Наставничеството като скрито оръжие срещу текучеството в учителската професия

Въпреки високия процент нови учители, които бързо отпадат от системата, наставничеството едва сега прави първите си стъпки  

Да си учител не е лека работа. Едно от най-силните доказателства за това е високото текучество на нови кадри в образователната система. Проучване на Световната банка от ноември 2021 г., показа, че за периода 2015-2018 г. близо 60% от новите учители в България напускат системата след втората година и близо 75% след третата година. Комбинацията от финансови стимули, обезщетения и пиар кампании, с която МОН се опитва да противостои на тази негативна тенденция все още не е довела до устойчиви резултати. Докато броят кандидати за отворените учителски позиции очевидно расте, голяма част от тях не са подготвени за предизвикателствата на професията и бързо се отказват от нея. 

Проблемът с текучеството на учители се среща в редица образователни системи. В САЩ той е констатиран още през 70-те. През 90-те излизат и първите проучвания, според които до 50% от начинаещите учители напускат професията в първите 5 години на преподаването си. Липсата на система за интеграция на новите кадри в работния процес се очертава като една от основните причина за високите нива на ранно напускане. 

Към това заключение води проучване, изготвено от образователните социолози Томас Смит и Ричард Ингерсол през 2004 г. Според него шансът начинаещите учители да напуснат работа след 1-вата година на преподаване спада с до 43%, ако те преминат през менторска програма, която включва съдействие при подготовка на занятията и структурирани възможности за обмяна на опит. Тези обещаващи резултати са потвърдени и от други проучвания, което води до успешното въвеждане на национални менторски програми за начинаещи учители в няколко страни.  

Наставничеството в България

Макар наставничеството да се практикува и в българската образователната система, то не е структурирано в цялостна програма или практика за въвеждане на новоназначени учители. Според последното издание на PISA от 2018 г. 1/4  от училищата в България не прилагат практики на наставничество. Съществуващите практики са в резултат на индивидуални училищни инициативи, а не на държавни политики. 

Според друго изследване на ОИСР от 2018 г. само 38% от българските  учителите  са участвали в някакъв вид формално или неформално въвеждане в професията когато са започвали работа в училище (при среден дял от 42% за страните от ОИСР). Данните сочат още, че само 18% от новоназначените учители в България (с до 5 години опит) имат назначен ментор в сравнение с 22% средно за страните от ОИСР. 

Това пречи на новоназначените педагози да развият и надградят успешно уменията си, да са ефективни в преподаването и в съвместната работа с колеги и родители. Стига се до разочарование и чувство за несправяне у новите учители, които ги карат и да напуснат професията.

Освен че задълбочава недостига на учители, голямото текучество води до допълнителни разходи за училищата, свързани с търсенето на нови кадри. Високите нива на текучество имат негативен ефект и върху постиженията на учениците. От една страна неизбежният период за приспособяване на новите преподаватели към учебния процес и конкретните ученици, с които работят, създава поне временна предпоставка за по-ниско качество на преподаването им. От друга страна текучеството възпрепятства създаването и поддържането на близост сред учителския персонал. Това е пречка както за екипната работа, така и за обмена на опит и познания относно преподаването в конкретна училищна среда.

Ролята на стреса   

Водеща причина за текучеството са високите нива на стрес във всекидневието на учителите. Според проучване на Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”, извършено през 2019 година, 8% от педагогическите специалисти, които работят в училищата и детските градини са застрашени от професионален бърнаут, а 23% са в начална фаза на такъв. Учителите, взели участие в анкетата за проучването, отдават стреса основно на неспособността си да се справят с поведенческите проблеми и липсата на мотивация сред учениците, слабата комуникация с родителите и голямото количество административни формалности, с които са натоварени. Освен да подпомогне разрешаването на тези проблеми пряко, наставничеството има капацитет да култивира емоционална устойчивост в учителите. Засега в България този капацитет е слабо изследван. 

“Грижата за емоционалното здраве на учителите е силно подценена, дори неглижирана в нашата образователна система”, казва Татяна Величкова-Маринова, която е начален учител в 75-то ОУ „Тодор Каблешков“ в кв. „Факултета“ и възпитаник на програмата “Нов път в преподаването” на “Заедно в час”.

Преподаването от разстояние, наложено от Ковид-19, допълнително изостри професионалния стрес при учителите през последните няколко години. Според изследване за последствията от електронното обучение, публикувано от Института за изследвания в образованието през юни 2021 г., всеки втори учител демонстрира симптоми на сериозен професионален „бърнаут“.  

“Около 70% от учителите имат субективно усещане , че са били прекалено натоварени с работа по време на ОРЕС. Отново 70% от учителите споделят, че са се чувствали преуморени в края на всеки учебен ден в периода на ОРЕС, а 2/3 съобщават за изпитано емоционално изтощение от преподаването от разстояние в електронна среда”, се казва в изследването.

“В самото начало на преподаването си начинаещите учители са изпълнени с много ентусиазъм. Бързото натрупване на административни отговорности и предизвикателствата, свързани с менажирането на учебния процес обаче скоро вкарват новите учители в така наречения “survival mode”, който е съпътстван с по-високи нива на стрес. Именно в този период е ключово начинаещият учител да получи повече директна подкрепа. Ако в началото менторството е по-директивно, то към края на годината то трябва да е в насока учителят да споделя своите успехи. Този преход подсилва чувството за удовлетвореност на самия учител и увеличава вероятността той да се задържи в професията”, Десислава Стоянова, мениджър “Подкрепа на учители” в “Заедно в час”   

Вижте видео за ролята на координаторите в програма “Нов път в преподаването” на фондация “Заедно в час”:

Към по-добро наставничество

През последните години наставничеството е все по-високо ценено в световен план. В резултат на това то вече е залегнало в образователните реформи, проведени от редица държави. Именно от тях България може да почерпи опит.  

Ирландската реформа в тази насока е сред най-успешните. Неин анализ, проведен  ОИСР, доказва, че начинаещите учители се нуждаят от подкрепа в три измерения за подпомагане и развитие:

1. професионално: в подкрепа на начинаещия учител при придобиване на преподавателски компетентности, включително педагогически знания и умения, които правят връзка между първоначалната педагогическа подготовка и продължаващата квалификация;
2. социално: разбиране на организационната структура, процедури и училищна култура; интегриране в училищния екип;
3. персонално: развитие на професионална идентичност като учител, емоционална подкрепа, необходима на начинаещите учители за развиване на възприятието за самоефективност и самочувствие.

Акцентът в професионалното измерение трябва да пада върху нуждите на, а в социалното – върху подкрепата спрямо начинаещите учители при интегрирането им като членове на учеща общност в училище. Подкрепата в личностното измерение през първите години от навлизането в професията също е от решаващо значение за намаляване на процента на отпадане и повишаване на качеството на педагогическите кадри. 

Ирландският пример поставя силен акцент не само върху развитието на начинаещите учители като професионалисти, но и върху изграждането на училищен екип за учене и подкрепа отвъд сдвояването с наставник. Става въпрос за изграждането на атмосфера на доверие, в която е развита практиката на професионална рефлексия между колеги. Именно така се култивира култура за съвместно учене и работа. Опитът на “Заедно в час” за подкрепа на начинаещите учители по програма “Нов път в преподаването” потвърждава това.

“Една добра менторска програма трябва да култивира уменията на начинаещите учители за създаване на добри взаимоотношения с учениците, родителите и останалите членове на училищния колектив”, казва Десислава Стоянова, мениджър “Подкрепа на учители” в “Заедно в час”   

От теория към действие

Опитът на Ирландия показва, че една успешна пилотна програма за въвеждане на учители в професията отнема от две до три години, като се започне с ограничен брой пилотни училища. Пилотните програми се наблюдават и оценяват стриктно, за да предоставят доказателства и насоки за необходимите адаптации и подобряване на предоставения пакет за подкрепа, преглед и преработка на политики и програми, последвано от фаза на разширяване на прилагането в повече училища.

Такава е пилотната програма, която “Заедно в час” стартира чрез проекта NEST през 2021 г. Целта на NEST е да апробира и оцени ефекта от нов подход за подкрепа на начинаещи учители, които работят в предизвикателна среда. Този подход  се основава на обучителна програма за ментори на учители с до пет години опит в системата на образованието. 

През обученията преминават 60 експерти от регионалните управления на образованието, но програмата може да бъде приложена и за учители наставници, директори, заместник-директори и други колеги, които подкрепят нови учители. Знанията, уменията и нагласите на начинаещите учители, които имат ментори в рамките на проекта, се измерват и сравняват с тези на контролна група от преподаватели, които не работят с наставник. 

Резултатите след първата година са обещаващи. Експертите от регионалните управления на образованието, които са преминали през първата част на обучението бележат прогрес по отношение на компетентностите, заложени в проекта. Най-голям напредък има при способността на наставниците да изграждат взаимоотношения на подкрепа с начинаещи учители, да ги насърчават да разглеждат училището  като среда за учене и развитие и да развиват желанието им за дългосрочно развитие в професията. Това допринася и за позитивните тенденции при самите учители.

NEST заимства дългогодишния опит на фондация “Заедно в час” в менторството на начинаещи учители, натрупан чрез програмата “Нов път в преподаването”. За емоционалното здраве и професионалното развитие на учителите, които участват в нея, се грижат координатори, които често са и алумни на програмата. Освен че са източник на информация за добри практики и на съвети за разрешаването на разнообразни казуси, те извършват периодични посещения в час, на база, на които провеждат рефлексии с конструктивна обратна връзка.  

“През рефлексиите можех да осмисля моя собствен път в новата професия, но и да чуя преживяното от колега, минал по сходен път и да разбера, че това, през което минавам е нормално, случвала се е и на други по подобен начин и общността има начини за справяне”, казва Таня Величкова-Маринова.

В партньорски училища на “Заедно в час”, които самоинициативно са развили и вътрешни програми за менторство, се наблюдава синергия между позитивното влияние на координаторите от фондацията и това на училищните ментори. 

“Наставничеството от координатора е с по-скоро стратегическоbзначение, а това на ментора – с оперативно значение”, казва Михаела Божанкова, която е част от випуск 2021 на програмата и преподава в 97 СУ “Братя Миладинови”. 

Менторът в училище подпомага първоначалната и адаптация към училищната среда. В този ключов период той е източник на “точни и ясни инструкции и задаване на ясни очаквания към работата ми и към крайния резултат, който трябва да се получи”. 

Координаторът от “Заедно в час” пък е ключов за превъзмогване на емоционалните предизвикателства, с които Божанкова се сблъсква. По думите и той дава “изключително ценни идеи, съвети, обратна връзка, перспектива и подкрепа”, които и помагат да не прегори, въпреки, че и се пада много “буен” клас. 

Именно такава синергия между фондацията и органите на образователната система цели и проектът NEST.  През стартиращата учебна година предстои наставниците, които се обучават по него да затвърдят и доразвият уменията си за наставничество с нова кохорта начинаещи учители. Резултатите от двугодишния проект ще са в основата на предложение за нови политики в сферата на учителското наставничество, които фондация “Заедно в час” ще отправи към Министерството на образованието.