
Лексикон с екипа на Заедно в час: Златина Минкова
През 2025 г. „Заедно в час“ навършва 15 години! По този повод ви запознаваме с хората, които движат организацията напред, в поредицата „Лексикон с екипа на „Заедно в час“. Днес ви представяме Златина Минкова, старши обучител в програма „Училища за пример“.
Как би обяснила работата си на първокласник?
Аз съм учител на учители. Защото те също учат. Имаме си класове, те имат домашни, а аз подготвям уроците си за тях. И се гордея с тях.
Какъв беше пътят, който те доведе до „Заедно в час“?
Когато чух за „Заедно в час“, си запретнах ръкавите и реших да вляза в официалния сайт, за да пращам мощни дози критика към поредното НПО, което „се прави, че работи и усвоява някакви пари“. След един час ровене в сайта им вече кандидатствах за интервю. Бях действащ учител, но исках да стана част от идеята на „Заедно в час“. И така вече девет години съм част от каузата.

Какво в работата ти носи най-голямо удовлетворение?
Един от директорите, с които работех, ми каза, че е започнал отново да гледа на гимназистите като на деца, за които трябва да се погрижат. Преди това ги е смятал за неблагодарни младежи, които не ценят усилията на учителите си.
Най-голямо удовлетворение ми носи, когато видя колеги, които осъзнават, че промяната не е нещо, което идва като неочакван подарък. Когато разберат, че тя е крайна цел, а по пътя към нея са нужни поредица от осъзнавания и действия за развитие.
Разкажи история от работата си, която е останала трайно в спомените ти.
Работех с екипа на училище с водещи резултати в страната. Бяхме в обучителната зала на голяма кръгла маса, анализирайки анкетите на учениците. В тях те споделяха, че не се чувстват спокойни в училище и че не усещат грижа от учителите и съучениците си.
Екипът стоеше със скръстени ръце, опитвайки се да намери оправдание за нежеланите резултати – че вероятно децата не са разбрали въпросите, че има грешка. Казах им, че не са единствените, попаднали в такава дилема. Че високите резултати на изпити и олимпиади понякога изместват фокуса от благосъстоянието на децата. Поканих ги да помислят за 3-4 конкретни ученици и да си представят как биха отговорили те. Оставих ги сами.
След 20 минути ме повикаха отново с едни от най-силните осъзнавания, които можех да чуя. Те бяха свързани с техния подход, с ценностите на гимназията, с личните им цели. Беше силно преживяване.
Как работата в „Заедно в час“ повлия на възгледите ти?
Разбрах, че промяната в мисленето на хората става много бавно. Че осъзнаването е само началото на поредица от промени, но подсъзнанието и вярванията на човек се оформят с години. Потвърдих си мнението, че българският учител е добронамерен и съвестен човек – че вярва в учениците си и иска да бъде по-добра версия на себе си за тях.

Какъв съвет ти се иска да беше получила в първи клас?
„Златина, аз оценявам твоята упоритост и постоянство, а не колко знаеш по математика.“
Бих искала да ми кажат, че нищо не се постига лесно, че усилията са по-важни от моментния успех.
Разкажи ни за учител, който силно ти е повлиял.
Мой учител всекически се опитваше да ме откаже от предмета си чрез подигравателно отношение. На една от разработките по литературен въпрос ми беше поставила 2+ „за труда, който си положила да препишеш текста“. Беше убедена, че нямам способности да го създам сама.
Тогава се научих, че не е нужно всеки да ръкопляска на успехите ми. Че понякога ще бъде несправедливо. Че нямам време да се оправдавам с отношението на другите – просто трябва да действам.
Какво правиш за забавление извън работата?
🏊♀️ Плувам и спортувам.
📖 Чета книги.
👩👧👦 Прекарвам време със семейството си.
🚴♀️ Обожавам разходките около Гребната база – пеша или с колело.
🥖 Обичам да меся питка или да творя нещо с дъщеря си.
Но по закон… всеки свободен момент отделям на четене.
Кое е най-голямото приключение, в което си участвала?
Безспорно – поредица от семинари, на които съм изключително благодарна. Оттам имам моменти на смях и забавление, но най-вече – среда, в която мога да бъда автентична и където хората ме приемат такава, каквато съм.
Препоръчай книга, подкаст или филм.
📖 Любима книга: „Братя Карамазови“ – Фьодор Достоевски.
📖 От съвременните автори: „Мамник“ – Васил Петров (за тези, които искат малко обяснение и много действие).
📚 Други препоръки: Ървин Ялом – за всеки, който иска дълбок поглед в човешката душа.


