Какво свързва с. Динката и Ню Йорк?
Желанието на четвъртокласника Гошко и 16-годишната Ева да учат един от друг преодоля разстоянието от 7671 км
Той е Гошко, четвъртокласник от ОУ “Кочо Честименски” в с. Динката. Тя е 16-годишната Ева и живее със семейството си в Ню Йорк.
Двамата стават част от една необичайна, топла и много смислена история за менторство – история, която прескача океани, културни различия и социални бариери.
Всичко започва, когато Ева, дете на български имигранти в Щатите, разработва училищен проект за National History Day (Националният ден на историята) на тема „Права и отговорности“. Ева избира да изследва историята и съвременните предизвикателства пред ромската общност в България.
Наученото я провокира да направи нещо повече от академично проучване – да се свърже с дете от България, за да чуе гледна точка от първо лице и да изгради жива връзка с родината си.
Свързва ги и любовта към спорта – тема, която често е мост в седмичните им онлайн срещи.
Благодарение на Мария Николчева, учител по програма “Нов път в преподаването” на “Заедно в час”, Ева се запознава онлайн с Гошко, който тогава е в 4. клас. Предстоят му изпити и преминаване към прогимназия. Разговорите за учене, за различните предмети и училищния живот отвъд океана, му дават увереност, че може да се справи.
За него, всяка съботна онлайн среща се превръща в прозорец към един по-широк свят.
За тийнейджърката, която напуска България като дете, това е шанс да бъде полезна и да остане свързана с родината си.
Свързва ги любовта им към спорта, която е и сред темите на разговор.
След няколко месеца на редовни съботни разговори онлайн, през лятото на 2025 г. двамата се виждат на живо в с. Динката, когато Ева и семейството ѝ се връщат за ваканцията.
Помолихме Ева и Гошко да ни споделят какво са почувствали след дългоочакваната среща лице в лице.
Ева, какво те мотивира да поискаш да станеш ментор?
Ева: Винаги съм получавала енергия от това да помагам на хората и да разширявам кръгозора си. Две неща особено мотивираха моето желание да стана ментор – едното е да се докосна до живота на деца от България, особено такива, които може би са до някаква степен маргинализирани, другото е да се опитам да предам част от моите познания и перспективи, както и мотивацията да се бориш и да успяваш, с надеждата, че ще мога да дам допълнителен заряд за борба и желание да направиш живота си по-успешен.
Гошко, как се свърза с твоя ментор?
В нашия клас имаше едно момче, което вече имаше ментор. Един ден госпожата ме попита дали искам и аз да имам ментор – човек, с когото да се познаваме, да си разказваме интересни неща и да ми помага с уроците. Тя ме попита дали се притеснявам и дали искам тя да бъде с мен на първата среща с Ева. Аз изобщо не се притеснявах! Много се радвах и нямах търпение да се запозная с Ева.
Коя ти беше любимата част от менторските срещи?
Гошко: Най-много ми харесваше когато си разказвахме за училищата ни. Ева ми разказа за местата, където е живяла и учила, и аз много се изненадах, защото тя е пътувала и учила в различни държави. Разказах и на приятелите си и реших, че и аз искам да пътувам и да видя различни страни. Ева сега живее в Ню Йорк и аз много искам да отида там! Сега често гледам глобуса и чета интересни неща за различните държави.
Ева: Останах удивена от разказите на Гошко и от неговата приземеност. Невероятно е колко сходни са хората по света – и как можем да намираме общи интереси, независимо от това откъде сме. Например, един път Гошко ми разказа за един час в училище, в който те са танцували и са питали учителката си да танцува с тях в класа. Аз тогава му казах че и аз много обичам музика, и че свиря на саксофон в училищния оркестър. Отидох да си взема саксофона и беше много весело да танцуваме заедно, макар и дистанционно.
Какво ново научи от разговорите ви?
Ева: Макар и да съм дете на български родители, аз съм прекарала целия си живот извън страната и знаех много малко за историята и културата на ромите в България. Разговорите с Гошко ми помогна да чуя разкази директно от първоизточника. В същото време, научих че Гошко като малък е живял във Франция и за него беше много вълнуващо да разказва спомени и от там – така намерихме и още една допирна точка като деца, които са живяли извън родината си и са се сблъсквали с подобни проблеми.
Гошко: Видях, че Ева е много старателна и винаги иска да научи нови неща. Аз понякога се разсейвам и ми се играе повече, отколкото да уча. Но срещите с Ева ми помогнаха да стана по-отговорен. Сега мога да си намеря време и за игра, и за уроците. В края на годината Ева ми помогна да направя проект за това как мога да пазя природата в моето село. Сега внимавам много повече къде хвърлям боклуците и много често говоря и с хора от селото ми. Дори с моите съученици често на път за училище изхвърляме отпадъци, които видим захвърлени на улицата.
Какъв съвет би дала на други деца като теб, които искат да имат/бъдат ментор?
Гошко: Казах на приятелите си колко хубаво е да имаш голям приятел, който винаги те подкрепя и ти помага. Винаги се радвах да дойде събота, за да се видим с Ева. Разказвахме си какво ни се е случило през седмицата и тя ми даваше добри съвети за домашните и проектите.
Ева: Горещо препоръчвам този опит на всеки, който е любознателен, мотивиран и готов да стане съпричастен към една благородна кауза. Особено след личната ми визита в училището през лятото, аз осъзнах колко са ценни малките неща в живота – едно кратко взаимодействие, е всъщност възможност да дадеш на деца от селото един прозорец към света и, надявам се, една по-силна мечта да преследват различен, по-добър живот вбъдеще.
Гошко, за какво си мечтаеш?
Искам да имам работа, която много да ми харесва. И искам да бъда спокоен и сигурен в себе си, когато порасна.
Ева, какво би пожелала на Гошко и съучениците му?
Да са благодарни за това което имат, да не се предават и да преследват мечтите си. Да се фокусират на хубавите неща, и да използват тяхната позитивна енергия да преодоляват трудностите и да вървят напред.
Етикет:Мария Николчева, ментор
