Новите правила за финансиране в образованието: отвъд общия знаменател

Всички под един общ знаменател – това е принципът, по който системата на училищното образование в България функционира вече дълги години. Еднакви учебни програми за всички деца на една и съща възраст. Едни и същи методи на преподаване. Еднакви стимули за всички учители, без значение къде работят и с какви резултати. Бюджет на калпак за всички училища според броя на учениците им.
Новият Закон за предучилищното и училищното образование, който влезе в сила през 2016 г., прави опит да промени този, базиран единствено на формални количествени критерии, принцип. От тази година е планирано въвеждането и на нови правила за финансирането на детските градини и училищата, което ще зависи не само от броя ученици, но и от други характеристики на учебните заведения. Сред тях са регионът, в който се намира детската градина или училище, и броят деца от уязвими групи. По този начин финансови стимули ще получават учебните заведения в гранични, по-малки и отдалечени от големите градове населени места – като такива в Странджа-Сакар и Северозападна България. Целеви средства ще се отпускат и на детски градини и училища с концентрация на ученици в риск, като това ще се определя според образователния статус на родителите им. Според плановете допълнителните ресурси трябва да отидат основно за възнаграждения на учителите, които работят в този тип училища. Дава се възможност и за откриване на паралелки с по-малък брой ученици – с цел по-ефективна работа с децата, които имат нужда от повече подкрепа. В момента проектът на документа с новите правила е в период на обществено обсъждане. С тях Министерството на образованието и науката цели да създаде мерки за повишаване на образователните резултати на детските градини и училищата, за по-ефективна работата с деца и ученици от уязвими групи, за подобряване на достъпа до качествено предучилищно и училищно образование и за намаляване дела на преждевременно напусналите образователната система.
Новите правила за финансиране безспорно са стъпка в правилната посока. Системата на делегираните бюджети отдавна има нужда от усъвършенстване и съобразяване с различни специфики на учебните заведения. Едва ли някой се съмнява, че между проблемите и нуждите на учителите и учениците от популярно училище в центъра на София и тези на колегите и връстниците им от учебно заведение в малко населено място има известна разлика. Ако при първото например всяка година има списък на чакащите за прием в първи клас и родителите имат високи изисквания към качеството на обучението, то броят на учениците от второто, които масово се отглеждат от по-далечни роднини, непрекъснато намалява – а с това и бюджетът на училището. Вероятността голямата част от учениците във второто училище да говорят майчин език, различен от българския, също е доста голяма. А това изисква различен подход в обучението и понякога повече усилия за постигане на резултати.
С промените на Министерството на образованието и науката се дава шанс по-малките детски градини и училища, които се намират в отдалечени и бедни райони, да наваксат с бюджетите си, да стимулират повече успешни учители да преподават в тях и да отделят средства за социални работници, медиатори и други ключови фигури в образователния процес. Това в дългосрочен план може да доведе до по-качествено обучение на учениците, които да успеят да излязат от затворения кръг на лошо образование и бедност, в който семействата им се намират.
Средствата за заплати обаче не са единственият фактор по пътя към равния достъп до качествено образование за всяко дете. Заедно с по-големите ресурси за училища в нужда, държавата е добре да помисли и за още няколко стъпки, с които финансовите инвестиции биха могли наистина да се отплатят.
Пари срещу резултати
В проектодокумента за финансирането на учебните заведения по-високите инвестиции отново не се обвързват с постигане на резултати. От училищата, които получат финансовите стимули, би трябвало да се изисква и някакъв вид възвръщаемост – например повишени резултати в знанията и уменията на учениците, измерени по обективен начин, или пък по-голяма ангажираност на учителите под формата на организиране на извънкласни занимания за деца в риск. Без анализ на напредъка, който училищата са постигнали след допълнителните стимули, това би била поредната финансова инжекция в сферата на образованието, чийто ефект е останал неясен.
Действия на ниво училище
Формулата за финансиране стига до ниво община, но анализът на постигнатите резултати би имал най-голям смисъл, ако слезе на още по-микро ниво. Още с въвеждането на националните външни оценявания и държавните зрелостни изпити беше ключово да се види каква е добавената стойност на всяко едно училище в България. Само така могат да се извадят успешни практики от учебните заведения, в които учениците постигат най-голям напредък, както и да се види къде директорите и учителите имат нужда от подкрепа и стимули, за да работят по-качествено. Има и населени места със само по едно училище, които също имат нужда от специално внимание.
Високи критерии към учителите
Повишаването на резултатите на училищата зависи от един основен фактор – учителите. Затова стимулите за привличането им към по-трудни райони на страната трябва да бъде съпътствано и с по-високи критерии към качеството на работата им и взискателен подбор преди назначаването им в училище.
Заплатите не са достатъчни
С промените министерството разчита на това, че по-високите заплати биха привлекли успешни учители да преподават в трудни райони и малки населени места. Възнаграждението със сигурност играе роля, но също толкова важни са и подкрепата, които новоназначените учители получават в училище, ефективната им работа с опитни наставници, липсата на ненужна бюрокрация, адекватната професионална квалификация и признанието на резултатите от работата им. Училищата би трябвало да са стимулирани да развиват и училищната среда и методите на преподаване, а не само да отделят средства за заплати.
Ако отидем и отвъд образователния сектор, инфраструктурата и условията за живот в малките населени места също са фактор, който влияе на избора на работно място.
Качественото образование за всяко дете е мисия, която изисква дългосрочни и постоянни усилия, които понякога може и да не се харесват на всички. За да може обаче България след години да се похвали с работеща икономика, повече добре развиващи се региони и активно гражданско общество, всяко едно от тези усилия си струва.
Етикет:училища, финансиране