Колко е супер да бъдеш учител

Смисълът от това да преподаваш на ученици беше тема на специално събитие на “Заедно в час”, “Актьори срещу поети” и бар “Петък”

Според Мариян Ранков важно е учителят да вярва в учениците си и да им помага да намерят различите възможности, които стоят пред тях.

“Господине, кажете ми как да пиша есе”, обръща се един ден шестокласникът Иван от СУ “Любен Каравелов” в Копривщица към учителя си Мариян Ранков. Целта е висока – стипендия за участие в програмата за ученици на Space camp Turkey – един от трите космически центъра за обучение в света, създадени по модел на NASA. Иван пише, преправя, започва отначало, пише пак. И така шест пъти. Накрая стипендията е спечелена.

Две години преди Иван да се качи на тренажора за подготовка на астронавти, обаче, историята му съвсем не звучи толкова оптимистично. Той е един от не особено добрите ученици в училището. Изкарва основно тройки и четворки, затруднява се с писането, родителите му нямат много време за него, а повечето му учители са доволни тогава, когато Иван не пречи в час. Скучно му е в училище и няма желание да се захваща с нищо. “Това е безсмислено, няма да го правя”, е отговорът, който Мариян често получава в първите си седмици като учител. С много постоянство, упоритост и внимание към индивидуалните нужди на Иван, той постепенно става един от учениците, които работят най-отдадено по училищните проекти и дори надъхва съучениците си да напредват. Участва в голяма ученическа конференция в София, събира точки със задачи в Khan academy, работи с Photoshop, започва да изкарва високи оценки. Заедно със съученика си, с когото печелят стипендии за Space camp, снима видео за кампания за набиране на средства, с които да покрият транспортните си разходи до Турция.

Историята на Иван беше разказана на събитието “Актьори срещи поети: Супер е да си учител”, което Заедно в час, “Актьори срещу поети” и бар “Петък” организираха на 20 декември. На него възпитаници по програма Заедно в час се включиха с разкази за работата си като учители, а актьорите Пламен Димов, Иван Станчев, Неда Спасова и Станислав Кертиков и поетите Иван Димитров, Стефан Икога, Иван Ланджев и Стефан Иванов представиха поезия, част от която на тема образование.

“Историята на Иван е с щастлив край. Истината обаче е, че има много деца, които могат да не стигнат до такъв”, сподели Мариян Ранков, възпитаник на Заедно в час, а в момента координатор на новите учители по програмата. И допълни:

“Трябва да приемем, че всеки от нас е отговорен за това всички деца да имат шанса, който имаше Иван”.

Според Мариян учителят не трябва само да дава на учениците си предметно знание – много по-важно е да вярва в тях и да им помага да намерят различите възможности, които стоят пред тях.

“Ако искате да допринесете за решаването на един от най-големите проблеми в България като помагате на ученици да се учат, да продължават образованието си, да следват мечтите си и да се развиват, трябва да станете учители”, каза по време на събитието и Иглика Атанасова. Тя преподава две години английски език в ловешкото село Орешене, а в момента е един от организаторите на събитието “Училищни чудеса”, в което ученици от няколко населени места в регион Ловеч се срещат, мислят заедно по проблемите на своите общности и работят по проекти, с които да подобрят средата, в която живеят.

Въпреки безсънните нощи в Орешене Иглика Атанасова е сигурна, че усилията са си стрували.

Още докато кандидатства за програма Заедно в час Иглика знае, че близо половината ученици в България са функционално неграмотни – т.е. могат да четат и пишат, но не разбират смисъла на прочетеното. Чак когато отива в Орешене обаче разбира настина колко огромен е този проблем. В селото, което се намира в един от най-бедните региони в страната, Иглика среща деца, които нямат дрехи и обувки, за да прескочат преспите по пътя към училище през зимата. Среща петокласници, които не идват на часове, за да се грижат вкъщи за по-малките си братя и сестри. Среща момичета в осми клас, които скоро ще бъдат омъжени.

“Колкото проблеми има, толкова и начини, които могат да ги решат”, убедена е обаче Иглика.

За да работят индивидуално с учениците с най-голяма нужда от помощ с четенето и писането, Иглика и колегите й от съседните села организират лятно училище. С междуучилищни събития пък изграждат умения за работа в екип. Иглика създава и клуб по роботика, където учениците решават сложни математически задачи и програмират. И може би най-важното – през цялото време в училище тя работи за това да създава у учениците си нагласата, че от тях зависи животът им да протече по начина, по който искат.

Въпреки безсънните нощи Иглика е сигурна, че усилията са си стрували. Заради Розалинда, която пътува всеки ден от съседно село до училище. Заради Глория, Капка, Вида, Геновева и Лазарина, които се приближават към завършване на средното си образование и може би ще продължат и в университет – благодарение на родителите си, които са ги подкрепили, но и благодарение на четири поколения учители по програма Заедно в час в региона, които са им показвали, че образованието е важно и един ден ще им се изплати.

Снимки от събитието можете да разгледате в галерията по-долу, а във видеата можете да чуете историята на Иглика Атанасова и стихотворение на Стефан Иванов, написано специално за “Актьори срещу поети: Супер е да си учител”.