Как количеството на педагозите в страната влияе на качеството на образованието?

Автор: Петко Иванов, ръководител “Технологии, операции и маркетинг” в екипа на “Заедно в час”

Какво ни казва статистиката за учителите в България?

За последните 6 години броят на студентите по педагогика е нараснал с 42%. На пръв поглед това решава проблема с недостига на учители. Ако обаче направим един по-внимателен поглед върху данните и ситуацията ще видим, че се разкрива друга картина.

Има 12 университета, които предлагат педагогически специалности, а според рейтинговата система на университетите към тази учебна година, има 182 бакалавърски специалности и 185 магистърски (общо 367). До колкото ми е известно това не включва следдипломните квалификации за придобиването на правоспособност. На фона на намаляващия брой студенти в българските университети, за последните 9 години, делът на студентите по педагогика се е увеличил от 7,2% до 12.6% от от общия брой студенти. С други думи всеки осми (един от осем) учи за педагогическа правоспособност. Ако тенденцията се запази, на година между 7-9 хил. души ще придобиват правоспособност за учители.

В момента в образователната система има 90хил. действащи педагози. Т.е. висшето образование в рамките на 10 год. ще произведе кадри за цялата система.

Причините за увеличения наплив към педагогическите специалности са ясни:

• Рязко увеличение на възнагражденията на учителите до степен, в която в 23 от 28 области в страната минималната (стартираща) заплата на учителите е по-висока от средната за областта.

• Разкриване на нови педагогически специалности в университетите (за последните 10 години има разкрити 102 нови специалности, или средно по 10 нови специалности на година). В някои университети за последните три години има 300-400% ръст на броя на студенти в тези специалности.

• Ниски или по-точно никакви криетирии за прием. В повечето специалности е достатъчно да си платиш семестриалната такса и те записват, а в определени специалности има стипендии или няма семестриални такси. Университетите привестват това, защото повишеният интерес към учителската професия и разкриването на нови специалности и места означава повече приходи за тях.

Къде е проблемът?

• Увеличеното количество, не решава проблема с липсата на учители. Или по-точно не решава проблема с липсата на качествени учители.
• Не само това, но и създава нов проблем. Държавата създава свръх предлагане на учители и то за сметка на нашите данъци и изгубени години на обучение за всеки, който си мисли, че има недостиг на учители и лесно ще стане учител.
• Публична тайна е, че университетите не подготвят добри учители. Това се вижда ясно от процента на новоназначени учители, които остават в училище след първата, втората и третата година. Студентите(които са влезли без подбор в университета), влизат в училище без достатъчно практическа подготовка и с грешни нагласи. В комбинация с недостатъчен капацитет за качествена подкрепа през първите им години, това води до несправяне и бързо отказване от учителската професия.

Като най-екстремен пример ще посоча, че според доклад на световната банка (с данни на МОН) от новоназначените учители през 2016г., след третата година, остават да преподават само 10%.

Проблемът с качеството се вижда и в неравномерното разпределение по предмети. Отворени позиции за начални учители събират по над 100 кандидати, докато позиции за математика и ИТ събират едва по 2-3ма, и то в повечето случаи неподходящи за учителската професия. В същото време никой не иска да учи за учител по математика и ИТ, защото е много по перспективно да се насочиш към ИТ сектора.

Четири годишен лаг и медийни сензации – гръмки заглавия от сорта на “Стотици свободни обявени позиции за учители в област Х” са традиция и предварително написан копи пейст в началото на всяка учебна година. В комбинация с все по-аткрактивните заплати, това подвежда много завършващи ученици да запишат педагогика.

Проблемът обаче е, че докато завършат четиригодишната си бакалавърска степен ситуацията вече е коренно различна. Ако през 2018 г. минималната учителска заплата е била по-висока от средната за областта в само двете най-бедни области (Видин и Благоевград), то през 2022, когато завършват същите тези студенти, минималната учителска заплата е по-висока от средната в 23 области. Освен още хиляди студенти това привлича и много хора от други професии (които обаче имат правоспособност), да се насочат към учителската професия. Или с други думи хиляди студенти завършващи НУП (начална и училищна педагогика) и други изцяло педагогически специалности остават без място в училище и без трансферими знания и умения на пазара на труда.

Всичко това се случва за сметка на нашите данъци и субсидии в посока да се разраства броя студенти без добра стратегия за целево увеличаване на качеството и бройките, където наистина има нужда.

Какво може да се направи?

За жалост на този етап каквото и да се направи ще е късно, защото вече има десетки хиляди следващи и тенденцията е те да нарастват още повече. Въпреки това по-детайлен анализ за недостига на учители по определени предмети (и области) и дефинирането на факторите да е успешен един новоназначен учител, би могло да помогне за:

• Спиране или рязко намаляване на стимулите и държавните субсидии за предмети и специалности, които са пренаситени.
• Увеличаване на стимулите и субсидиите за специалностите, където има недостиг(Математика, ИТ, природни науки).
• Засилване на връзката между университетите и училищата за по-практично насочено обучение и повече часове практика.
• Мерки за увеличаване качеството на подготовката в университетите. Това може да стане чрез обвързване финансирането на университетите с успеха на студентите по педагогика в училище (Макар, че това е много сложно, ако трябва да го илюстрирам просто – дял на преподаващи в училище след третата година би бил добър индикатор за качество).
• Преосмисляне на системата за базовите училища. В момента базови са най-вече добри училища, които не дават реална представа на студентите за предизвикателствата на учителската професия и как да се справят с тях. (Базови са тези училища, където студентите по педагогика карат практика по време на следването).
• Повишане на капацитета за подкрепа и обучение на новоназначени учители през първите години. Има редици изследвания + работата на “Заедно в час”, които показват, че това е абсолютно ключово и необходимо условие. Има различни механизми, с които може да се постигне това – от преосмисляне ролята на РУО експертите да бъде по-подкрепяща, до обучение на наставниците в училище да оказват реална подкрепа на начинаещите учители (но за това ще пиша повече друг път).
• Подкрепа на директорите – как да привличат и подбират качествени учители с правилни нагласи и умения, които да им позволят да се справят в предизвикателната среда.

В заключение бих могъл да кажа, че това не е тема, която се обсъжда и намира широк обществен и медиен отзвук, но данните и тенденцията са тревожни. Решения има, но не са лесни и изискват политическа воля и много работа.

За автора на текста:

Петко Иванов е ръководител “Технологии, операции и маркетинг” в Заедно в час от 2020 г. Преди това заема позицията оперативен мениджър в организацията. Неговите основни отговорности са свързани с осигуряване на информационна и технологична обезпеченост на организацията, логистична подкрепа и ръководи комуникационния екип на “Заедно в час” и развитието на сайта Prepodavame.bg.

Преди да стане част от екипа на Заедно в час се е занимавал с различни предприемачески инициативи и е работил в Министерството на икономиката в отдел „Иновации и предприемачество“.

Петко има бакалавърска степен по бизнес икономика и магистратура по икономическа социология в УНСС.

Прочетете още коментари и становища от екипа на “Заедно в час” тук.