Не, няма недостиг на учители

За учителските места през последните няколко години се борят все повече кандидати, голяма част от които обаче не са напълно готови да преподават ефективно. Не всички са и мотивирани да работят в името на учениците

Автор: Нели Кочева*  

“Глад за учители”, “Недостиг на учители преди 15-ти септември”, “Директорите в търсене на учители” – такива заглавия виждаме в медиите обичайно в края на август. Новината обаче клони към фалшива. През последните две години за свободните учителски места всъщност се борят много хора. Причините за по-голямата атрактивност на професията започват с (активното медийно отразяване на) увеличените учителски заплати, минават през желанието за сигурна работа с гарантиран доход (включително по време на пандемия) и стигат до митовете за половиния работен ден и дългите учителски ваканции. По-големият брой желаещи да преподават обаче не трябва веднага да ни радва. 

Проблемът с количеството може и да изглежда решен, но не и този с качеството. Защото освен да притежават формалната диплома, бъдещите учители трябва да отговарят и на други, много по-съществени, критерии – мотивация да работиш в името на учениците, добра и съвременна подготовка, особено предвид промяната в обучението вследствие на COVID-19, и усилия да надграждаш непрекъснато уменията си

Какво показват числата

По данни на НСИ броят педагогически персонал в България се е увеличил от близо 58 хил. през учебната 2014/15 г. до над 65 хил. през 2019/20 г. (над 13% от които са над 60-годишна възраст, но продължават да преподават). Интересът към педагогическите специалности в университетите също се покачва стабилно. През 2020 г. над 23 хил. души учат в тези направления, в сравнение с 19,5 хил. три години по-рано. Според изданието на рейтинга на висшите училища в България през 2020 г. педагогиката е втората най-желана специалност сред студентите – след икономика. Така на година от висшите училища излизат над 4000 нови педагози, докато за следващите десет години се очаква да се пенсионират средно по 2000 учители на година – което е голям дисбаланс между предлагане и търсене. 

На този фон броят първокласници намалява от 2017 г. насам и тази тенденция ще продължи през следващите години, имайки предвид данните на НСИ за раждаемостта. Прогнозният общ брой учащи се очаква да спадне до около 686 хил. през учебната 2025/26 г., като през 2014/15 г. е бил над 745 хил. Тези тенденции показват, че България ще произвежда повече на брой педагози, въпреки намаляващ брой ученици.     

Увеличението на кандидат-учителите се вижда и от опита на “Заедно в час”. Вече повече от десет години фондацията търси, привлича и подкрепя мотивирани хора от различни професионални сфери, които искат да станат учители след като преминат интензивната обучителна програма “Нов път в преподаването”. През последните две години кандидатите за нея са около 3 хил. на година – двойно повече в сравнение с годините до 2018 г. В същото време броят на одобрените след взискателния подбор за програмата не се променя значително. Директорите из цяла България, с които “Заедно в час” работи, включително в малки населени места, са категорични, че кандидати за свободните места в техните училища през последните две години има достатъчно. И проблемът не е в броя, а в нагласите и подготовката на кандидат-учителите. 

Защо искам да бъда учител

Нели Кочева

Работата като учител е много повече от това да се изправиш пред група деца и младежи и да им разкажеш предвидения по учебния план материал по твоя предмет. Изисква се адаптивност, творчески подход, търсене на най-добрия начин за комуникация с учениците, вземане предвид на техните силни и слаби страни, индивидуално внимание за всяко дете. Всичко това предполага силна мотивация за работа – не заради сигурното работно място и доход, а в името на това всяко дете да успее в живота. 

През 10-годишния опит на “Заедно в час” като най-успешни са се доказали тези кандидати за учители, които са били водени от вътрешна необходимост да допринесат – за по-добро образование на децата и по-добра среда, в която да живеем всички. Много от най-силните участници в програмата са били тези, които и преди работата в училище са търсили начини да бъдат полезни – като доброволци за работа с деца например. Неформалният опит винаги е бил много силен атестат, че кандидатът има готовност и желание да даде максимума от себе си в името на успеха на учениците.

Дипломата не е достатъчна

През последните години не малко хора с дипломи за учител, но не практикували дълги години, решиха да се завърнат към професията. Със сигурност някои от тях са водени и от истинско желание да работят с деца и младежи. Ако обаче не са актуализирали знанията и уменията си след години извън училищния контекст, влизането в (zoom) класните стаи ще ги сблъска с различна реалност от тази, която те си спомнят. Последната година и дистанционното е-обучение го показаха съвсем нагледно.  

Изключително бурното развитие на технологиите, новите очаквания за това какво да се учи, за да е успешен човек в XXI век, и различните начини за учене и нагласи на учениците променят из основи образователната система. Не могат да им насмогнат и учебните програми във висшите училища, които се осъвременяват бавно и тромаво. Университетската подготовка на кандидат-учителите е далеч от достатъчна, за да бъдат те напълно подготвени за това, което ги чака в училище (това важи за много специалности, разбира се). В педагогическите направления особено критична е нуждата от повече практика, която да развие умения у кандидат-учителите още преди да се сблъскат с реалния училищен живот. Влизайки от университетската скамейка направо в класната стая, много от новите учители преживяват огромен шок, чувстват се неуспешни и неподкрепени и в много случаи скоро излизат от професията.   

На този фон формалната университетска квалификация се явява най-голямото предимство в конкурсите за учители. Така човек, завършил педагогика преди 15 години и никога не практикувал, има по-голям шанс да бъде назначен пред в момента обучаващ се по съвременни програми и в процес по получаване на формалната педагогическа правоспособност. Просто защото нормативната уредба го изисква.    

А за учителската професия е важно друго – обучение в преподавателски методи, адекватни за децата на нашето време, в стратегии как да се обърне внимание на потребностите на всеки ученик, както и непрекъснато осъвременяване на знанията и уменията на педагозите. Ако вземем под внимание тези условия, ще видим, че недостиг наистина има – на учители, които са готови да са в класните стаи. Заради децата.

*Нели Кочева е ръководител “Привличане на участници” във фондация “Заедно в час”. От 9 години работи за намирането и привличането на мотивирани хора от различни професионални сфери, които искат да станат учители след като преминат интензивната обучителна програма “Нов път в преподаването” на “Заедно в час”.

"Заедно в час" подготвя способни хора да бъдат мотивиращи учители, за да може всяко дете в България да има достъп до качествено образование.