
Лексикон с екипа на „Заедно в час“: Нели Колева
Нели Колева се присъединява към „Заедно в час“, за да подкрепя първия випуск учители, като взема двугодишен отпуск от академичната си кариера във Франция. Оттогава досега тя е ключов глас в разговорите с политици, институции и всички онези, които вземат решения, касаещи децата и образованието.
В този откровен лексикон Нели споделя за моменти, които са я променили, за важни уроци и за силата на децата да се справят – ако просто ги пуснем да бъдат себе си.

Как би обяснила работата си на първокласник?
Помагам хубавите неща, които правим, да достигнат до колкото се може повече учители и директори. Работя с хора, които вземат важни решения.
Какъв беше пътят, който те доведе до работата в „Заедно в час“?
Бях университетски преподавател във Франция, когато разбрах за „Заедно в час“. Взех двугодишен отпуск и се прибрах в България, за да обучавам и подкрепям първия випуск учители. Планът ми беше след това да се върна към работата си със студентите.
Какво в работата ти носи най-голямо удовлетворение?
Срещата с учители и директори, които не търсят оправдания, а работят неуморно в името на децата въпреки ограниченията и предизвикателствата.
Разкажи история от работата ти, която е останала трайно в спомените ти.
Преди десетина години ми се наложи дълго да убеждавам директор на селско училище да присъства с учениците на организирано в София събитие. Тя се опасяваше, че децата ще се притеснят, ще се почувстват не на място, може да им се подиграват, ще се отрази на самочувствието им. „Те никога никъде не са ходили“, повтаряше ми. Накрая все пак дойдоха. В края на деня тя дойде да ми каже, че цял ден е наблюдавала как учениците ѝ общуват спокойно, щастливо и напълно равностойно с връстниците си от цялата страна и от елитни училища. Сподели, че си е дала сметка, че възрастните вменяват своите комплекси и опасения на децата, вместо да ги окуражат и вярват в тях.
Как работата в „Заедно в час“ повлия на възгледите ти?
И преди съм вярвала, но вече твърдо съм уверена, че потенциалът на българските деца е огромен. Нашата задача като възрастни е да им помогнем да го реализират.
Какъв съвет ти се иска да беше получила в първи клас?
Че е чудесно да бъдем себе си и всеки един от нас е ценен и важен. Но ми се иска не да го бях получила като съвет, а като послание на цялостното ми преживяване в училище.
Разкажи ни за твой учител, който силно ти е повлиял.
Учителката ми в началното училище винаги имаше любимци. Макар да бях сред тях, това ужасно ме дразнеше и провокираше да правя напук. Децата имат силно развито чувство за справедливост и когато то се накърни, не забравят.

Какво правиш за забавление извън работата?
Обичам пътуванията и българските планини.
Кое е най-голямото приключение, в което си участвала?
Ежедневната мотивация да станеш сутрин и да посрещнеш деня с чувство за хумор е най-голямото приключение в моя живот.
Препоръчай книга, подкаст или филм. Може и трите.
Книга – Александрийският квартет на Лорънс Даръл. Дава чудесна перспектива, че не всичко започва и свършва с нас.
Подкаст – Wiser Than Me, в който актрисата Джулия Луи-Драйфус интервюира плеяда умни дами над 70-годишна възраст.
Още истории от 15 годишнината на „Заедно в час“ можете да прочетете ТУК.


