
Емануил Христов и силата на мечтите
Въпреки тежката си семейна среда, ученикът от село Мирково успява успешно да завърши образованието си, а днес е учител по история в столично училище и пример за други деца как да променят съдбите си. Помагат му силната му воля и усилен труд, както и подкрепата на директорката и учителите му.

„Всеки ден това повтарям на учениците си – образованието е единственият път, който може да ви измъкне от бедността, нищетата и да ви даде надежда за по-добро бъдеще. Аз съм най-прекият ви пример за това. Бъдете и вие пример за останалите!“
Учителят по история Емануил Христов вярва силно в това, което казва на децата от 106-то основно училище „Григорий Цамблак“ в кв. „Подуяне“ в София. Повечето му ученици нямат възможностите, които имат връстниците им от по-централните софийски училища. Емануил обаче знае, че има начин и те да преследват и достигат мечтите си. И иска да бъде за тях този гръб, който са били и неговите учители по време на трънливия му път до класните стаи на 106 ОУ.
Емануил Христов е от село Мирково в полите на Стара планина. Родителите му нямат дори основно образование и посещаването на училище от петте им деца не е приоритет за тях. Никой от семейството на Емо не намира смисъл в ученето, нито има амбицията да промени своето бъдеще. Но той, още от малък, е решен да следва своя собствен път.
Да учиш без ток вкъщи
Когато е едва в шести клас, животът му се преобръща – той губи майка си, а грижата за Емо и по-малкия му брат поема баба му. Баща му отдавна ги е изоставил и Емо още тогава осъзнава, че сам трябва да поеме отговорност за живота си. Неволите и тревогите не сломяват неговата целеустременост и той показва отличен успех в училището в село Буново. А усещането, че е оценен по заслуги, му вдъхва увереност и желание да учи повече.
Когато училището в Буново е закрито, Емо продължава образованието си в село Чавдар, а по-късно и в Златица, където завършва основното си образование с отличен успех. Макар че е изправен пред множество препятствия – финансови трудности, скептицизъм от близките и липса на подкрепа, той решава твърдо, че ще завърши не само основното, но и средното си образование.
Повратният момент: учителите

Професионална гимназия по туризъм и хранителни технологии „Никола Димов“ в Пирдоп, където учи туризъм, се оказва повратен момент в живота му. Емо избира това училище, защото му харесва идеята да стане готвач, но там намира нещо повече – учители, които виждат потенциала му и го подкрепят. Директорката на гимназията вярва в него и го изпраща на различни събития и срещи, които разширяват кръгозора му. Тя дори му дава шанс да отиде на стаж на Златни пясъци, където Емо за първи път вижда морето – спомен, който остава ярък в съзнанието му. „Буквално ахнах, когато видях колко е огромно,“ връща се Емо назад.
Докато учи в Пирдоп, трудностите не свършват – той започва да работи на 14 години, за да може да се издържа, и използва спестените от летния сезон пари, за да си осигури дрехи и храна през зимата. Въпреки че понякога пропуска занятия, за да работи, учителите му го разбират и го подкрепят и мотивират да продължи напред. В един момент токът в дома му е спрян за десет месеца поради неплатени сметки, което съвсем затруднява ученето му, но Емо не се отказва – продължава да работи и да се грижи за себе си и брат си.
Когато Емо е десети клас, в гимназията в Пирдоп идват нови учители – Даниела Иванова и Велислава Романова. Година по-късно мечтата за готвач ще е сменена с нова – учител по история.

„Един ден аз ще бъда учител като моите.“
Даниела и Велислава са част от втория випуск на програма „Нов път в преподаването“ на фондация „Заедно в час“. Велислава тогава преподава история, а Даниела – български език и литература.
За първи път Емо среща преподаватели, които го виждат не просто като ученик, но и като личност с потенциал и мечти. Те го включват в клуб по дебати, където е избран за водещ, и му показват, че въпреки обстоятелствата, той има право на стремежи и ц ели.
Преподаването и разговорите с Велислава провокират у него силен интерес към историята. В 11-и клас той вече знае, че иска да стане учител по история и да вдъхновява младежи, така както неговите учители го вдъхновяват.
„Казах си, че трябва да покажа на всички, които са в подобна ситуация като моята, че мечтите са възможни. Че трябва да вярват в себе си и в успеха си, въпреки обстоятелствата в момента. Да се борят за по-добър живот и че аз един ден ще бъда добър учител като моите учители“, спомня си Емо.


Силната връзка между Емо и учителките му се долавя и в думите на Даниела. „В най-трудните ми моменти в училище той е личната ми мотивация да стана от леглото и да започна деня“, споделя тя. „Не е имало на кого да го похваля. И не вярвам да си спомня кой знае колко от Ренесанса. Но зная, че дори само една звезда да върнеш в морето – ще си е струвало“, допълва Даниела, която в момента е директор на международното училище American English Academy.
Днес Емануил е учител по история и сбъдва мечтата си в 106. ОУ „Григорий Цамблак“ в София. Вярва, че променя не само своята съдба, но и перспективата на общността си, доказвайки, че образованието е път към промяна и равенство. „Всеки ден си казвам, че ще бъда примерът за своите ученици в класната стая. Аз съм най-прекият им пример за това, че с много труд и упоритост нещата са възможни“, казва Емо.



