Развитието на гражданското общество не се нуждае от заявена добра воля, а от реални действия

През м. февруари 2022 г. беше конституиран първият Съвет за развитие на гражданското общество (СРГО), част от който е и фондация „Заедно в час“, макар и историята на съвета да започва още през 2012 г. В духа на прозрачността и спазвайки своя ангажимент към обществото, СРГО публикува отчет за работата си от м. февруари 2022 до м. февруари 2024 г.

Изтеглете отчета на СРГО

За двете години реално съществуване на СРГО се смениха 4 кабинета и трима председатели на Съвета. СРГО проведе 16 заседания и организира десетки срещи на работни групи за разработване на Стратегията за подкрепа на развитието на ГО и разработване на финансов механизъм за подкрепа на проекти с обществено значение, който се реализира според Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ). Бяха проведени над 5 срещи без председател и представители на админситрацията. 

Макар СРГО да е положил всички усилия, за да изпълни със съдържание мандата си и да реализира поставените приоритети, не са изпълнени основни ангажименти. Така вместо да се поставят основите на пример за ефективно взаимодействие между организациите на гражданското общество и публичната администрация, ще се допринесе за още по-голям срив в доверието към институциите и влошаване на обществените нагласи към гражданския сектор. Регистрирани са добронамереност и усилия от страна на правителствата от 2012 г. насам. Като ЮЛНЦ в състава на първия СРГО и в резултат на неуспешните усилия да трансформираме намеренията за ефективно сътрудничество в практически резултати за две години съществуване намираме, че останалите институционални участници в този модел на взаимодействие практически девалвират и подценяват нуждата от конструктивност, бързо действие и реален ефект от СРГО. 

Смятаме, че институциите подценяват участието си в работата на Съвета и това води до недобросъвестна забава при осъществяването на важни действия насочени към развитието на гражданското общество и доказва липсата на споделена политическа и административно-експертна воля, въпреки нормативно разписаната рамка, СРГО и гражданските организации да получават видимост, стратегическа подкрепа и легитимност чрез създадения модел на взаимодействие през СРГО. 

След влизане на България в ЕС българската държава е приела, че може да осигури достатъчно гаранции, законови и институционални, за упражняването на гражданските права и свободи в условията на едно демократично общество. Това включва не само наличие на правна рамка, която дава възможност за свободно упражняване на правата и свободите, но и насърчаващи условия за тяхното упражняване. 

Именно в отговор на тази потребност виждаме ролята на СРГО – да бъде форма за междусекторен диалог, чрез който държавата на най-високо ниво в изпълнителната власт може да си взаимодейства с граждански организации с цел създаване на по-добри условия за упражняване на правото им на сдружаване. Развитието на гражданското общество не се нуждае от заявена добра воля, а от реални действия, които да доведат до напредък в работата на СРГО и постигане на ефективни резултати за подкрепа за гражданския сектор и свободното упражняване на гражданските права и свободи. 

Демонстрираните административни пречки (липса на определен председател, който да свика заседание), неяснотата от гледна точка на администрацията кой е проблемът в това да се реализира механизмът за финансиране с ясни правни аргументи, водят до това, че не е възможно членовете граждански организации да предизвикат решение, което да е от полза и в подкрепа на гражданските организации в България. 

СРГО настоява: 

1. Ресорният заместник-министър председател да свика незабавно заседание на СРГО за изпълнение на неговите законоустановени задължения. 
2. При съставяне на следващ кабинет да се определи ресорна функция на съответния заместник-министър председател „Развитие на гражданското общество“.2. 
3. Да се стартира процес по промяна на Правилника за организацията и дейността на Съвета за развитие на гражданското общество, за да се гарантира, чеработата на Съвета е непрекъсната и не зависи от политическа воля, която може да блокира дейността му вследствие на неглижиране на неговата роля и функция от страна на съответния му председател.

Съветът за развитие на гражданското общество (СРГО) е консултативен съвет към Министерски съвет, който се състои от граждански организации в обществена полза, изцяло избрани от други граждански организации по независим и демократичен начин. Той има функцията на механизъм, чиято основна задача е да осигури структуриран и демократичен начин за гражданско участие в управлението на страната и изграждането на „работещо партньорство между държавата и гражданските организации”.

В настоящия съвет са избрани и участват следните организации: 

Фондация „БЪЛГАРСКИ ЦЕНТЪР ЗА НЕСТОПАНСКО ПРАВО“
Сдружение „БЪЛГАРСКИ ДАРИТЕЛСКИ ФОРУМ“
Фондация „РАБОТИЛНИЦА ЗА ГРАЖДАНСКИ ИНИЦИАТИВИ“
Фондация „СВЕТЪТ НА МАРИЯ“
Фондация „БЪЛГАРСКИ ФОНД ЗА ЖЕНИТЕ“
Сдружение „АСОЦИАЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ЖУРНАЛИСТИ-БЪЛГАРИЯ“
Фондация „ЗАЕДНО В ЧАС“
Сдружение „БЪЛГАРСКИ ЧЕРВЕН КРЪСТ“
Сдружение „БЪЛГАРСКИ ХЕЛЗИНКСКИ КОМИТЕТ“
Фондация „ЗА НАШИТЕ ДЕЦА“
Сдружение „АСОЦИАЦИЯ НА ПАРКОВЕТЕ В БЪЛГАРИЯ“
Сдружение „БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ ЗА АЛТЕРНАТИВЕН ТУРИЗЪМ“
Сдружение „ЕКВИЛИБРИУМ“
Фондация „КАРИН ДОМ“