Българското образование според годишния доклад на ЕК: ниски резултати и неравенства
Ниските нива на основни умения сред младите хора, голямото неравенство в образованието и ограниченото участие на възрастните в обучението остават сериозни пречки за развитието на човешкия капитал в България се казва в Годишния доклад на Европейската комисия “Мониторинг на образованието и обучението 2025”. Според Education and Training Monitor 2025 тези фактори ограничават възможностите на учениците и влияят върху конкурентоспособността на страната ни.
Основни умения и резултати на учениците
Докладът подчертава, че въпреки напредъка в ранното детско образование и намаляването на преждевременното напускане на училище, образователните резултати все още изостават. Изследването PISA 2022, цитирано в доклада, показва, че половината от 15-годишните ученици в България не притежават основни умения за успешна реализация в обществото и на пазара на труда.
По математика незадоволителни резултати имат 53,6% от учениците (при 29,5% средно за ЕС), по четене – 52,9% (26,2% средно за ЕС), а по природни науки – 48% (24,2% средно за ЕС). Само малък процент от учениците постигат най-високи резултати: 3,1% по математика, 2,2% по четене и 1,4% по природни науки.
Цифровите умения на младите също са ограничени – само 52,1% от 16-19-годишните имат поне основни цифрови компетенции, при средно 66,5% за ЕС.
Социално неравенство и сегрегация
Докладът отбелязва, че социално-икономическият произход продължава да предопределя образователните резултати. През 2022 г. едва 2,5% от учениците в неравностойно положение са постигнали добър резултат в PISA, при средно 16,3% за ЕС.
Оценяването в края на седми клас задълбочава социално-икономическите различия. Наблюдава се ясно изразено диференциране на учениците в професионалните гимназии. Вероятността учениците в неравностойно положение да бъдат записани в професионалното образование и обучение (ПОО) е два пъти по-голяма. Значителната разлика в резултатите от PISA между учениците в общото образование и в ПОО (68 пункта) отразява не само по-ниските академични постижения, но и проблеми с качеството в училищата за ПОО.
Националните оценки показват силна социална сегрегация, като училищата извън София и големите градски центрове изостават значително – с 91 пункта, спрямо градските училища.
Качеството на преподаването и предизвикателствата пред учителите
Недостигът на учители остава сериозен проблем, особено в началното образование и в областите на науката, технологиите, инженерството и математиката. Проблемът е по-сериозен в селските райони и в училищата с трудности, включително ПОО. Докладът посочва, че програмите за първоначална подготовка на учители често не привличат мотивирани млади хора и акцентът върху педагогическите умения и практическото обучение остава ограничен, което води до висок процент на отпадане сред начинаещите учители.
Гражданско образование и участие
Според Международното изследване на гражданското образование (2022) само 17,7% от българските осмокласници имат добри знания по граждански умения, при средно 44,5% за ЕС. Учениците с по-високи граждански компетенции проявяват по-позитивни нагласи и по-голяма готовност за участие в обществения живот.
Достъп до висше образование и социален произход
Проучване от 2024 г., цитирано в доклада, показва, че социалният произход продължава да влияе върху достъпа до различните направления на обучение.
Само 2% от студентите произхождат от семейства, в които родителите имат само начално или по-ниско образование, а около 37% – от семейства без висше образование.
