Бояна Радева: „Не са ли 300 ученици много?“
Бояна Радева е един от първите учители, които влизат в класната стая със „Заедно в час“. След дългогодишен опит като обучител и ментор на учители и директори тя прави смелата крачка да стане старши експерт в регионално управление на образованието. И да работи за големите промени в българското образование – с мисъл за всяко дете.
„Не са ли страшно много?“, пита Бояна Радева ментора си след първата си среща с 300-те ученици, на които ще преподава история в 54 СУ „Св. Иван Рилски“ в софийския квартал „Надежда“. „Не само трябваше да запомня имената на всички, но и да мога да проследявам напредъка и успеха на всеки от тях“, спомня си днес Бояна.
Тя е част от първия випуск на фондация „Заедно в час“ – един от 20-ината трансформиращи учители, които през 2011 г. проправят пътя към ново преподаване с мисъл за всеки ученик. 15 години по-късно възпитаниците на тази първа програма на „Заедно в час“, на която Бояна и колегите ѝ дават тласък, са над 550. А Бояна продължава да работи за учениците в България като старши експерт по обществени науки, гражданско образование и религия в Регионално управление на образованието – гр. Стара Загора.
Как така неравен достъп
„Всяко дете в България трябва да има равен достъп до качествено образование“ – мисията на „Заедно в час“ „дърпа струната“ в Бояна, за да кандидатства за учител през 2011 г. Събужда в нея и неразбиране: „Не можех да си представя какво значи неравен достъп, нали по закон образование се полага на всяко дете?“, пита се тогава тя. Две години по-рано Бояна е завършила бакалавърската си степен по история от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а началото на интензивното ѝ обучение в „Заедно в час“ съвпада с края на магистратурата ѝ по публични комуникации в сигурността и отбраната във Военна академия „Г. С. Раковски“ в София.
Със стъпването си в класната стая Бояна разбира на практика какво означава едно дете да няма равен достъп до качествено образование. Вижда ученици, които нямат възможностите на връстниците си от централните софийски училища. Вижда деца, чиито родители не могат да инвестират в извънкласни дейности, в книги, в ходене на театър. И разбира, че ролята на училището е да компенсира недостатъците на семейната среда, така че всяко дете да има шанс да развие потенциала си. Така, както Бояна помага да няколко свои ученици да развият своя и да продължат образованието си след седми клас в Националната гимназия по древни езици и култури (НГДЕК).
От учител, през ментор, до РУО експерт
След две години в 54 СУ Бояна става координатор – ментор на учители от новите випуски на „Заедно в час“. Следващите десет години тя посвещава на обучение и подкрепа на учители и директори от цялата страна като част от екипа на „Заедно в час“.
Междувременно прави голяма промяна в живота си и се мести да живее в Стара Загора. „Не ми даваше покой, че работя за по-добро образование в различни региони на България, но не допринасям за най-близката си среда – тази в Стара Загора“, разказва Бояна. И макар да се чувства комфортно с колегите си от „Заедно в час“, с които действат като „една добре работеща машина“, през 2019 г. Бояна прави следващата крачка и се включва в екипа на Международен младежки център – Стара Загора, където започва да развива програми и дейности в подкрепа на личностното развитие на младите хора. А четири години по-късно се впуска смело и в следващото си поприще, от което има възможност да влияе положително на още повече учители и ученици от регион Стара Загора – като старши експерт по обществени науки, гражданско образование и религия в Регионалното управление на образованието.
За да не губи връзката с децата и младежите, Бояна продължава да бъде ментор на ученици и да организира и подкрепя различни инициативи – в области като ученическото самоуправление, младежко доброволчество и личностно развитие. „Няма как да подкрепям учителите, ако не познавам нуждите и актуалностите около младежите – те са извор на информация, добри примери и визия“, обяснява Бояна.
Да сложим Х на формализма
Различните роли в образователната система, през които Бояна преминава, ѝ помагат ясно да назове най-важните според нея нужди на българското училищно образование. „Трябва да сложим хикса на формализма в образователната система – той страшно много пречи нещата да се случват по най-ефективния начин“, започва Бояна. Тя е забелязала, че ненужните и изкуствени изисквания пречат на учителите и директорите да дават най-доброто от себе си и да вложат цялата енергия, на която са способни.
Другата голяма промяна, която зависи от всеки един от нас, е да „хвърлим егото си в кошчето“, смята Бояна. „Ако хората съумеят да го направят и да са отворени към обратна връзка и друга гледна точка, да не са вгледани толкова в себе си, това би било изключително полезно“, категорична е тя.
А на трето място поставя нуждата от системност в действията ни и спиране на порочната практика промените в образованието да се правят на парче. „По-полезно е да излезем от тесния фокус и да видим нещата по-отдалеч – да ги подредим визионерски и системно, защото всичко в образованието е взаимно свързано“, казва Бояна. И дава пример с отдавна чаканата реформа в учебните програми: „Целта не е да кажем какво ще се промени по история в 5-и клас, по география в 7-и и по химия в 9-и, а да си кажем как виждаме нашите ученици реализирани след даден брой години и как учебните програми могат да постигнат това“.
„Не трябва да допускаме да се демотивираме и обезкуражаваме“, завършва Бояна. И заразява с ентусиазма си: „Нека намерим вътрешната сила да даваме най-доброто от себе си и да бъдем най-добрата версия на себе си. Когато всички го направим, ще постигнем истинската промяна“.
