Елена Статева: Въздействието на учителя върху децата се простира далеч извън класната стая

Интервю с Елена Статева от випуск 2011-2013 на програма “Заедно в час”. В момента работи като координатор във фондация „Здраве и социално развитие“

Елена Статева завършва психология в САЩ и антропология в Холандия. Докато стажува в Института за културна дипломация в Берлин, тя разбира от своя колежка, бивша учителка на Teach First, че в България стартира Заедно в час. Ели кандидатства и става част от първия випуск по програмата.

След прекрачването на училищния праг Елена осъзнава, че учителят прави много повече от това, което тя си е представяла. Разказва, че не е имала много реална представа за учениците и че е било истинско приключение да ангажираш и плениш всички деца. Според Елена учителите в българските училища са толкова затрупани с правила, закони и вътрешни за системата навици, че това често ограбва от времето за общуване с учениците.

“Часовете, дните и годините не стигат, за да предадеш всички значими уроци по предмети и човечност”, казва Елена за двете си години в професионалната гимназия в София. За нея една от най-трудните задачи на учителя е това как да постигне устойчива положителна промяна у учениците си.

Друго предизвикателство за Ели е класното ръководство на осми клас. Тя отчита началото си с тях като „един голям фал старт“. Още от първите дни се опитва да приложи много игрови техники и мотивационни стратегии, които да запалят учениците за новото начало в училище. Резултатите обаче са с обратна посока: децата се чувстват несигурни и не разбират защо са им тези плюсчета, минусчета и знаменца в часовете по английски език.

Елена смята, че нейните неопитност и неувереност тогава са й попречили да овладее ситуацията. След края на първата година с директора на училището решават, че е най-добре друг учител да поеме класа – решение, което Елена преживява тежко, но въпреки това и днес определя като “най-добрата последна стратегия” за успеха на учениците.

През втората година тя си извоюва реванш в своето преподаване и успява да създаде добър колектив и дълбока доверителна връзка с новия 8-ми клас, който й е поверен. Сега смята, че, ако можеше да започне отначало, щеше да заложи повече на извънкласни дейности и умения за по-успешно справяне в живота, отколкото на  интензивна подготовката за външното оценяване. Учениците й успяват да постигнат най-високия резултат във випуска, но според обратните им връзки най-ценни за тях са били работата по техни собствени проекти и неформални дейности като посещението на Американския център в Столична библиотека.

След края на двете години по програмата Елена остава в София, където работи като учител на деца в езикова школа и преподава на възрастни в частна компания. През 2014 година започва работа като координатор във фондация „Здраве и социално развитие“ (Health & Social Development Foundation – HESED), където продължава да допринася за развитието на деца в неравностойно положение. Организацията изгражда центрове за интегрирано развитие в ромската общност, които работят в две основни направления – успех в образованието и на пазара на труда чрез програми за ранно детско развитие и повишаване на родителския капацитет и изграждането на социални умения сред младежите.

Елена споделя, че в HESED голяма роля имат сътрудниците на терен – хора от общността, които са пряка връзка между клиентите и организацията. Тя разказва за нейна колежка, която като ученичка е ползвала услугите, завършила е училище успешно, а сега работи за  HESED като сътрудник и помощник социален работник. По този начин порочният кръг на бедността се прекъсва и се създават положителни модели за подражание.

Една от ключовите дейности, които Елена координира, е проект за младежка ангажираност, който подпомага успешното включване на младежите на пазара на труда. Юношите се обучават как  да общуват, да спазват правила, да поемат отговорност и други важни социални умения, които да впечатлят работодателите. Така HESED се явява свързващо звено между работодателите и техните бъдещи служители. Според наблюденията на Ели от ключово значение е младежите от ромски произход да се обхванат в програми за социални умения възможно най-рано, преди патриархалните норми да ги принудят да направят избора между семейство и професионално развитие.

В момента Ели е в майчинство и обмисля продължаването на своята кариера в сферата на образованието и социалните услуги. В идеалния случай тя си представя организацията, от която бъде част, да е финансово независима и устойчива, за да успее да реализира своите амбициозни проекти. Тя иска да вдъхне увереност на децата, че могат да взимат добри решения за себе си и да планират различно бъдеще от това на своите роднини. За Ели „не мога“ е само съждение, което с малко воля се променя. Иска да прехвърли фокуса на децата върху това, че те не живеят само в затворената общност на квартал “Факултета”, а в столицата на родината си и са част от Европа и света.

Елена Статева е благодарна на избора си да бъде сред възпитаниците на Заедно в час, защото именно като учител научава, че за нея е голямо удоволствие да работи пряко с хора. Чрез участието си в програмата тя захвърля идеите за изследователска работа или дистанционна от вкъщи и се изправя очи в очи с неравенството на възможности. За себе си тя научава, че дори някоя мечта да изглежда невъзможна, с добър план и общуване можеш да се приближиш до реализирането й. Работата й с деца и подрастващи от 2011г. досега развива у нея гъвкавост по отношение на това на кои идеи трябва да се даде време, за да се случат, а от кои да изискваш спешност и настоятелност. През годините Ели предприема много самостоятелни ходове, но осъзнава, че е необходимо да се научи да действа като екипен играч и пълноправен партньор на професионалния терен.

За нея е ценно, където и да преподава, учителят да встъпва с много вдъхновение, но и с внимателно осмислени решения, защото въздействието му върху децата се простира далеч извън класната стая.

За Елена неравенството в достъпа до образование може да се промени с много целенасочени усилия в една и съща посока. Решение е целевите групи да се обхващат от по-ранна възраст, когато въздействието е по-осезаемо. За Ели „дете, което има положителен пример, е дете, което следва положителни цели.“ Според нея можем да борим трудностите чрез създаването на мрежа от организации, които да допълват своята дейност.

В момента Ели изучава позитивна психотерапия и мечтае да реализира своите познания в индивидуална терапевтична практика с деца. На бъдещите попълнения на общността на Заедно в час тя завещава: „Струва си човек да пробва нещо ново!“