Уроците отвъд учебника – Даниела Николова
От първите трудни дни в класната стая до проектно-базираното обучение – как подкрепата и общността променят учителя и учениците
Даниела Николова си спомня първия ден в гимназията.
„Имаше една гимназия в Западния парк, с педагогически профил. Отидох на интервю, защото то беше част от приема. Много ми хареса отношението им, въпросите, които задаваха и начинът, по който ме посрещнаха. Тогава си казах: „Това е моето училище и искам тук да уча“, въпреки че беше далеч от дома ми.“
Години по-късно, след завършването на магистратурата по обща педагогика Даниела започва работа като начален учител в училище в покрайнините на София.
„Още в първите месеци се сблъсках с доста сериозни предизвикателства. Децата бяха предимно от семейства с нисък социален статус. Разбрах, че образованието не беше сред основните ценности в техните домове, защото семействата имаха много по-спешни проблеми, които да решават.“
Дните ѝ са изпълнени с тревоги и усилия. „Едно от най-големите предизвикателства беше агресивно дете, две години по-голямо от останалите, което не се повлияваше от никакви разговори. Много от другите деца често идваха гладни и молеха за пари за закуски. Успяхме с усилия да осигурим безплатни закуски, а след това и обяд.“
Липсата на подкрепа от ръководството усложнява задачата ѝ. И.д. директорът влиза в часовете й основно, за да търси грешки и повод за критика: „Ще ти дам още шанс, но има какво да се желае в дисциплината.“ А Даниела има нужда от поощрение, подкрепа, че е на прав път. Скоро, също както много други учители, тнапуска обезверена.
Обратно в училище, но по нов начин
След години извън училището, работа и майчинство, тя се връща в училището, където е учила. „Още в първите дни почувствах, че съм част от сплотен екип и че ми дават увереността, която преди ми липсваше. Виждах как всяка малка стъпка рано или късно дава резултат, как разговор или подкрепа могат да променят дете.“
Програмата „Нов път в преподаването“ променя начина, по който вижда учителската професия.
„Самото участие в програмата ме изненада най-вече с това, че всичко, което се случваше там, беше коренно различно от това, което бях учила в университета. Особено важни за мен бяха обученията за социално-емоционални умения. Те ми помогнаха да се справям с агресията в класа. Научих се как да организирам часове, които развиват тези умения, и това по-късно включих в различни проекти и дейности.“
Ключова се оказва подкрепата на координатора. „След разговорите с нея имах усещането, че ми дава криле – караше ме да се чувствам специална и способна, и това се отразяваше в работата ми.“
Сега е моментът да се включите в новото издание на програмата!
Днес Даниела прилага проектно-базирано обучение и техники за управление на класната култура. В класната ѝ стая учениците се чувстват видени и чути. „Дори малкият напредък при дете от уязвима среда всъщност е огромна крачка за неговото бъдеще.“
А към бъдещите участници в програма “Нов път в преподаването” Даниела отправя съвет: „Ще се почувствате част от силна общност, и това е най-важното – няма да сте сами. Всяко усилие, което вложите, ще даде резултат.“
