Когато учителят става лидер: Гергана Бенева
В началото на 2026 г. „Заедно в час“ възобновява програма „Нов път в преподаването“ – безплатна двугодишна програма за професионално и лидерско развитие на нови и начинаещи учители.
В интервюто Гергана Бенева споделя за нейния „Нов път в преподаването“
Чувстваше ли се подготвена за това, което те посрещна в класната стая в първите ти моменти като учител?
Истината е, че не бях подготвена. Влизам в класната стая, виждам 25 изпълнени с въпроси погледи и изведнъж разбирам, че трябва да преподавам по един остарял модел. Учителят говори, децата мълчат, записват, правят три-четири упражнения и урокът приключва. Всичко се движеше на ниво „преповтаряне“. Учителят казва, ученикът повтаря.
Опитвах се първо сама да си отговоря на въпроса „защо е нужно това?“, защото дори аз в началото не можех да си го обясня. Защо децата трябва да учат дадена тема? За какво им е? Къде ще я приложат? Преподавам причастие, а децата вдигат ръка и питат: „Госпожо, това за какво ни е? Къде ще го използваме в живота?“ И в тези моменти човек разбира, че не е обида към учителя, а напротив, това е ключов въпрос, на който именно учителят трябва да може да отговори.
Точно в този период се появи една невероятна преподавателка в университета – проф. Кръстанова, която за първи път ни запозна с идеята за иновациите в образованието. Тя беше човекът, който ми каза: „Гергана, трябва да кандидатстваш в “Заедно в час”. Това е за теб. Това е пътят, към който върви образованието.“ Тя имаше напълно различен поглед. Ние до този момент не бяхме се сблъсквали с подобни идеи. Знаехме само, че трябва да запишем на дъската датата, часа и учебния материал. Нямаше цел, нямаше яснота какво учениците трябва да постигнат в края на урока. Просто следвахме програмата механично.
Какво те мотивира да кандидатстваш за програмата?
Бях студентка в четвърти курс по българска филология и история. Дойде моментът за педагогическата практика, беше ноември. Докато с колегите чакахме преподавателите, в едно кафене видях реклама на „Заедно в час“. „Бъди лидер, преподавай като лидер.“ Това много силно ми привлече вниманието. Влязох в сайта, после в YouTube канала. Всички видеа на млади преподаватели, които изгледах, ми направиха изключително силно впечатление.
Изненада ли те нещо в първоначалното лятно обучение?
Още в началото трябваше да разработим един урок онлайн. Аз бях свикнала с напълно различен модел. Правиш план-конспект с въведение, първа точка, втора точка… всичко традиционно. Изведнъж се оказа, че трябва да подготвя урок, който включва повече задачи към децата, екипна работа, умения като финансова грамотност и емоционална интелигентност. Това напълно обърна представата ми за това как изглежда един час.
Първите посещения на живо бяха в Самоков при Мила Иванова. Толкова се впечатлих от онова, което видях. Четиридесет минути деца, които не спират да вдигат ръка, които са активни, ангажирани, работят. Тръгвайки си от Самоков, си казах: „Аз искам да участвам. Искам да бъда част от тази програма.“
След това ме одобриха и за Летния институт, и за Лятната академия. Лятната академия беше огромно предизвикателство. За този един месец научих повече, отколкото може би за четирите години в университета. Научих как да задържам вниманието на учениците, как да изграждам дисциплина и култура на поведение в класната стая. Научих как учениците сами да изготвят правила, да развиват самоконтрол и да разбират защо учителят им прави забележка или защо ги хвали. И най-вече как да изпълняват задачите с желание, а не просто да „минат“ тези 40 минути.
Какво се промени след обучението?
Осъзнах колко важно е целеполагането не само за преподаването, но и в живота.
А сега, 10 години след като завърших програмата, аз все още използвам обратното планиране за моите уроци. Може и да съм си намерила по-лесен и удобен за мен начин, но принципът е същият. Станах много по-организирана и много по-ясно ми е какво трябва да се случи във всяка стъпка. И най-вече с още по-голямо разбиране, че човек трябва да учи през целия си живот.
А идеята за „преподаването като лидер“ в началото ми звучеше абстрактно. Чудех се какво точно означава да бъдеш лидер в час. Но след Лятната академия разбрах, че наистина учителят трябва да бъде лидер в класната стая. Не лидер като страшилище, не човек, от когото децата се страхуват, а човек, който ги води тихо, ненатрапливо, така че те дори да не усещат как следват посоката му. Това беше най-голямата промяна в мисленето ми.
Сподели три неща, които научи в програмата и продължаваш да прилагаш в работата си като учители?
Изготвянето на правила, поставянето на ясна цел за класа и за мен самата станаха основни елементи в работата ми. Много важно за мен е всяко едно дете да бъде включено в учебния процес, независимо дали напредва бързо или изостава. Диференцираният подход се превърна в нещо ключово за мен.
С какво друго си запомнила Летният институт и Лятната академия?
Преместването ми от малък провинциален град в София и попадането в среда, събрала хора от най-различни краища на България, беше огромно преживяване. Изведнъж се оказах сред толкова любопитни, различни и мислещи хора, всеки със своята история и своята гледна точка към образованието. За мен това беше не просто интересно, а беше вдъхновяващо.
С Нина Ружина бяхме в една стая и двете сме имали безброй безсънни нощи, в които пишехме уроци, обсъждахме какво преживяват децата, какво им тежи, какво ги радва, как да поставим ученика на първо място във всичко. Размишлявахме как ученикът да се чувства добре, как учителят да бъде до него така, че той да не се страхува, а да иска да учи, да иска да расте.
Тази общност ме промени. Показа ми, че в образованието няма сам човек, а има група хора с обща мисия. И това чувство, че не си сам, че до тебе стоят интелигентни, търсещи, смели хора, ме крепеше през всички трудности. Именно затова общността за мен е не само подкрепа, а и вдъхновение, и увереност, и движение напред.
Какъв съвет би дал на твои колеги, които се чудят дали да кандидатстват и се притесняват от допълнителното натоварване?
Бих им казала, че ако отделят това време сега, то ще им се върне многократно в бъдеще. Това е добавена стойност не само за тях като личности, но и за децата, с които ще работят. Ако искат да останат в професията и ако наистина са избрали пътя на учителя, важно е да бъдат различни от онова, което често се приема за „норма“ днес. Програмата дава именно това, шанс да се развият, да мислят по-широко, да преподават по-смислено и да бъдат учители, които оставят следа.
