Ферхан Хасан: Промяната започва от учителя, но завършва с детската усмивка
Историята на ОбУ „Христо Ботев“ в с. Цонево и пътят на училището в програма „Училища за пример“
Кога за последен път си казахте „Обичам работата си“?
Всеки ден си казвам „Обичам работата си“ и всеки ден изпитвам необходимост да си го кажа. Когато вършиш една работа с цялото си сърце и душа, осъзнато нямаш никакъв проблем да я обичаш. Процесът става още по-лесен, когато видиш и плодовете от усилията, които си положил. Аз имам пряк контакт с учениците си всеки ден, същият добър контакт имам и с екипа си от преподаватели. Виждайки тяхното удовлетворение, всеки ден се мотивирам все повече да обичам работата си, а когато съм мотивиран, вече никак не е трудно да я върша.
Знате ли, че програма „Училища за пример“ помага на училищата целенасочено да създадат силна визия и стратегия как да я постигнат. В процеса училищата работят заедно с опитен ментор, който им помага да откриват слепите си петна и да използват силните си страни. Научете повече за програмата и кандидатствайте до 30 ноември 2025 г.! Участието е безплатно за училищата.
Научете повече за ОбУ „Христо Ботев“ в с. Цонево и пътят на училището в програма „Училища за пример“
Кой е човекът, който най-силно е повлиял на професионалния Ви път?
Една запомняща се за мен фигура е кметът на общината – г-н Георгиев, който промени тотално ценностната ми система по отношение на това, че не трябва да се фокусираме върху миналото, а трябва да си поставяме цели, да гледаме напред.
Много силно въздействие ми оказват и колегите, учителите. Това са хора, които си дават сметка, че биха могли да постигнат успехи на всяко едно място и със всеки идеален ученик, но въпреки това не се отказват и остават в малкото населено място сред смесен контингент от ученици, където продължават да са мотивирани да преподават.
Най-общо казано обаче, за мен вдъхновител и мотиватор е всеки един човек, с когото се срещам в живота. Има такива, които са ярки в житието и в битието ми, но успявам във всяка среща и всеки човек да открия по нещо, което да ме мотивира да продължа.
Ако можехте да дадете съвет на себе си в първия ден като директор, какъв би бил той?
Да действам, да се движа напред, да имам стратегия, да имам план, да имам екип и да работя. Щях да си дам кураж, да си кажа „смело напред, давай, ти можеш“, защото животът е постоянно движение.
Кое е най-доброто решение, което сте вземал като директор и как то повлия на училището ви?
Най-смелото решение беше да направим честен и справедлив анализ на трите области – образователен процес, управление, среда. Беше смело, защото трябваше да си кажем правичката, както се казва, къде са ни кривините, за да може да ги оправим. Успяхме да го направим и естествено имаше и съпротива.
Когато регламентираш ясни правила, които трябва да бъдат спазвани от всичките заинтересовани страни – общност, учители, родители, ученици, процесът е по-разбираем за участниците в него.
Започнахме с това да оценим къде се намираме, с какво разполагаме и като човешки ресурси, и като потенциал за възможности и взехме решения какво да променим. Нашият основен дефицит беше, че в центъра беше учителят и всичко, което е около него.
Всъщност нещото, което движи системата и движи всичко в житието и битието на народите и обществата, са децата. Те трябва да бъдат в центъра, защото те са нашето бъдеще.
Тогава се срещнахме с колегите от програмата „Училища за пример“ на „Заедно в час“. На интервюто споделихме с тях, че имаме дефицит и имаме нужда от подкрепа, която да бъде професионална. За да може да обърнем тренда. Да поставим децата и учениците в центъра.
Когато започнахме самата програма, учителите сякаш се събудиха от един дълбок сън, в който са били в продължение на 30 години. Те са вървели в някаква отъпкана пътека, без поглед настрани.
Как мотивирате учениците да учат и да вярват в собствените си възможности?
Смятам, че основно това го постигаме чрез непрекъснато усъвършенстване на учителите.
Учителите и екипът на училището непрекъснато се стремят да бъдат в крак с новостите. Когато учителите имат знанията и уменията и използват световните новости като технологии и дигитализация, това се отразява на децата и на техния интерес, което несъмнено повишава мотивацията им.
Аз категорично смятам, че усъвършенстването на преподавателите е прекият път към привличането на вниманието на децата и учениците.
Кой момент от работата ви с учениците никога няма да забравите?
Всеки момент е незабравим, когато положиш усилия и видиш плода от тези усилия. Емблематичен момент е участието на учениците ни в състезание по роботика в Горна Оряховица. Това беше преломен момент за тях, да направят връзка как това, което е научено, им върши работа „на терен“, както се казва. На това състезание един от нашите отбори се класира на първо място. И връщайки се в Цонево, едно от децата ми откъсна едно клонче от вишна, подари ми го и каза „Благодаря, господине!“ Това беше момент, в който си казах „Всяко едно нещо и всичко, което сме правили, си заслужава.“
Ако можехте да надникнете в класна стая след 10 г., какво бихте искали да видите?
Бих искал да видя ученици, които са нашето бъдеще, с пълни, радостни погледи, с увереност, подплатена със знания и умения, които да им служат в живота. Бих искал да видя учители, които могат да разбират нуждите на учениците, които могат да развиват екипна работа, които могат да научат децата на практични и приложими неща. Бих искал да видя директори, които работят в мрежа от партньорства с всички заинтересовани страни, които изграждат честни отношения в полза на бъдещото поколение. Бих искал, също така, чисто институционално да се работи повече „на терен“, наблюдавайки проблемите, но в подкрепяща среда. Сега ми се струва, че институциите работят повече контролно и проверяващо, а не подкрепящо.
Ако имахте пълната свобода да промените нещо в образователната система, кое щеше да е първото Ви действие?
Щях да направя така, че учебните програми и учебното съдържание да бъдат адекватни на нуждите на времето. Работейки по програмата „Училища за пример“, си дадох сметка колко по-интересни подходи за децата са проекто-базираното обучение и интердисциплинарните уроци. Особено внимание щях да обърна и на оценяването, защото нашата система за оценяване съществено се разминава, а и не отговаря на световните стандарти.
Каква е най-смелата Ви мечта за вашето училище?
Наскоро колегите ми се шегуваха, че след като вече сме станали Google референтно училище, няма какво повече да желаем. Аз обаче ги изненадах, като им отговорих, че ще направим така, че наш ученик да отиде в Космоса. Ако ме разбирате правилно,
най-смелата ми мечта е, децата от нашето училище да не се различават от учениците на което и да е елитно училище.
Искам те да бъдат така добре подготвени, че да могат смело да мечтаят и да се чувстват уверени в това дори да отидат в Космоса. След това тези ученици ще се върнат в училището да разкажат личната си история на следващите деца и така.
Кое е най-неочакваното нещо, което сте научил от Вашите ученици?
Че могат да прегръщат. Бях много изненадан, когато обърнахме тренда да бъдат в центъра, как те усетиха любовта и грижата и започнаха да отвръщат с много любов и буквално да ме прегръщат. Децата са огледало на всички наши действия и връщат към нас, това, което ние сме им изпратили като отношение.
Кои са най-ценните партньорства, които сте изграждали, и как те помогнаха на вашето училище?
Безспорно фондация „Заедно в час“ има най-съществена роля като наш партньор, защото базово и ценностно обърнаха представата за център и помогнаха за изграждането на много ценни умения сред учителите ни. „Център за творческо обучение“ ни подкрепиха много силно с експертизата си по отношение на дигитализацията. Фондация „Лъчезар Цоцорков“ ни подкрепи по отношение да дефицитите, които имахме по изграждането на социално-емоционални отношения. Асоциация “Родители“ и Сдружение „Знание Ловеч“ ни оказаха силна подкрепа в отношенията ни с родителите. Всички изброени партньорства дадоха резултат върху развитието както на колегите, така и на учениците и на общността. Експертизата и енергията, която притежават колегите партньори, сама носи опциите за промяна. Тази свежа кръв и свежа вода е изключително ценна. Ако мога така да се изразя, ние бяхме блато, в което партньорите изиграха ролята на чиста, течаща вода, а тя помогна да започнем процеса на изчистване на нашето блато и то да стане извор.
Какво е най-ценното, което „си взехте“ от партньорството със „Заедно в час“?
Заедно в общност можем – това е основната ценност. Стига да работиш честно и откровено, бидейки заедно можете да постигнете повече и повече. След това остава това, да можеш да го разпространиш, да го пръскаш нататък.
Как програмата „Училища за пример“ повлия на вас, вашето училище, учениците и екипа ви?
Най-ценното за мен беше възможността да се срещна, да общувам и да работя с други директори, които са на същата вълна и работят в същия модел. Тогава си казах „Не съм сам“. По отношение на училището и колектива програмата подейства вдъхновяващо, а на учениците мотивиращо. Програмата успя да направи така, че децата да вярват в себе си и в това, което могат да постигнат.
Освен от повече свободно време, от какво има нужда един училищен директор в днешно време?
От разбиране и доверие. Аз бих искал да имам по-голямо разбиране и по-силно доверие от общността за необходимата промяна. Бих искал учителите да намалят съпротивата си срещу промяната, родителите да разбират и приемат с доверие това, което правим, а децата да разбират нуждата от ученето. В личен план имам нужда това, което правя, да бъде устойчиво и да продължава и след мен.
