Лексикон с екипа на „Заедно в час“: Елена Генчева
Преди да стане ментор в „Заедно в час“, Елена Генчева е била 16 години учител в с. Граф Игнатиево. Опит, който не просто я свързва дълбоко с ежедневието на учителите, а я вдъхновява да помага на други да растат в професията. В работата ѝ като ментор има една особена магия – да създава пространство, в което хората започват да вярват повече в себе си. И не просто да повтарят чужди практики, а да търсят обратна връзка, да експериментират и да водят с личен пример.
В лексикона тя ни споделя историята на една учителка, която преминава от скептицизъм към вдъхновено действие – и това, според Елена, е истинската стойност на работата ѝ.
Как би обяснила работата си на първокласник?
Аз съм ментор – помагам на учителите да станат още по-добри в преподаването и в това да се разбират с децата.
Какъв беше пътят, който те доведе до работата в „Заедно в час“?
В продължение на 16 години бях учител в с. Граф Игнатиево. През 2023 г. училището ни стана част от програма „Училища за пример“. Видях възможност да обогатя опита си и да бъда полезна, като стана част от екипа на „Заедно в час“.
Какво в работата ти носи най-голямо удовлетворение?
Работата ми носи удовлетворение, когато след разговора ни хората излизат усмихнати и вдъхновени да опитат нови неща в работата си.
Разкажи история от работата ти, която е останала трайно в спомените ти.
Г-жа Иванова беше опитна учителка и част от лидерския екип в училище, с което работих. Когато ги посетих за първи път, сподели, че има известни съпротиви относно програма „Училища за пример“. Участваше активно в наблюденията на уроци на свои колеги, слушаше внимателно обсъжданията и задаваше въпроси, но рядко споделяше собствените си идеи.
След няколко такива срещи, неочаквано дойде при мен и с увереност каза: „Искам утре да направя открит урок пред теб. Ще ми бъде полезно да го обсъдим заедно.“
На следващия ден тя преподаде урок с отлично структурирани дейности, активни ученици и ефективно използване на техники, които беше видяла в предишните наблюдения. Когато обсъдихме часа, беше критична към себе си, но и доволна от резултата.
Този момент показа нещо важно – когато учителите имат пространство да учат един от друг, да рефлектират и да експериментират, те се развиват и сами търсят обратна връзка. А най-ценното беше, че г-жа Иванова, като част от лидерския екип, вече не само наблюдаваше, но и беше готова да бъде пример за останалите.
Как работата в „Заедно в час“ повлия на възгледите ти?
Основно разшири перспективата ми за разнообразието от проблеми, с които учителите и учениците се срещат в училище.
Какъв съвет ти се иска да беше получила в първи клас?
Хич не го мисли толкова.
Препоръчай книга, подкаст или филм. Може и трите.
Книгата е „Вино от глухарчета“ – разказ за живота, загубите, радостите, любовта, смъртта и всичко, разказано с лекота. Върху мен имаше чудодеен ефект – докато я четях, сякаш погледнах на живота и проблемите си със същата лекота.
И един от любимите ми цитати:
„В един хубав ден ти откриваш, че си жив. Каква експлозия! Какво сътресение! Какво просветление и какъв възторг! Смееш се, танцуваш от радост, крещиш!“
