Лексикон с екипа на „Заедно в час“: Силвия Драганова
През 2025 г. „Заедно в час“ навършва 15 години!
По този повод ви запознаваме с хората, които движат организацията напред, в поредицата „Лексикон с екипа на „Заедно в час“.
Днес ви представяме Силвия Драганова – обучител на училищни екипи в програма „Училища за пример“. Какво я вдъхновява в работата ѝ, кой учител е оставил трайна следа в живота ѝ и какво я кара да се усмихва извън работата? Прочетете в интервюто!
Как би обяснила работата си на първокласник?
Помагам на директорите и учителите да правят хубави и смислени неща за учениците си.
Какъв беше пътят, който те доведе до работата в „Заедно в час“?
Някъде около 2017 г. за първи път се срещнах с общността на „Лидери в образованието“ – програма на Фондация „Америка за България“. Това съвпадна с период на въвеждане на иновации в училището, в което работех. Годишните срещи, обученията за училищни екипи и други инициативи ме срещаха със съмишленици и за мен бяха мощен заряд в посока професионално развитие. Познавах работата на „Заедно в час“ от различни форуми и презентации, най-вече във връзка с програма „Нов път в преподаването“. През 2021 г. започнах работа като ментор на училищни екипи в „Училища за пример“ и това беше първият ми реален досег с организацията „отвътре“.
Какво в работата ти носи най-голямо удовлетворение?
Сега, в ролята ми на обучител, най-голямо удовлетворение ми носи да виждам реалните резултати от най-добрата комбинация: ефективно училищно лидерство и смислени практики в класната стая. Възможността заедно с участниците в програмата да изследваме теоретични концепции и успешни практики, както и да търсим решения на текущи проблеми в училищното образование, е много вдъхновяваща.
Как работата в „Заедно в час“ повлия на / промени възгледите ти?
Като човек, който дълги години преди това е работил в профилирана гимназия, имах доста ограничен поглед както по отношение на многообразието на предизвикателствата в образователната система, така и по отношение на това какво и как си струва да преживяват учениците в класната стая. Открих, че съм живяла и работила в своеобразен „балон“. Работата ми в „Заедно в час“ ме научи, когато гледам, слушам или разказвам за дадено училище, винаги на фон да стоят въпросите: „Как помага всичко това на отделния ученик да учи и да се развива?“ и „Как това подготвя учениците за света след училище?“. Всеки ученик заслужава най-осмислящото преживяване в училище, а всеки учител – най-ефективната подкрепа, за да може да създава това за учениците си.
Какъв съвет ти се иска да беше получила в първи клас?
Знам ли? Може би, че не е страшно да допускам грешки и че имам право на всички емоции. 🙂
Какво правиш за забавление извън работата?
Ами, аз и на работа се забавлявам. Сега сериозно – забавлявам се, като прекарвам време с любими хора, гледам филм или чета книга, които ме карат да се усмихвам. Не си доставям достатъчно често „храна за душата“, но когато го правя, предпочитам сценичните изкуства. В момента съм се фокусирала върху тази част от личностното си развитие, в която целенасочено се уча да релаксирам и наистина да прекарвам качествено свободното си време, т.е. чета книги и гледам видеа, свързани с изграждане на полезни навици за по-устойчив живот.
Препоръчай книга, подкаст или филм.
Имам доста любими филми, но опитът ми показва, че е рисково да препоръчваш филм. Що се отнася до книги, смело бих препоръчала книгите на Стивън Кови – „Седемте навика на високоефективните хора“ (книгата е подходяща за много хора, не се плашете заради „високоефективните“) и „Осмият навик“, както и „Атомни навици“ на Джеймс Клиър.
