За учителските места през последните няколко години се борят все повече кандидати, голяма част от които обаче не са напълно готови да преподават ефективно. Не всички са и мотивирани да работят в името на учениците

Автор: Нели Кочева*  

“Глад за учители”, “Недостиг на учители преди 15-ти септември”, “Директорите в търсене на учители” – такива заглавия виждаме в медиите обичайно в края на август. Новината обаче клони към фалшива. През последните две години за свободните учителски места всъщност се борят много хора. Причините за по-голямата атрактивност на професията започват с (активното медийно отразяване на) увеличените учителски заплати, минават през желанието за сигурна работа с гарантиран доход (включително по време на пандемия) и стигат до митовете за половиния работен ден и дългите учителски ваканции. По-големият брой желаещи да преподават обаче не трябва веднага да ни радва. 

Проблемът с количеството може и да изглежда решен, но не и този с качеството. Защото освен да притежават формалната диплома, бъдещите учители трябва да отговарят и на други, много по-съществени, критерии – мотивация да работиш в името на учениците, добра и съвременна подготовка, особено предвид промяната в обучението вследствие на COVID-19, и усилия да надграждаш непрекъснато уменията си. 

Какво показват числата

По данни на НСИ броят педагогически персонал в България се е увеличил от близо 58 хил. през учебната 2014/15 г. до над 65 хил. през 2019/20 г. (над 13% от които са над 60-годишна възраст, но продължават да преподават). Интересът към педагогическите специалности в университетите също се покачва стабилно. През 2020 г. над 23 хил. души учат в тези направления, в сравнение с 19,5 хил. три години по-рано. Според изданието на рейтинга на висшите училища в България през 2020 г. педагогиката е втората най-желана специалност сред студентите – след икономика. Така на година от висшите училища излизат над 4000 нови педагози, докато за следващите десет години се очаква да се пенсионират средно по 2000 учители на година – което е голям дисбаланс между предлагане и търсене. 

На този фон броят първокласници намалява от 2017 г. насам и тази тенденция ще продължи през следващите години, имайки предвид данните на НСИ за раждаемостта. Прогнозният общ брой учащи се очаква да спадне до около 686 хил. през учебната 2025/26 г., като през 2014/15 г. е бил над 745 хил. Тези тенденции показват, че България ще произвежда повече на брой педагози, въпреки намаляващ брой ученици.     

Увеличението на кандидат-учителите се вижда и от опита на “Заедно в час”. Вече повече от десет години фондацията търси, привлича и подкрепя мотивирани хора от различни професионални сфери, които искат да станат учители след като преминат интензивната обучителна програма “Нов път в преподаването”. През последните две години кандидатите за нея са около 3 хил. на година – двойно повече в сравнение с годините до 2018 г. В същото време броят на одобрените след взискателния подбор за програмата не се променя значително. Директорите из цяла България, с които “Заедно в час” работи, включително в малки населени места, са категорични, че кандидати за свободните места в техните училища през последните две години има достатъчно. И проблемът не е в броя, а в нагласите и подготовката на кандидат-учителите. 

Защо искам да бъда учител

Работата като учител е много повече от това да се изправиш пред група деца и младежи и да им разкажеш предвидения по учебния план материал по твоя предмет. Изисква се адаптивност, творчески подход, търсене на най-добрия начин за комуникация с учениците, вземане предвид на техните силни и слаби страни, индивидуално внимание за всяко дете. Всичко това предполага силна мотивация за работа – не заради сигурното работно място и доход, а в името на това всяко дете да успее в живота. 

През 10-годишния опит на “Заедно в час” като най-успешни са се доказали тези кандидати за учители, които са били водени от вътрешна необходимост да допринесат – за по-добро образование на децата и по-добра среда, в която да живеем всички. Много от най-силните участници в програмата са били тези, които и преди работата в училище са търсили начини да бъдат полезни – като доброволци за работа с деца например. Неформалният опит винаги е бил много силен атестат, че кандидатът има готовност и желание да даде максимума от себе си в името на успеха на учениците.

Дипломата не е достатъчна

През последните години не малко хора с дипломи за учител, но не практикували дълги години, решиха да се завърнат към професията. Със сигурност някои от тях са водени и от истинско желание да работят с деца и младежи. Ако обаче не са актуализирали знанията и уменията си след години извън училищния контекст, влизането в (zoom) класните стаи ще ги сблъска с различна реалност от тази, която те си спомнят. Последната година и дистанционното е-обучение го показаха съвсем нагледно.  

Изключително бурното развитие на технологиите, новите очаквания за това какво да се учи, за да е успешен човек в XXI век, и различните начини за учене и нагласи на учениците променят из основи образователната система. Не могат да им насмогнат и учебните програми във висшите училища, които се осъвременяват бавно и тромаво. Университетската подготовка на кандидат-учителите е далеч от достатъчна, за да бъдат те напълно подготвени за това, което ги чака в училище (това важи за много специалности, разбира се). В педагогическите направления особено критична е нуждата от повече практика, която да развие умения у кандидат-учителите още преди да се сблъскат с реалния училищен живот. Влизайки от университетската скамейка направо в класната стая, много от новите учители преживяват огромен шок, чувстват се неуспешни и неподкрепени и в много случаи скоро излизат от професията.   

На този фон формалната университетска квалификация се явява най-голямото предимство в конкурсите за учители. Така човек, завършил педагогика преди 15 години и никога не практикувал, има по-голям шанс да бъде назначен пред в момента обучаващ се по съвременни програми и в процес по получаване на формалната педагогическа правоспособност. Просто защото нормативната уредба го изисква.    

А за учителската професия е важно друго – обучение в преподавателски методи, адекватни за децата на нашето време, в стратегии как да се обърне внимание на потребностите на всеки ученик, както и непрекъснато осъвременяване на знанията и уменията на педагозите. Ако вземем под внимание тези условия, ще видим, че недостиг наистина има – на учители, които са готови да са в класните стаи. Заради децата.

*Нели Кочева е ръководител “Привличане на участници” във фондация “Заедно в час”. От 9 години работи за намирането и привличането на мотивирани хора от различни професионални сфери, които искат да станат учители след като преминат интензивната обучителна програма “Нов път в преподаването” на “Заедно в час”.