Жаклин не избра медицината. Избра класната стая и промени повече животи, отколкото е очаквала.
Когато родителите ти мечтаят да станеш лекар. Но ти избираш да тръгнеш по друг път.
Родителите ѝ искат да стане лекар. И за Жаклин няма пречка – тя се справя отлично в училище. Без да е посещавала частни уроци, стига до национално ниво на олимпиада по химия в 12. клас и влиза в Софийския университет без изпит.
Само че има един проблем: Жаклин знае, че това не е нейният избор.
Още като дете, щом се прибере от училище, нарежда куклите си „в клас“. Прави си дневник и ги изпитва. Има си и черна дъска, на която им преподава уроците. Тогава е твърде рано, за да мисли за това като за „призвание“. Просто ѝ идва отвътре.
В 9. клас среща учителката си по химия – г-жа Пенка Лесева. Авторитетът ѝ, начинът ѝ на преподаване и отношението към учениците оставят силен отпечатък у нея. От този момент играта постепенно се превръща в осъзнато желание. В 12. клас вече е сигурна: ще става учител.
Родителите ѝ са скептични – не защото не ѝ вярват, а защото знаят колко е важен този избор.
Ако търсиш смисъл, кауза и реално въздействие. Сега е точният момент да кандидатстваш за програма „Нов път в преподаването“!
Практиката: как да разбереш какъв учител НЕ искаш да бъдеш
Когато стига до практиката в своето следване, Жаклин влиза в реални училища – и получава урок, който го няма в учебниците. Вижда различни стилове, различни подходи, различни отношения към децата. И тогава разбира какъв учител НЕ иска да бъде. Един от учителите, при които си води практиката, ѝ казва: „с тези 2-3 деца си заслужава да се занимаваш, с другите няма смисъл да си губиш времето.“
Жаклин пък си мисли, че децата често свързват предмета с учителя. Ако човекът пред теб е отказал да вярва в теб, какъв шанс имаш ти да обикнеш химията?
Кръстопът: науката или детската мечта?
По време на следването си Жаклин активно работи като кръжочник в лабораторията по „Функционални оптични материали“ към катедра „Физикохимия“. Включва се в научни проекти, учи и магистратура. И е на кръстопът – да избере академична кариера или да следва детската си мечта?
В този момент неин преподавател я насочва към програма „Нов път в преподаването“ на „Заедно в час“. И тя решава да кандидатства. Няколко седмици по-късно разбира, че е одобрена за програмата. Ще бъде учител.
Ако чувстваш, че не използваш пълния си потенциал и имаш нужда от работа със смисъл, включи се в уебинара на 26 февруари: От офиса до класната стая. Подходящ е за за хора, които усещат, че могат повече – и търсят развитие и реално въздействие.
Първият сблъсък с реалността
По време на лятното практическо обучение Жаклин е във вихъра си. Изготвя детайлни планове за уроци и получава отлична обратна връзка за тях. По време на практиката си в Лятната академия преподава урок, който е наблюдаван от ментора ѝ Милена и си мисли: „Супер урок беше“. От първата си рефлексия с Милена обаче излиза разплакана. Оказва се, че урокът далеч не е бил толкова добър, колкото си е мислела. Тогава разбира, че университетът я е подготвил теоретично, но ѝ липсва реалният опит в класната стая. Трудно ѝ е, но, типично в неин стил, си казва „Аз ли ще съм тази, която няма да се справи?!“.
Жаклин взима предвид насоките, които ѝ дава нейният ментор и постепенно сама усеща, че уроците ѝ действително стават супер. Това се вижда и от реакциите на децата в клас.
Долни Пасарел: ставане в 5:15, два автобуса и „най-предизвикателния клас“
От фондация „Заедно в час“ намират работно място на Жаклин в село Долни Пасарел. Още на интервюто разбира, че директорката г-жа Сандева също е нова. Тя ѝ казва нещо, което звучи едновременно като предупреждение и кредит на доверие: „Ще ти поверя най-предизвикателния клас в училището.“
Пасарел е на час и половина от дома на Жаклин. Всяка сутрин тя става в 5:15, излиза в 5:50. Не си позволява да изпусне автобуса нито един път, тъй като той минава веднъж на 60 минути.
Една заключена стая с прах и паяжини
Когато пита директорката къде е кабинетът по химия, получава изненадващ отговор: „Не знам. Хайде да го намерим.“
Откриват заключена стая – хранилище. Пълно е с прах и паяжини. Още преди да започне учебната година Жаклин чисти, оправя, събира материали. Неин познат, който се занимава с продажба на торове, ѝ дава първите неща, с които да оборудва лаборатория за експерименти.
Следващата изненада не закъснява: в училището няма библиотека.
С нейния 7. клас започват инициатива за събиране на книги. Съпругът ѝ също се включва и докарва купчина книги, оставени зарязани отдавна в нечий склад. Децата ги сортират по теми, въвеждат ги в каталог. Сами решават да направят кампания за дарения, с които да купят още книги. Една сутрин пред училището откриват, че някой е оставил цял кашон, пълен с разнообразни томове.
За тях това е празник.
Библиотеката привлича вниманието на учениците. Децата работят в нея на смени, посрещат други ученици, които идват да си вземат книги. И с това научават ценен урок: понякога „големите“ промени изглеждат като нещо съвсем малко: кашон пред вратата.
Мисията не само да преподаваш, но и да градиш доверие
В първите няколко месеци идват и първите предизвикателства – учениците ѝ започват да получават предимно слаби оценки. А родителите на децата започват да недоволстват.
Жаклин си дава сметка, че работата с родителите ще е много важна част от това, което прави в Долни Пасарел. Започва да им изпраща писма преди всяко контролно – какъв тип задачи ще има, върху какъв материал ще са. Дава им насоки как да помогнат на децата да се подготвят. Освен това започва редовно да им звъни по телефона и да хвали децата: един днес е участвал активно, друг е помогнал на другарче в час, трети е написал много старателно домашното си. Родителите са изненадани – никой не го е правил преди.
Постепенно методите на младата учителка започват да сработват. Ангажира родителите, кани ролеви модели в класната стая, а оценките на децата започват лека-полека да се подобряват.
Слави и моментът, в който „труден клас“ вече не е педагогически термин
В класа на Жаклин има деца с различни истории и с различен старт. Някои от тях имат повече предизвикателства от други – и не конкретно в ученето, а откъм семейната среда, в която живеят и пътя, който са извървели дотук. Едно от тези деца е Слави.
Слави не е силен ученик, и доста подценяван от колегите ѝ в училище. Но Жаклин забелязва, че в часовете по физика му е много интересно. Той няма навици да учи допълнително вкъщи, но дори само това, което чува в час, му стига и той се справя добре.
За Жаклин е истински важно да намери личен подход към всяко дете. Често обсъжда различни стратегии с ментора си, който ѝ споменава за конкурса „1000 стипендии“, в който ученици участват с есета по дадена тема. Жаклин убеждава Слави да участва и той написва есе на тема „Връзката между вярата и науката“. След няколко дни идва резултат, за който никой в училище – и най-малкото Слави – не е подготвен. Той е награден със специална награда: таблет. И така става първото дете не само в училище, но и в цялото село, което има такова устройство. За Слави това не е просто награда. Това е моментът, в който той разбира, че МОЖЕ.
„Не избираш завинаги“: как мечтата за класна стая се променя, без да изчезне
След втората си година в Пасарел, Жаклин става координатор по програма „Нов път в преподаването”. Първоначално мисли, че ще е за година-две и ще се върне в клас. После разбира, че и така може да въздействаш – понякога дори на повече деца, през повече учители. След няколко години като координатор, застава начело на екипа, който ръководи програмата – позиция, която заема и до днес.
Мечтата, тръгва от обичта към децата и еволюира: Жаклин разбира, че в училище започваш с обич, която прераства във въздействие: да ги научиш на нещо. Да промениш пътя им. Но за да го правиш устойчиво, ти трябва не само сърце. Трябва и система. Трябва и подкрепа. Трябва да не си сам. Нейната лична мечта пораства заедно с нея до момента, в който работата ѝ позволява да въздейства на много повече от един клас – чрез подкрепата, която осигурява на стотици учители в България.
Ако и в теб живее една детска мечта
След кратк пуза, програмата „Нов път в преподаването“ на „Заедно в час“ отново набира кандидати. Днес е най-подходящият момент да направиш крачка към своята детска мечта – да бъдеш учителят, който всяко дете иска и заслужава да има. Само с няколко бързи стъпки тук можеш да започнеш своя път в една от най-смислените и удовлетворяващи професии.
Етикет:учители
