Людмила Начева: „Когато вярваш в тях, учениците започват да вярват и в себе си“

 

Как „Училища за пример“ помогна на екипа на ПГ по текстил и моден дизайн – Варна да изгради увереност и да вдъхнови всеки ученик

Кога за последен път си казахте „Обичам работата си“?

Всеки ден си казвам, че обичам работата си. От 33 години съм в това училище – тук съм завършила, тук започнах като учител и тук израснах като професионалист. Професионалната гимназия по текстил и моден дизайн за мен е кауза и дом, затова преживявам всичко, което се случва, много лично и го приемам присърце. Обичам работата си, защото ми дава шанс да бъда сред млади хора, да виждам как се променят и растат, да ги насърчавам, когато се колебаят, и да празнувам с тях малките победи. Трудности има, както навсякъде. Има и моменти, в които се питам дали усилията си струват. Отговорът е да, струват си. Всяка усмивка, всяко „благодаря“ и всяка сбъдната мечта ми напомнят защо съм тук и защо всяка сутрин мога искрено да кажа „обичам работата си“.

---

Знаете ли, че програма „Училища за пример“ помага на училищата целенасочено да създадат силна визия и стратегия как да я постигнат. В процеса училищата работят заедно с опитен ментор, който им помага да откриват слепите си петна и да използват силните си страни. Научете повече за програмата и кандидатствайте до 30 ноември 2025 г.! Участието е безплатно за училищата.

---

Кой е човекът, който най-силно е повлиял на професионалния Ви път и защо?

Любовта ми към училището и книгите тръгва от семейството. Баба ми беше учителка, баща ми също, а първият ми личен пример беше учителката в предучилищна група госпожа Христова. Тя за мен беше олицетворение на добрия човек, на човека, който те посреща и ти отваря врати. По пътя си срещнах много колеги и от всеки съм взела по нещо. Вдъхновението не идва само от една фигура. То идва от срещата с учениците, които очакват от нас знания и посока, и от работата в екип с любопитни и мислещи хора. Това очакване ме държи будна да съм подготвена, в крак с времето и да насочвам процеса в правилната посока.

Ако трябва да обобщя, най-силният ми вдъхновител е средата. Училището ми дава шанса да живея в такава среда всеки ден и това е безценен източник на енергия и смисъл.

Кое е най-доброто решение, което сте вземала като директор и как то повлия на училището Ви?

Най-доброто ми решение беше да изградя екип от смели и креативни хора и да им дам истинска свобода на действие. Това донесе осезаем ръст и видима промяна в училището. Младите колеги внесоха енергията и промяната, които си представях.
Резултатите се виждат в начина, по който работим, в новите практики и в увереността на екипа. Трудът беше оценен и миналата година получихме Награда „Варна“ за образование от общината. Това е признание, че смелите решения и доверието в хората дават реални резултати.

Как мотивирате учениците да учат и да вярват в собствените си възможности?

Нашите ученици имат добри академични резултати, но силата им е в креативността и в творческите дейности, затова им предлагаме клубове по интереси, сцена за изява и реални задачи. Създаваме им условия да практикуват избраната професия чрез партньорства с представители на бизнеса и чрез мобилности по Еразъм+, където виждат как трудът им се превръща в умение. Чувстват се подкрепени, защото знаят, че дори след като завършат, могат да се върнат и да потърсят съвет от учител за конкретна ситуация на работното си място.

Преди две години създадохме пространство, в което позиционирахме библиотеката и обособихме зали за срещи с изявени професионалисти и за спокойно общуване в неформална среда. Подобни кътове направихме и в останалите части на училището и те се оказаха естествени притегателни точки не само за учениците, но и за учителите. Там разговорите извън класната стая помагат да видим скритите страхове, да предложим подкрепа и да дадем посока. Така изграждаме среда, която привлича, която задържа и която мотивира да бъдеш тук, да учиш и да вярваш, че можеш.

Разбрах и че грешката не е провал, а урок, който ги прави по-уверени, стига да им дадеш пространство да опитат и да носят последствията. Най-неочакваното е, че когато вярваш в тях, те започват да вярват и в себе си.

Ако имахте пълната свобода да промените нещо в образователната система, кое щеше да е първото Ви действие?

Бих започнала с начина, по който работим с родителите. Все по-често срещаме родители, които изискват, без да бъдат критични към поведението и отношението на собственото си дете към училището. Липсата на споделена отговорност от родителската общност спира развитието. Искам ясни правила за партньорство, уважение към професионализма на учителя и работа заедно в полза на детето.Бих променила и фокуса от излишното запаметяване към смислено учене. Учителят трябва да предизвиква интерес, да поставя ученика в ситуации на избор и да го учи, че всяко решение носи последици. Когато правим това в нашите часове, се получават силни разговори и често четиридесет и пет минути не стигат, децата остават и искат да продължат. Това е истинската стойност на работата.

Как успявате да изградите силна връзка между училището и родителите?

Стремим се към силна връзка, макар че още не е толкова стабилна, колкото ми се иска. Включваме родителите в творчески изяви на децата три пъти годишно. Организираме Седмици на таланта и инициативи „Направи си сам“, където те идват да подкрепят, работят рамо до рамо с учениците или дори влизат в ролята на манекени, върху които се прилагат усвоените умения. Това приобщава и носи радост, но невинаги успяваме да ги ангажираме в по-широкия училищен живот. Причините са различни – нашите ученици са по-големи, много родители са силно заети, а немалка част от децата живеят с баби и дядовци, докато майките и бащите работят в чужбина.

Каква е най-смелата Ви мечта за ПГ по текстил и моден дизайн?

Мечтата ми е училището да е толкова желано, че да избираме между много силни кандидати по ясни и справедливи критерии. Искам ученици, които идват с осъзнат избор за професията, припознават училището като свое място и участват активно в подобряването на средата и визията му. През последните три години виждаме голяма промяна в тази посока: идват по-мотивирани деца с по-добър успех и преместванията в други училища намаляха, което е знак, че вървим правилно. Знам, че капацитетът ни е ограничен и няма как да увеличаваме приема до безкрай, но вярвам, че можем да ставаме все по-добри. Целта ми е тук да учат млади хора, които наистина искат тази професия и които излизат подготвени и горди с избора си.

Какво е най-ценното, което „си взехте“ от партньорството със „Заедно в час“?

Най-ценното е, че попаднахме в среда от хора с една и съща посока. Работим с екипи, които искат по-добро бъдеще за децата и за учителите, и които мерят успеха през дългосрочния ефект. Признавам, че в началото бях скептична към кандидатстването в „Училища за пример“, но тази външна перспектива се оказа точно навременна. Тя ни помогна да извадим на преден план нещата, които трябва да променим, да си направим честен анализ и да видим къде боксуваме без добавена стойност.

Работата с ментор ни научи на системна саморефлексия. Започнахме да питаме по-често колегите и учениците, да използваме ясни инструменти за обратна връзка и да вземаме решения на база данни, а не на интуиция. Внимателно избрахме екипа за програмата и включихме млади колеги, както и двама, които традиционно бяха в опозиция. Днес именно те водят малки екипи, движат проекти и предлагат решения. Това за мен е голям успех, защото показва, че когато дадеш доверие и рамка, хората се разгръщат.

Как програмата „Училища за пример“ повлия на Вас, на училището, учениците и екипа Ви?

Аз лично излязох от зоната си на комфорт. Кандидатстването и подготвителният анализ ме върнаха към четенето по темата за лидерството в училище, към участия в обучения и към активно търсене на практики, които добавят стойност към работата ми като ръководител. Училището спечели от по-ясни процеси и по-уверени учители. Учениците усетиха промяната през повече интерактивни уроци и дискусии. Те започнаха да изразяват мнение по важни за тях теми, да дават градивна критика и да виждат как думите им водят до действие.

Още нещо ценно е общността. Създадохме мрежа от съмишленици в цялата страна, обменяме идеи, споделяме опит и си помагаме при нови инициативи. Програмата приключи формално, но сътрудничеството продължи и това е може би най-добрият знак, че партньорството със „Заедно в час“ ни даде устойчив импулс за развитие.

Освен от повече свободно време, от какво има нужда един училищен директор в днешно време?

Най-вече от подкрепа и доверие. Подкрепа от работодателя и институциите за ясни правила, стабилна рамка и гръб при трудни казуси. Подкрепа от родителската общност и обществото, защото училището е мястото, където се изгражда бъдещето и където децата учат да живеят в общност, да следват правила, да преодоляват страхове и да развиват социални умения.

Директорът има нужда от разумна свобода на действие заедно с ясни очаквания и открита обратна връзка. Нужни са достъп до експертна помощ и обучения, възможност за обмен на опит и мрежа от съмишленици, за да се вземат премерени решения с мисъл за учениците и екипа. В крайна сметка, най-ценно е усещането, че не носиш всичко сам, а имаш партньори, които споделят отговорността за общата посока.