Весислава Панджерова: Традиционните методи на преподаване вече не са приложими
Директорът на ОУ “Св. Св. Кирил и Методий” в с. Челопеч за проекта, с който училището спечели статут на иновативно учебно заведение
Весислава Панджерова е директор на основното училище “Св. св. Кирил и Методий” в с. Челопеч от 2009 г. Кариерният й път започва от стъпалото учител през 1991 г., била е и възпитател в ЦДО. Работила е и като лаборант в “Юмикор – Пирдоп” и като завеждащ “Образование” в Община Златица. Бакалавърската си степен получава в ПУ „Паисий Хилендарски“, Пловдив, в специалност биология и химия, а през 2012 г. завършва магистърска степен по образователен мениджмънт в ЮЗУ „Неофит Рилски“, Благоевград. През 2014 година преминава обучение в колежа „Банк Стрийт“ в Ню Йорк по програмата на фондация “Америка за България” “Академия за училищни лидери в образованието”.
ОУ “Св. св. Кирил и Методий” е партньор на “Заедно в час” от 2012 г., като през класните му стаи са минали четирима учители от програмата на фондацията.
ОУ “Св. св. Кирил и Методий” – Челопеч получи статут на иновативно училище още при първото обявяване на конкурса. Каква иновативна практика разработвате във Вашето училище?
Името на иновативното ни училище е „X,Y,Z”. Цел на иновацията е повишаване на резултатите на учениците по математика на националното външно оценяване след VII клас за период от две години, чрез подобряване на критичното им мислене и въвеждане на иновативни технологии в преподаването. Искаме учителят да излезе от традиционната си роля и да влезе в нова – на посредник и медиатор. Учениците „учат чрез правене”, опити и преживяване, чрез проектно-базирано обучение, 3D принтер, програмиране на робот и по-широко използване на информационно-комуникационните технологии за създаване на помагало по математика от учениците. Допълнително ще се подобрят критичното мислене и математическата грамотност на учениците, които са част от уменията на 21 век.
Какви резултати виждате вече от тази иновативна практика – както за учениците, така и за учителите?
Учениците изработват лично портфолио за напредъка си, а през участието в клубовете развиват дигитална грамотност, логическо и критично мислене, вяра в собствения си потенциал. Учат се да свързват математиката с реалния живот чрез решаване на казуси и работят по проекти.
Как протича работата по иновативния метод и какви трудности срещнахте при разработването на концепцията за него?
Посетихме училище – модел и чрез анализ на посещението и данни от практиките в училище направихме стратегически избор на иновативните техники, част от които са проектно-базирано обучение, 3D принтиране, мултидисциплинарно учене и „учене чрез преживяване“.
Преминахме няколко обучения по иновационен училищен план за работа с информационна платформа, „интерактивен софтуер“ и „уменията на 21 век“. При разработването на концепцията на иновативен училищен план не съм срещнала големи трудности, тъй като познавам добре училището и имам опит от предишен иновативен училищен план.
Защо според вас си заслужава училищата да инвестират усилия и ресурси в разработването на иновативни методи на преподаване?
Споделете конкретно решение от Вашия опит, което е допринесло за това всеки ученик да получи качествено образование?
Друг пример е проектът “Let us speak” по програма „Еразъм +“. Той е насочен към подпомагането учениците да развият говорните и езиковите си умения по английски език. Важен акцент е доказването, че чрез прогресивно развитие на умението да говорят и комуникират на английски език, учениците могат да напреднат много бързо, като същевременно се забавляват.
За развитието на този иновативен модел ние използвахме различни тестове (изработени от екипа) за оценяване на говорните умения и напредъка. В основата на проекта е интердисциплинарния подход, осъществен чрез TV предавания, тийм-билдинг игри, видеоконференции и други. Екип по проекта разработи интелектуален продукт – „Наръчник за измерване на говорните умения на учениците“ с двадесет теста – ниво А2 за говорима комуникативност.
Този иновативен модел се апробира вече сред всички четири страни, участници в проекта – България, Румъния, Турция и Чехия и има отношение към иновацията ни чрез интердисциплинарния подход.
Прочетете още
Резултатите от PISA: знак, който България вече 22 години не вижда
