Лексикон с екипа на „Заедно в час“: Люба Йорданова
Какво е да прекараш зимен учебен ден, наблюдавайки ученици в класна стая с яке, докато дете пред теб носи джапанки в снега? Какво означава да смениш журналистиката с каузата за справедливо образование? Запознайте се с Люба Йорданова от екип „Стратегически партньорства“ на „Заедно в час“.
Как би обяснила работата си на първокласник?
Боря се за това българските училища да бъдат приятно и полезно място за учениците и учителите. Пиша текстове, чета изследвания, анализирам данни. Говоря с ученици, родители, директори на училища, учители, изследователи, политици – за това колко е важно всяко дете в България да получи добро образование и как може да стане това.
Какъв беше пътят, който те доведе до работата в „Заедно в час“?
Познавам „Заедно в час“ още от първите дни на работата на фондацията. Тогава бях журналист и отразявах темите, свързани с образованието. Дълги години виждах огромния смисъл от работата на „Заедно в час“, а когато реших да сменя професионалния си път, не си представях да работя друго, освен да помагам за по-добро образование в България. Знаех, че мястото да правя това е именно тук.
Какво в работата ти носи най-голямо удовлетворение?
Посещенията в училища, в които директорът и учителите работят отдадено в името на всеки свой ученик.
Разкажи история от работата ти, която е останала трайно в спомените ти.
Едно от първите ми посещения в училище беше през зимата на 2017 г. в ОУ „Васил Левски“ в ловешкото село Орешене. Валеше сняг, в училището беше много студено, аз наблюдавах часовете увита в най-дебелото си яке и зимни ботуши. Погледът ми попадна върху дете от предните чинове. Никога няма да забравя розовите джапанки, които се поклащаха на краката му. И чувството за огромна несправедливост, което до ден днешен пресяда на гърлото ми. Това дете беше дошло в най-голямата зима на училище, въпреки че нямаше какво да обуе. Заради него и заради още хиляди деца из цяла България всички сме длъжни да направим каквото можем, за да живеем в една по-добра държава.
Какво правиш за забавление извън работата?
Обичам да ходя дълго пеша и да слушам музика – това е моят начин за „изключване“ и почивка.
Кое е най-голямото приключение, в което си участвала?
През 2018 г. се качих на връх Митикас – най-високия връх на планината Олимп в Гърция. Усещането да надбягаш гръмотевиците, докато слизаш към бездна, е неописуемо.
Препоръчай книга.
„Хиляда сияйни слънца“ и „Ловецът на хвърчила“ на Халед Хосейни. И си пригответе кърпички.
