Дарителите за знание: как благодетелството променя България

Десетки милиони златни левове и десетки килограми злато – за какво според вас са били дарени такива средства в следосвобожденска България? Ако първата ви мисъл е “за добро образование”, сте абсолютно прави! От Възраждането досега образованието е основна ценност на българина. В страната ни винаги е имало щедри личности, които са дарявали значителни средства за построяване на училища, за учредяване на стипендии и за изпращането на българи в чужбина с една цел – да получат възможно най-доброто образование, и след това да се върнат и да помогнат за развитието на младата държава. 

А кои са тези светли личности, дарявали приживе и завещали богатството си в името на формиране на образовано и напредничаво българско общество? Няма как да изредим всички, но в Деня на народните будители се радваме да ви припомним за някои от тях. 

Иван Николаевич Денкоглу (1781-1861)

Иван Денкоглу използва богатството си, за да създаде възможности за образование на млади българи в чужбина.

Макар самият той да не е бил образован, Иван Денкоглу осъзнава ползите, които една просветена прослойка може да донесе за обществото.. 

През 1844 г. той учредява стипендия в Московския университет с единственото условие – българите, които получават образование с неговата стипендия, да се завърнат в родината си, за да бъдат полезни на своя народ. Така той не само осигурява средства за обучение, но и укрепва връзката между образованието и родината, вдъхновявайки новите поколения да работят за благото на обществото. 

Иван Денкоглу дарява и солидна за времето сума – 30 хиляди златни рубли, за да се построи българско училище в двора на църквата „Свети Крал”, днешната църква „Света Неделя” в центъра на столицата. Примерът му е последван от други българи и така се събират необходимите средства. 

Денкоглу оставя наследство, което продължава да вдъхновява и днес – неговата библиотека става основа на Народната библиотека в София, а даренията му за училища обхващат цяла България. 

Васил Априлов (1789-1847)

Васил Априлов поставя основите на нова образователна система. 

Първото светско училище в Габрово отваря врати през 1835 г. ,„Школата е обща – и открай света да дойдат, нека се учат“. С това послание на Априлов училището отваря широко своите врати за всички жадни за знания младежи. 

Амбициите на просветителя далеч не се ограничават само с габровското училище. През следващите години той насърчава създаването на цяла мрежа модерни български училища, помагайки с консумативи и пособия, нужни за учебния процес. Друга основна кауза за Априлов е подготовката на квалифицирани учители, които да вдъхновят и модернизират българското образование, достигайки до максимален брой ученици.

Идеите и действията на Васил Априлов далеч надхвърлят обикновения жест на дарителство. Те поставят началото на дългосрочна програма за българското просветно дело.

Евлоги Георгиев (1819-1897) и Христо Георгиев (1824-1872)

Братята Евлоги и Христо Георгиеви са сред най-влиятелните дарители на образованието в България. 

Чрез своята финансова помощ те подкрепят не само българските училища в Румъния, но и създават важни образователни институции. 

Христо Георгиев купува сграда в Галац за българско училище, показвайки как богатството може да служи на обществото. Евлоги, от своя страна, ежегодно дарява средства за образователни проекти, демонстрирайки как родолюбието може да бъде реализирано в практиката. Техните действия не само че осигуряват възможности за обучение, но и укрепват чувството за общност и принадлежност на българите зад граница.

Уникален жест е дарението от шест милиона златни лева за построяване на Висше училище в България. Към тях по-късно се добавя и друго дарение в полза на това училище – 800 000 златни лева и земя на стойност 200 000 лв. за построяването на сградата на университета.

Йорданка Филаретова (1843-1915)

Йорданка Филаретова дава възможност за образование и на момичетата.

Йорданка Филаретова е една от малкото жени, които имат смелостта да се занимават с просветителство и обществена дейност още преди Освобождението. През 1869 г. по нейна инициатива в София се основава женското дружество „Майка“, имащо за цел да подпомага бедни деца, да отваря и поддържа училища и да насърчава и подпомага желаещите да се учат. 

След загубата на сина си тя дарява средствата, заделени за неговото образование, за строеж на училище. Така през 1893 г. е открито първото средно стопанско девическо училище „Княгиня Мария-Луиза“ на ул. „Лавеле“, където учат не само момичета от цялата страна, но и деца на бежанци. Бедните момичета не плащат такса за обучение и получават безплатни учебници, храна и лекарства. 

Филаретова основава и благотворителното дружество “Всех скорбящих радость” (или “Радост за всички скърбящи” на съвременен български), чиято цел е да открие приют за възрастни. Тя завещава цялото си имущество за благотворителност и така през 1924 г. започва строеж на по-голяма сграда на приюта, която след години се използва от Института за подготовка на медицински сестри (днешния Медицински колеж), носещ името на изтъкнатата българка.

Хаджи Ненчо Палавеев (1859-1936)

Ненчо Палавеев, който вярва, че знанието е по-ценно от злато.

Друг голям радетел за образование е хаджи Ненчо Палавеев, когото копривщенци от Възраждането до днес наричат Благодетеля. Наред с другите дарения, които прави за града, Ненчо Палавеев дава своята къща за училище и общежитие. 

Той дарява и 30 килограма злато, от лихвите на което да се издържа гимназията „Любен Каравелов“ и да бъдат осигурявани стипендии за най-добрите ученици. Наред с това Палавеев прави дарения за изграждането на читалището в Златица и училището в село Дюлево, Пловдивско.

Хаджи Ненчо остава активен в училищното и църковното настоятелство до края на живота си, с което доказва, че личният просперитет може да бъде използван за общото благо.

Димитър Ценов (1852-1932)

Човек е голям, колкото са големи мечтите му или как е създадено висшето търговско училище в Свищов.

Лишен от възможността за висше образование, Димитър Ценов чете трескаво в свободното си време и натрупва впечатляваща библиотека. 

През 1912 г. завещава всичките си пари, недвижими имоти и ценни книжа за откриването и издръжката на висше търговско училище в Свищов. Димитър Ценов оставя над 5 млн. златни лева и само четири години след смъртта му неговият завет е изпълнен. По този начин Свищов става третият университетски център в България след София и Варна.

В писмо до кмета на града Димитър Ценов пише: „Аз имам една мечта – да направя нещо за родния си град, в който захванах своето търговско поприще, и за българина, комуто изглежда предстои още много културна борба, додето ще може да достигне своята справедлива, национална и човешка кауза.“

Стефан Обрейков (1861-1940)

Пловдив вероятно нямаше да има своята търговска гимназия без делата на Стефан Обрейков.

Като председател на Търговско-индустриалната камара в Пловдив той установява, че голяма част от фирмените фалити се дължат на липсата на познания по счетоводство на майсторите и търговците. 

За да задоволи нуждата от правилна търговска просвета, Обрейков задвижва всичките си връзки и преговаря с министерствата на търговията и земеделието, финансите и просвещението за създаването на професионална гимназия. Те приемат идеята, чието реализиране среща друга пречка – недостига на финансови средства. Със заем от Популярната банка и родолюбиви българи, включително и с негови лични дарения през 1910 г. отваря Пловдивската търговска гимназия. По-късно Обрейков основава Практическото търговско училище и Дърводелски техникум. 

Чрез своите действия Стефан Обрейков активно участва в подобряването на търговската просвета и подготовката на кадри, които да предотвратят фалити на фирми, доказвайки, че образованието е ключът към икономическото благосъстояние.

---

Усилията на тези дарители и меценати на българското образование се увенчават с успех. Чрез учредените стипендии се образоват някои от най-големите български възрожденци. Разглеждайки историята на тази епоха често сме свикнали да ги възприемаме като част от едно поколение, без да осъзнаваме, че успехът на българското национално възраждане се дължи и на факта, че родолюбиви визионери осигуряват образование на бъдещи възрожденци като една непрекъсната нишка и доказват, че ако ние българите си помагаме едни на други, за нас няма невъзможни неща.

България и днес се нуждае от своите будители и дарители. Благодарим на всички, които правят възможна нашата работа и подкрепят общата ни кауза за по-добро образование за всяко дете!

Прочетете още: кои са жените от историята с кауза образование.