Българското образование трябва да включи на по-висока предавка. Веднага

Докладът за България от тазгодишния Обзор на Европейската комисия за образованието показва, че реформите са в правилна посока, но се случват твърде бавно 

 

Делът на преждевременно напусналите образованието ученици и млади хора намалява спрямо 2009 г. (от 14,7% на 12,7%), но все още е над средните за Европейския съюз стойности (10,6%). Не всички деца (84% от всички) получават образование и грижи в ранна възраст. Близо половината 15-годишни български ученици имат слаби резултати по четивна грамотност (41,5%) и математика (42,1%). Престижът на преподавателската професия е нисък, а средната възраст на учителите – висока. Възрастните, които продължават ученето си, са пренебрежимо малко (2,5%).

Това бяха част от основните изводи за България, представени на годишния форум за образование, иницииран от еврокомисаря за образованието Тибор Наврачич, в Брюксел на 26 септември. На нея беше представен годишният Обзор на Европейската комисия за образованието и обучението в ЕС, който включва отделни доклади за всяка една страна членка. В България излизането на мониторинга не предизвика особено обществено внимание. Изводите от него обаче заслужават да бъдат анализирани и широко обсъдени, защото нагледно показват накъде върви българската образователна система и какво трябва да направим, за я приближим към добрите примери в Европа.

 

Учителите – недостатъчно и недобре подготвени

Докладът на ЕК поставя силен акцент върху работещите в сферата на образованието. Експертите напомнят, че почти половината от българските учители са на възраст над 50 г. и е вероятно да достигнат възрастта за пенсиониране в следващите десет години. “Започва да се очертава недостиг и се очаква той да се задълбочи”, пише в доклада, а с най-голям дефицит се посочват учителите в детските градини, началните учители, тези по чужди езици, информационни технологии, математика и физика. Недостатъчен е и броят на ресурсните учители, училищните психолози и логопедите, които играят ключова роля в това всеки ученик да получи грижа и образование според индивидуалните си нужди.

Едновременно с това престижът на преподавателската професия все още е нисък и според данните в доклада само 60% от завършилите програми за обучение на учители започват да работят като такива. Като причини се посочват ниските заплати, непривлекателните условия на работа и недостатъчните възможности за професионално развитие.

Освен недостатъчно като брой, българските учители не са и достатъчно добре подготвени, сочи докладът. В България е отчетена една от най-големите нужди от продължаващо професионално развитие на преподавателите – и то по отношение на реални практически умения като конкретни педагогически компетенции и дигитални умения.

Според последното издание на международното изследване TALIS голяма част от българските учители споделят, че им е трудно да овладяват случващото се в класовете, на които преподават. Подобни процеси, както и липсата на умения за преподаване с мисъл за индивидуалните нужди на всеки ученик, могат много бързо да обезкуражат учителите и да доведат както до напускане на професията, така и до некачествено образование за децата.

 

Достатъчни ли са заплатите

Основните усилия на Министерството на образованието и науката през последните няколко години бяха в посока увеличение на заплатите – особено за младите учители, приоритизирането на педагогическите специалности в университетите и включването на някои социални придобивки за преподаватели като покриване на разходи за транспорт и настастаняване.

Министерството инициира и програма, чрез която да се стимулират учители, които искат да преподават в трудни райони на страната, както и да се осигури по-гъвкав достъп до учителската професия за хора от други професионални сфери, които искат да се развиват в училище. Тази политика все още набира сили и от качественото й изпълнение зависи дали наистина в образованието ще може да се влее свеж ресурс от мотивирани учители.

Недостигът на учители действително е в радара на държавните политики и това е положителна тенденция. За да има успех обаче са нужни още усилия и забързване на вече предприетите реформи. Ключово е например да се обърне внимание на качеството на подготовката на учителите – както тази в университетите, така и продължаващата след влизане в училище. Ако преподавателите имат възможност например сами да формулират нуждите си за допълнителни квалификации и да избират в кои програми да се включат на база на обективни критерии, това може да отсее качествените продължаващите обучения и да ги направи наистина полезни за работата на учителите.

 

Образованието все още не е за всички

Друг важен извод от доклада на ЕК е, че въпреки усилията на държавата, преждевременното напускане на училище продължава да бъде проблем. От 2010 г. насам не е отбелязан съществен напредък, а ранното напускане е концентрирано в социални слоеве и райони на страната, където бедността е на по-високи равнища. Това означава, че образованието не успява да помогне на децата да излязат от цикъла на бедността, предопределен им по рождение. Това се отразява както на техните възможности за бъдещо развитие, така и на икономиката и обществото на страната.

България въведе междуинституционален механизъм за привличане обратно към училище на напуснали системата ученици, който отчете висок брой върнати деца през последната година. Това е успех, но след него идва по-трудното – да направим така, че училището да може и да задържи учениците – чрез адекватни за тях учебни програми, чрез отговаряне на нуждите и индивидуалните им характеристики, чрез ефективна работа с родителите им.

 

Да увеличим скоростта

Резултатите от мониторинга и предприетите през последните години политики в България показват нещо ключово – реформите са в правилна посока, но се случват твърде бавно. Българското образование трябва да включи веднага на по-висока предавка, за да отговори на изискванията на днешните ученици, да благоприятства икономическото развитие на страната и да бъде адекватно на бъдещото на света.

Политиките – визията за тях, подкрепящите ги документи и финансови средства, освен това са само едната страна на монетата. От другата стоят хората в системата, които имат нужда от грижи и качествена подкрепа. Това далеч не приключва с по-високи заплати и просто предлагане на обучения. А изисква изграждане на капацитета на тези хора – с помощта на вече доказали професионализма си експерти, постоянно подобрение на съществуващите програми за обучение и създаване на нови такива.

Отварянето на учителската професия към мотивирани да преподават хора от други сфери, повишаването на качеството на подбора и подготовката на учителите и полезната продължаваща квалификация трябва да вървят и с истинска свобода за преподавателите. Свобода да разгърнат потенциала си, да изберат адекватни за техните ученици методи и програми, да изпробват нови стратегии за учене. И в тази си свобода те трябва да бъдат подкрепени – от родителите, от експертите в регионалните управления на образованието, от ментори и наставници на терен, от обществото като цяло, а не поставени в постоянен страх от критика.

 

… и да преобърнем нагласите

Преди да сипем още бензин в реформите обаче има нужда да преобърнем и някои от нагласите си. Като тези, че не всички ученици могат да постигнат високи успехи. Че на учителите не може да им се има доверие, че искат и правят най-доброто за децата. Че родителите не се интересуват от образованието на децата си. Че нищо не може да се промени, каквито и реформи да се опитваме да правим. Защото добрата почва за промяна е комбинация от доверие между участниците в сферата, вяра във възможностите на всички и решителни и постоянни действия в името на учениците.

"Заедно в час" подготвя способни хора да бъдат мотивиращи учители, за да може всяко дете в България да има достъп до качествено образование.