Последният шанс на Вальо
„Но, госпожо, вчера беше ред на брат ми да носи обувките ни.“
Изречението идва спокойно, почти без емоция. Казва го момче от втори клас, докато обяснява защо за пореден ден не е дошло на училище. И в този миг всичките ми очаквания какво означава да си учител рухват.
Аз съм Елена. На 24 съм. Току-що съм излязла от университета и влизам в класната стая с идеята, че ще започнем от А-Б-В и някак си всичко ще си дойде на мястото. Само че мястото, в което съм попаднала, няма нищо общо с учебникарските представи.
Училището е средищно, в село близо до Пловдив. При нас се събират ученици от пет различни населени места. Голяма част от децата идват рядко – някои нямат обувки, други просто не виждат смисъл. Пропуските в знанията са огромни. Често оставаме следобед, за да наваксваме. И точно тогава се появява Вальо.
Вальо е във втори клас, но прекарва повече време с моите първокласници. Наричат го „хала“ – хвърчи по коридорите, прескача през прозорци, неволно наранява съученици. Учителите го избягват, а децата се страхуват. И все пак, в следобедните занятия виждам нещо друго: момче, което иска да учи. По-важното – момче, което търси внимание. Грижа.
Решавам да го взема в класа си. Това изисква административни компромиси, молби, обяснения. Накрая го местят при първолаците. Надявах се на ново начало. Получавам буря.
Вальо не спира да буйства. Родители се оплакват. Започват да говорят за дом, за отнемане от майката. Заплахите звучат все по-реално. Докладите се трупат, институциите се намесват. Образува се възпитателно дело. Целта му е ясна: Вальо да бъде настанен в институция.
Майка му е тиха, изплашена, но присъства навсякъде. Виждам колко го обича. Не е перфектна, но не е и безотговорна. Когато ѝ дадат думата по време на заседанието, мълчи. А когато говорят, комисията и кметът звучат категорично. Трябва да се вземат мерки.
Накрая идва и моят ред.
Говоря за Вальо. Разказвам за часовете след училище, в които е концентриран. За погледа му, когато разбере нещо. За онези 5 лева, които майка му му дава веднъж – и с които той не купува нищо за себе си, а черпи целия клас с бонбони. Не говоря за чувства. Говоря за факти.
Нещо се пречупва. Делото не отива в посоката, в която всички очакват. Комисията решава да даде шанс. Един последен.
А Вальо взема този шанс.
Години по-късно, когато е в осми клас, никой в училището не помни „халата“ от първи. Вальо е различен. Общността също.
Днес той вече е млад мъж. Има работа, дом, семейство. Баща е на две малки деца, които след някоя година ще тръгнат на училище. Всеки със собствен чифт обувки.
*Елена е начален учител от 2008 година, а от 2024 година се присъединява към екипа на „Заедно в час“ като ментор в програма „Училища за пример“.
Научете повече за програмата, която връща интереса на децата към ученето ТУК.
