
Не е само до оценки
На какво да обърнете внимание при избора на училище. И няколко примера за учебни заведения, които работят по тези правила
Резултатите на изпитите след 4., 7. и 12. клас “свеждат” сложната работа на учителите и директорите до едно число. Училището обаче не е само оценки, а среда, която изгражда или руши отношението на детето към ученето и така предопределя целия му живот занапред. Лесно е да гледаме данни, класации и „постижения“, но истината за това дали едно училище е “добро” или недотам е в ежедневието. Намираме я в часовете, междучасията, малките навици, в общуването и човешките взаимоотношения, които се натрупват всяка седмица. Ако търсите ориентир отвъд класациите, ето седем признака, които често казват повече от всяка таблица с оценки.
# 1. Отворена врата, не режисиран спектакъл
Доброто училище няма да се поколебае да ви допусне да видите какво реално се случва в час, в междучасие, в заниманията по интереси. Не говорим за лъскави „открити уроци“ по сценарий, а за възможност да наблюдавате нормалното ежедневие. Това е знак за увереност и професионализъм. Доброто училище не се страхува от външен поглед, а го приема като отговорност към общността, в която работи. Ако усещате, че ви предлагат само режисирани преживявания, приемете го като сигнал.
ПГИИ „Джон Атанасов“ – гр. Търговище, е отличен пример за автентично училище, което залага на прозрачността. Ученето тук не е изолирано в затворените класни стаи, а се случва в пряк контакт с практиката – чрез изнесени уроци в музеи и придобиване на умения в реална работна среда чрез дуалната система на обучение. Вместо за сценарии за показни събития, времето в гимназията се използва за реални социални каузи, като кампании за кръводаряване и благотворителни базари. В училището новите идеи са жива реалност за всеки ученик – подход, при който успехите са резултат от ежедневното старание, а не от епизодични изяви. Неслучайно миналата година гимназията е отличена като „Училище на годината – 2025“.
# 2. В начален етап: домашните приключват в училище, не у дома
Целодневната организация има смисъл само ако реално освобождава вечерите. Ако детето стои до късно в училище, а после у дома следва втори „работен ден“ с домашни, нещо не е наред с планирането или с подкрепата, която получава. В добрите училища в начален етап преподават учители, които приемат, че от тяхната помощ и насоки зависи децата да се справят с основната подготовка в рамките на деня. Вечерта е за разговори, игра, семейство, почивка, не за дублиране на училищния ден.
Много са примерите за учители и училища, които осигуряват подкрепа за всяко дете, така че всички домашни и уроци да бъдат подготвени в рамките на следобедните занимания. Един добър пример е Начално училище „Цани Гинчев“ в Лясковец. В училището има пет групи за целодневна работа за всички ученици от I до IV клас. Така се осигурява време и среда за самоподготовка в рамките на деня. Домашните се пишат с насока и подкрепа от учител, а затрудненията се изчистват на място, вместо да се отлагат за вечерта.
Като част от програмата „Училища за пример“ училищният екип поставя акцент върху благополучието на децата – развитие на социални умения, работа в екип и индивидуална подкрепа, наред с академичните цели. Заниманията по интереси са планирани така, че да допълват учебния процес, а не да го дублират.
# 3. Без нужда от частни уроци
Когато в една паралелка малки ученици всички ходят “на уроци“, това често е знак за дефицит. Очакването е детето и родителят да компенсират това, което училището не успява да даде и което не припознава като своя отговорност. В добрите училища частните уроци не са негласно задължение, нито се внушава, че е работа на родителя да „наваксва“ системно. Винаги ще има деца с индивидуални нужди, но като обща култура училището трябва да е достатъчно стабилно, за да не произвежда зависимост от паралелната образователна система. Когато родителската енергия отива в подкрепа и общуване, а не в непрекъсната „наваксваща“ логистика, печели и детето, и семейството.
В СУ „Любен Каравелов“ в Пловдив учебният процес покрива подготовката без нужда от частни уроци в ранните етапи. Музика, изкуства и занимания по интереси вървят заедно, ангажират децата и превръщат училището в любимо място. Учителите подкрепят индивидуалния ритъм и развиват умения за саморегулирано учене. Проектно-базираното обучение и училищният парламент дават реална отговорност на учениците. Те не са пасивни наблюдатели – поемат задачи, взимат решения и активно допринасят за учебния процес.
# 4. Директорът е на терен, разпознаваем и с доверие
Добрият директор не е само подпис под документи и лице за снимки. Той е присъствие в коридора, в класните стаи, в разговорите с учители, ученици и родители. Добрият училищен директор държи да има преки наблюдения, да подкрепя колегите си, да реагира навреме при конфликти и да определя посоката на развитие на институцията през анализ на специфични данни и нужди. Търсете директор, който поставя училището пред личния пиар – по-малко лъскави мероприятия, пътувания зад граница по проекти и представителни изяви, повече реална работа и ежедневна грижа за качеството. В такива училища проблемите не се замитат, а се решават, преди да станат кризи.
В 100. ОУ „Найден Геров“ в София директорът е част от ежедневието – пред входа, в коридорите и класните стаи. Росен Богомилов разговаря с родители всеки ден, без посредници. Кабинетът му е с „отворени врати“ не само за колеги и родители, но и за учениците, а присъствието му в часовете е регулярна практика, за да разбира нуждите на учители и ученици.
Доверието се изгражда и извън педагогическите съвети. Директорът участва в ремонтите и поддръжката на базата заедно с учители и доброволци от квартала. Ефектът е видим: за по-малко от 3 години броят на учениците се увеличава от 79 на над 160. Училище, което доскоро е сред най-неглижираните в района, постепенно се превръща в търсена алтернатива за семействата в квартала.
# 5. Родителите са част от общност – всички, не избрани
В някои училища родителите се събират само на задължителните родителски срещи, когато трябва да им се обясни в какво са се провалили като родители или когато трябва доброволно и “по собствена инициатива” да съберат средства. В добрите училища има реално включване и приобщаване на всички родители. Не само най-активните, не само тези с ресурси, не само „представителните“ майки и татковци на отличниците. Училището търси начини да работи с всички: чрез общи каузи, доброволчество, работилници, събития, разговори по важни теми, ясни правила за участие. В здравата среда учители и родители не са противопоставени лагери, а партньори, които вървят в една посока – доброто на децата. Това личи и по тона – говори ли училището с родителите като с общност или като с „външни хора“. А табелите “родителите – дотук” приемете като недвусмислен знак, че не сте желани.
ОУ „Христо Ботев“ в с. Румянцево е вдъхновяващ пример за училище, което превръща родителите от „външни хора“ в единна и активна общност. Вместо да работи само с избрани или „удобни“ семейства, директорът Мария Иванова и нейният екип инициират лични посещения по домовете на всички ученици, за да изградят доверие чрез директен диалог. Този подход води до създаването на родителски клуб „Информирано доверие“, в който днес участват почти всички родители. В училището редовно се провеждат „Дни на отворените врати“, по време на които семействата се включват в планирането и воденето на извънкласни дейности. Родителите са активни партньори в реални каузи – от боядисване на великденски яйца до облагородяване на училищния двор заедно с учителите.
# 6. Разнообразието е видимо и нормализирано
Училище, в което има „различни деца“, не е компромис, а ресурс. Особено в началните класове срещата с различието изгражда културен капитал: емпатия, взаимопомощ, умение да общуваш извън собствения си балон. Това са ценности и компетентности, които са предимство в свят, където промяната, миграцията, неравенствата и културните разлики са ежедневие. Търсете среда, която не се гордее с „еднаквост“, не се хвали, че няма деца със СОП, с проблеми, с хиперактивност. А такава, която е създала предпоставки учениците да си сътрудничат, без да се страхуват едно от друго и без да им внушава, че различието е проблем, който трябва да бъде скрит.
Малко са училищата, които могат да се похвалят не само със специално изградена зала за ерготерапия, но и с достатъчно на брой и квалифицирани специалисти, които да работят с децата с необходимото внимание. И едва ли бихте предположили, че едно от тях се намира в с. Ягодово (област Пловдив). В ОУ „Неофит Рилски“ разнообразието е част от ежедневието и не се възприема като проблем, а като ресурс. В класните стаи учат деца от ромски етнос и различни социални среди, а приобщаването се случва естествено – без специални разделения или „отделни програми“. Училището осигурява подкрепа чрез образователни медиатори и психолози, които работят с родителите и улесняват връзката между семейството и училището.
Резултатите са видими – учениците от малцинствата не само се справят академично, но се конкурират успешно за прием в елитни гимназии в Пловдив.
# 7. Живи следи онлайн
Социалните мрежи не са критерий за качество сами по себе си, но могат да бъдат прозорец към училищния живот. Добрите училища разказват за разнообразни дейности, в които участват много ученици, не само „гордостите на училището“. Те отделят време за малките и големите успехи в спорта, изкуствата, доброволчеството, клубовете, състезанията, инициативите и по този начин демонстрират, че възпитанието и ученето се случват както в учебните часове, така и извън тях. Дават възможност на максимален брой деца да бъдат видени и по този начин утвърждават значимостта и важността на всяко едно от тях.
СУ “Отец Паисий” във Враца е едно от малкото училища по изкуства в Северозападна България. И е пример за това как училищният живот може да е организиран така, че да дава сцена на повече деца, а не само на най-талантливите и отличниците. Ритъмът е интензивен – ежеседмични събития, концерти и ученически проекти допълват задължителната програма. Наред със специализираната подготовка по изкуства, училището поддържа ателиета, състави, медийни формати и спортни инициативи, в които участват ученици с различни интереси и способности. Тази активност има и ясна публична следа. В YouTube канала на училището са публикувани над 860 видеоклипа – от фестивали и коледни концерти до турнири по волейбол и ученически продукции. Архивът не е просто витрина, а документ за постоянство и включеност: всяко събитие добавя още имена и лица към общата история.
Как да проверим всичко това на практика?
Проверката е проста, макар и да изисква време. Първо, поискайте реално посещение, не „демо-версия“. Помолете да видите обикновен час, междучасие и част от заниманията извън учебните предмети. Второ, говорете с родители, които не са „служебните посланици“ на школото. И трето, задайте няколко въпроса, които ще ви помогнат да видите отвъд маркетинга: колко деца ходят на частни уроци, „за да се справят“ с материала, кога и къде се пишат домашните в начален етап, как се реагира при конфликт и кой взема решенията в реално време. Доброто училище няма да се обиди, а ще отговори ясно, спокойно и с примери. Така ще се държи и с детето ви и ще му помогне да научи онези уроци, които ще останат с него цял живот.
* Публикацията е част от специализираното издание на в. Капитал „Образование 2026“.


