Радостина Недева: Да си учител е приключение и предизвикателство
Интервю с Радостина Недева, випуск 2016-2018, възпитател на 1-ви клас в СОУ „Христо Ботев“, Козлодуй
Ако учителската професия ви вдъхновява, можете да допринесете към каузата на “Заедно в час” за това всяко дете в България да има достъп до качествено образование и заедно с това да развиете и своите лидерски и професионални умения. КАНДИДАТСТВАЙТЕ за програмата на “Заедно в час”!
Представи се и ни разкажи малко повече за себе си.
Казвам се Радостина Недева, родом съм от град Добрич. Дете съм на семейство със смесен брак: баща ми е българин, майка ми е от полски произход. Живях и израснах в Добрич, след което следвах в Свищов, където завърших бакалавърска, магистърска и докторска степен по икономика. Имах 12-13 прекрасни години там и работих 2 години по специалността си. След което видях обявата на Заедно в час за учители и реших да кандидатствам, защото това беше моята най-съкровена детска мечта, която ми отне 25 години, за да реализирам.
Какво е за теб да бъдеш учител?
Това е мое призвание: усещам се, чувствам се прекрасно да работя тази професия. За мен да си учител е едно приключение, защото всеки ден е различен сам по себе си, носи разнообразни емоции и моменти. Това също така е едно предизвикателство, тъй като се сблъскваш с неподозирани ситуации. Да идваш с желание и силна мотивация е огромен плюс, за да можеш да се справяш ежедневно с трудностите през деня и да се прибираш вкъщи удовлетворен от постигнатото. Аз играя, пея, рисувам с учениците – съвместявам много роли в едно. Това ме поддържа жива, зарежда ме с енергия и ентусиазъм и ме прави горда и щастлива учителка.
За мен учителят е лицето, което изгражда всички останали личности и професии. Той е като част от семейството. В повечето случаи е и майка, и баща и много често дори прекарва повече време с децата от техните родители.
Би ли споделила най-любимия си урок или дейност с учениците през тази учебна година?
Една от последните интересни дейности беше за края на учебната година, когато децата в знак на благодарност за подкрепата на своите родители през годината изрисуваха с пъстри, слънчеви багри фаянсови плочки, които им подариха.
Какво се промени за теб през последната година?
Сякаш затворих една книга и отворих нова. Аз изпълнявам максимата, че когато искаш нещо, трябва да дадеш всичко от себе си, за да го постигнеш. Всъщност аз започнах работа в регион, който предварително не бях избрала, но инстинктивно усетих, че това е моето място. Преди да дойда в Козлодуй бях сигурна, че където и да отида, в който и да е град или село, аз ще съм със силна мотивация и енергия.
Предполагам, че по време на своята докторантура си имала контакт предимно със студенти и ученици от гимназията. Труден ли беше преходът към учениците от 1-ви клас? Как те приеха те и техните родители?
Смятам, че бързо се адаптирах и открих, че ми е най-приятно да работя с по-малки деца и ученици, защото те са най-искрени, душевно чисти и добронамерени и знам, че тяхната обич и любов е истинска и искрена.
С родителите обаче беше трудно, защото бях непозната, а Козлодуй е град, в който хората се чувстват сигурни и приемат, когато знаят всичко за всеки. Преди началото на учебната година една майка ме попита дали ще си правя експерименти с техните деца. Тя не проумяваше как човек, който е завършил докторска степен в друга насока, иска и може да бъде успешен възпитател на деца, които тепърва встъпват в училище. Общото родителско становище беше, че не мога да се справя с тази работа. Месец, два по-късно бариерата помежду ни падна, мнението им вече беше различно и ние дори обсъждахме съвместно идеи.
Как успя да спечелиш доверието на учениците, родителите и колегите си?
Бях позитивна в комуникацията си с тях, споделях идеи, допитвах се до родителите за спецификите на техните деца. Използвах също така анкетни карти за любопитни факти за учениците, които надграждахме в клас. Може би спечелих майките и бащите с една извънучилищна по-неформална среща, която допринесе за сплотяване не само на учители и родители, а и на самите родители като малка общност.
Разбрах, че си успяла да извоюваш отделна стая за занималнята на своите ученици, в която имате различни кътове и стриктна организационна култура. Ще ми разкажеш ли малко повече?
Много държах на това да имам собствена стая и съм единственият възпитател в цялото училище, който има такава. Тя беше склад, който трябваше да бъде приведен в нормален вид за два дни. С децата я оборудвахме с полезни чертежи и таблици, които ни дават знания и ни напомнят за хубавите моменти, прекарани заедно. Едно от любимите ни табла за даване на обратна връзка се състои от пликчета от CD-дискове за всяко дете по едно, както и за мен. Интересно беше, че много родители идваха и ме питаха що е това обратна връзка, защото чуваха често този термин вкъщи от децата си.
Кое беше най-важното нещо, което искаше да предадеш на своите ученици през първата им година в училище?
Да не се отказват от мечтите си, а когато им е трудно да знаят как да потърсят помощ и съдействие. Да вярват в себе си, да искат, да знаят, да могат и да го направят!
Нашата главна цел беше да направим книга на всички изучавани раздели, която се превърна в един голям класьор, пълен със знания, усвоени умения и детско творчество от сърце. Като всеки начален учител работих за това те да се отнасят към останалите по начина, по който искат другите да се отнасят към тях. Повтарях им много често, че е хубаво да правим това, което удовлетворява нас и останалите около нас. Учих ги на честност, справедливост и щастие.
Първите 4 години в училище са много важни: каквито навици и мотивация посееш, такива плодове ще береш в горните класове. Това е моментът да инвестираш в децата. От това как началният учител и възпитателят ще се представят през тези години зависи бъдещето на цяла група деца. Аз много държах на самоподготовката, за да може всяко дете, завършващо първи клас, да има равен старт във втори с другите си съученици и съвипускници. Исках те да са комуникативни, да изказват свободно мнението си, да имат силна вътрешна вяра и убеденост, че могат да се справят, да знаят как да изразят благодарност и окажат съдействие.
Моя цел си остава и до днес децата едновременно да се забавляват, разсъждават, мислят и развиват въображението си.
Какви са най-големите ти трудности до момента?
Много голяма трудност беше да съм на 560 км. от моето семейство. В началото подробното разписване на всеки урок ми беше уморително, но впоследствие осъзнах, че това ми помага да съм по-концентрирана, огранизирана и целенасочена.
А вдъхновение?
Децата… като те погледнат, като влезеш в класната стая и всички те заобиколат, за да те прегърнат и разкажат нещо особено важно. Тогава учителят чувства, че е желан, че е на точното място и е спечелил детските сърца. През последните месеци благодарността и предаността на родителите също ме радва и зарежда.
Кои твои лични качества ти помагат в това да си добър учител?
Добронамереното ми отношение, силната ми мотивация и стремежът да давам най-доброто от себе си. Винаги гледам да съм усмихната, лъчезарна, за да съм максимално близо до учениците и техните автентични емоции. Така те се чувстват комфортно и спокойно.
Кое е специфичното за децата в Козлодуй?
Тук децата са добре материално осигурени и това, от което имат най-голяма нужда са: внимание, отношение, грижа за тяхното психично и емоционално израстване.
Според теб кое е това, което води до позитивна промяната в поведение, нагласи, знания?
Мисля, че учителите имат нужда от допълнителни курсове и обучителни програми, които да допълват и надграждат картината на личните и професионални възгледи. На мнение съм, че са нужни съвместни мероприятия между ученици, учители и родители, които водят до сплотеност, раждане на идеи, обмяна на опит и подобряване качеството на работа и съществуване.
Можеш ли да споделиш пример за инициатива в общността, която си организирала като учител?
На 26 април имаше Панорама на образованието и с част от учениците проведохме изнесена работилница с творчески занаяти, където децата бяха изцяло самостоятелни. Моята роля беше да стоя и да се наслаждавам на техните умения за изработка на предметите и комуникацията с минувачите, интересуващи се от техните занимания и нашето училище. Така успях да видя отстрани какво съм свършила през последните месеци.
Какво ти предстои оттук насетне?
В момента продължавам да работя интензивно: в лятно училище сме, което продължава цялото лято и включва сборна група. Аз работя с моите ученици, които сега завършиха първи клас, и тези, на които догодина ще съм класна. Част от децата идват изцяло по собствено желание, въпреки че са усвоили отлично учебния материал. Това е огромно признание, защото виждам как всяко усилие, което съм положила, дава резултат и си е заслужавало.
През следващата учебна година пред мен се задава поредното предизвикателство: ще бъда начален учител. Всъщност убедена съм, че след края на двете години ще продължа да бъда учител.
Има ли нещо, което би искала да споделиш на читателите на бюлетина?
Няма значение колко време е минало, на колко години сме, имаме ли стремеж, нека винаги се борим за него, защото можем да го реализираме! Човек трябва да преследва мечтите си докрай, иначе не знае какво може да изпусне! Изключително съм благодарна, че станах учител. Ще ви разкажа история от детската градина: когато бях на 5 години, госпожата ме наказа, защото бях събудила всички деца и ми каза: „Ще стоиш в леглото сама и няма да ставаш, докато майка ти не дойде да те вземе!“ Аз и отвърнах, че някой ден ще стана учителка, но не като нея. Тези мои думи трансформираха отношението й и след две минути аз вече бях навън и играех с другите деца. Разказвам тази случка, за да споделя, че за мен буйните деца са всъщност будни деца, които се развиват на бързи обороти, имат идеи, отстояват правата си и имат нужда от подкрепящи и разбиращи учители.
