Лексикон с екипа на „Заедно в час“: Петя Русинова
Петя Русинова нарича работата с ученици „песен“ – от различен жанр, с различно звучене, но всеки ден – песен!
След години като учител и директор в Селановци, днес тя е ментор в програма „Училища за пример“ и продължава да помага на училищни екипи да растат. Прочетете за трогателния ѝ спомен с песен във фоайе на хотел и философските прозрения от конкурс в малко село – така изглежда промяната отблизо.
Каква е твоята роля в „Заедно в час“?
Аз съм ментор – специалист подкрепа на училищни екипи в програма „Училища за пример“.
Как би обяснила работата си на първокласник?
Така, както ти се учиш всеки ден, така и твоята учителка също се учи, за да знае и може повече. И да ти е по-интересно в час. Аз ѝ помагам – и на нея, и на други учители – да им е по-лесно ученето. Затова влизам, когато има час, гледам и после заедно си говорим какво е било добре и какво може да стане още по-добре!
Какъв беше пътят, който те доведе до работата в „Заедно в час“?
Бях учител и директор на училището в Селановци. Кандидатствахме в програмата „Училища за пример“. Не ни одобриха. Но по време на интервюто стана ясно, че имаме общи ценности с организацията и можем да сме си полезни. Реших, че е време да изляза от зоната си на комфорт и приех предизвикателството да стана ментор. Това продължава вече четвърта година. Все излизам от тази „зона“.
Какво в работата ти носи най-голямо удовлетворение?
Усещането, че съм полезна, че мога да споделя натрупан опит, че виждам реална промяна в училищата, че контактувам с хора с общи ценности, че мога да давам идеи за промяна – и някой ме чува.
Разкажи история от работата ти, която е останала трайно в спомените ти.
В края на едно от обученията на живо, колегите от един училищен екип ме поканиха да се настаня удобно на фотьойла във фоайето на хотела, благодариха ми за ползотворната ни съвместна работа, извадиха си телефоните, за да гледат текста, и акапелно ме поздравиха с песента „Лятна жълта рокля“! Толкова беше мило и толкова много ми казаха с този жест!
Какъв съвет ти се иска да беше получила в първи клас?
„Учи английски, момиченце! Ще ти е крайно необходим в живота!“
Разкажи ни за твой учител, който силно ти е повлиял.
Учителят ми по музика в основното училище. Той беше и ръководител на ученическата духова музика, в която свирех по малко на кларинет. Никога няма да забравя, че в първия ден, в който започнах работа като учител в селановското училище, намери време да посвири на акордеон и да пеем заедно. Оттогава нося усещането, че работата с ученици е песен – разбира се, от различен жанр, с различно звучене, но всеки ден е песен! До днес!
Какво правиш за забавление извън работата?
Чета книги и се занимавам с читалищни дейности.
Кое е най-голямото приключение, в което си участвала?
Организиране и провеждане на Националния конкурс и среща на малките философи „Малкият принц“ – Селановци, за ученици от втори до седми клас. Това е един от малкото национални конкурси, организиран от селско училище, и останал траен във времето. Преживяването да се докоснеш до философията на децата не може да се сравни с нищо! Правя го вече 12 години!
Препоръчай книга.
„Живот в скалите“ на Мария Лалева.
