По пътя към медалите

Как един учител може да помогне на учениците да надскочат границите на средата си и да постигнат високи цели

През 2017 г. състезателят на ЛАК Атлетик-90 (Луковит) Данчо Робертов влиза в класацията на най-добрите спортисти на Луковит с постиженията си в планинското бягане, крос- кънтри и бягане на открито. През април 2017 г. става шампион на страната за юноши младша възраст на 800 м в зала, носител е на купата в чест на Свети Димитър при мъжете на 1 500 м в Сърбия, а преди няколко месеца беше отличен като спортист № 1 на община Луковит за 2017 г.

Зад тези и още много други постижения на Данчо не стоят единствено спортните тренировки. Преди да влезе в гимназия в Луковит и да започне да тренира усилено с треньора Атанас Иванов, Данчо е ученик в основното училище “Неофит Рилски” в село Дерманци (училище партньор на „Заедно в час“ от 2013 г.). Там попада в класа на Маргарита Калчева – учител по биология, химия и физическо възпитание и спорт. С нейна подкрепа Данчо успява да надскочи границите на тежката си семейна и социално-икономическа среда, да повярва в себе си и да се мотивира да преследва високи цели.

Колко много може училището

“Стотици пъти съм посетила дома на Данчо и на още седем ученици от класа”, разказва Маргарита Калчева. Преди седем години тя поема “най-трудния” по думите й клас в близо 30-годишната й педагогическа работа. Петокласникът тогава Данчо и няколко негови съученици идват от изключително бедни семейства, някои от тях са отглеждани  от баби и дядовци или от един родител, тъй като другият е в чужбина, налага им се да работят и да помагат в отглеждането на по-малките си братя и сестри.

Маргарита Калчева редовно държи контакт с бабата на Данчо и следи дали той редовно идва на училище. “За мен е много важно децата да са в училище”, категорична е учителката – “отсъствията от училище ограничават възможностите им за образование и личностно развитие”. За нея пътят към това е през разговори с родителите и близките, обръщане на внимание и загриженост за всяко дете.

“Трябва да намеря начин да разбера защо детето днес не е на училище”, споделя г-жа Калчева.

През годините е получавала различни отговори – от това, че детето няма какво да закуси, до това, че трябва да помогне вкъщи.

Като преподавател по физическо възпитание и спорт Маргарита Калчева открива колко мотивиращо на учениците могат да действат спортните активности. “Децата обичат да играят и спортуват – спортът ги ангажира приятно и ги възпитава. От една страна това е начин да се насочи тяхната енергия в позитивна посока, а от друга страна е начин да ги приобщя, да се учим на работа в екип, на отговорност, самодисциплина, приятелство и взаимопомощ”, разказва тя. Започва да ги занимава със спорт и след часовете и в свободното време. “Госпожо, кога ще имаме тренировка?”, чува тя често по коридорите от заредените със спортни екипи и спортен ентусиазъм ученици.

Г-жа Калчева бързо вижда спортния талант на Данчо. Включва го в училищните отбори по футбол и волейбол и започва да му поставя индивидуални лекоатлетически задачи – например да пробягва всеки ден определено разстояние с равномерна крачка, да пробягва дадено разстояние за определено време. Не след дълго идва и първата награда – Данчо печели бронзов медал на 1000 м в Международния турнир крос-кънтри „Луковитски моми”.

Когато Данчо е в седми клас, г-жа Калчева го запознава с треньора Атанас Иванов, с когото се познава отпреди, и му разказва за ученика си, имал лошия късмет да се роди в неблагоприятна семейна среда, но с висок потенциал за спортни постижения. Треньорът взима Данчо да тренира в неговия клуб и медалите започват да се трупат. Междувременно момчето влиза и в гимназия и продължава образованието си след 8 клас. Днес е на прага на завършването, подготвя се за още шампионски титли и мисли за университет в София, където да учи за треньор или учител по физическо. До него в този избор продължават да бъдат треньорът Атанас Иванов и г-жа Калчева. “Пишем си и се виждаме често. Казвам му, че не е важно откъде идва човек, а какво иска да постигне ”, споделя учителката. И планира да покани Данчо като ролеви модел за по-малките ученици в училището. Такъв е бил и за по-малкия си брат Митко, който в момента е шести клас, следва стъпките на Данчо и вече се състезава в отбора по лека атлетика.

С мисъл за всяко дете

Има възможни желания, трябва воля и упоритост  – това е посланието, което Маргарита Калчева иска да изпрати към всичките си ученици. Тя търси силните страни на всяко дете, опознава страховете му и средата, в която то живее, и не се предава в това да му помогне да тръгне по най-добрия за него път. “Положила съм много усилия не само за Данчо, а също така и за останалите деца в класа”, споделя г-жа Калчева. Резултатите са налице – всички ученици от онзи така труден пети клас продължават образованието си в гимназия.

В работата си тя продължава да залага много на извънкласните занимания. Миналата година по проект „Неформалното образование в училище като средство за социализацията на ромските деца” създава спортен клуб “Шампион”, в който учениците от прогимназиален етап развиват както двигателните си способности, така и своите индивидуални силни страни и характер. Ментор е и на училищния парламент.

“Учениците трябва да знаят, че училището е важно място, което ги променя положително.

То открива таланти, насърчава ги и ги развива. Там ще попаднат на хора, които ще ги подкрепят и на които могат да разчитат, а образованието със сигурност ще направи живота им по-лесен и ще сбъдне мечти ”, споделя г-жа Калчева. Тя се води от силната си вяра в това, че “всяко едно дете заслужава да получи подкрепа”, и работи за това да изгради у учениците си чувство на отговорност и уважение към другите.

“Ние сме обикновено училище с обикновена госпожа”, обича да казва г-жа Калчева. Подходът й, силната й вяра във всеки ученик и отдадеността в работата й обаче са повече от необикновени.