За чудесата, които се крият отвъд формалното образование

Разказват учителят по математика Георги Стоев и ученичката му Александра Хаджиева от СУ “Любен Каравелов” в Пловдив

Георги Стоев завършва архитектура, но решава да се посвети на учителската професия. Тази промяна в кариерата става възможна с програма “Нов път в преподаването” на “Заедно в час”. Така г-дин Стоев започва работа като учител по математика в пловдивското средно училище “Любен Каравелов” през 2017, където остава и след края на двугодишното си участие в програмата. 

И докато Георги се подготвя за първата си година като учител с поредица от обучения и програма за следдипломна квалификация, Александра се подготвя за нелекия преход между четвърти и пети клас. Двамата се срещат в началото на учебната 2017/2018 година в една от класните стаи на СУ “Любен Каравелов” – ново начало и ново училище, както за учителя, така и за неговата ученичка. 

Първи впечатления

Ето какво споделят двамата за първите си впечатления след вече близо пет години съвместна работа:

“За пръв път срещах учител, който да мисли така хаотично като мен. Приемах по-лесно нещата, които казваше, винаги имаше нещо, което да се случва пред дъската, така че фокусът ми винаги беше върху него. Не бях много активна и това, че той винаги ме караше да говоря и да правя неща определено помогна.”

“Направи ми впечатление, че Алекс беше от онези ученици, които дърпаха класа напред. Имаше подготовка от начален етап и си личеше. В пети и шести клас се опитвахме да работим по групи, не ни се получаваше много в началото, но Алекс се опитваше да сработва групите. Тя е от тези ученици, които се вълнуват от света около себе си, не се плаши от различията, има емпатия.” 

Отвъд формалното образование

Още от самото начало на работата си като учител г-дин Стоев се стреми да осигури на учениците си допълнителни възможности за развитие под формата на извънкласни дейности, участия в различни конкурси, състезания и др. 

Основава клуб по архитектура, в който се включва и Алекс. По това време самата тя е силно заинтригувана от професията на архитекта и дейностите в клуба ѝ се струват изключително интересни. Младите архитекти и техният учител провеждат част от занятията си в Стария град на Пловдив, където правят архитектурно заснемане на Чалъковата къща и други архитектурни паметници, а след това отразяват измерванията си в чертежи.

Първото по-мащабно участие в извънкласна инициатива за Алекс е включването ѝ в лидерската програма за ученици, организирана от възпитаници на програмата на “Заедно в час” – “Приключението: от мен зависи”. Отборът на Алекс и г-дин Стоев избират да се предизвикат с мисия на тема образование. Цялото преживяване от избора на мисия през целеполагането, екипната работа, проследяването на напредъка, подготовката на финалния продукт и представянето му на национална ученическа конференция е изключително вдъхновяващо за Алекс. Споделя, че това е катализаторът, който ѝ помага да разбере какво иска да прави и я насочва в правилната посока.

А правилната посока отвежда Алекс до следващото ѝ предизвикателство – включването ѝ в платформата за детско участие на Национална мрежа за децата “Мегафон”. Програмата е двугодишна и дава на участниците възможност да участват в различни инициативи на Национална мрежа за децата. Тази година Алекс завършва двугодишното си участие, но ще продължи да бъде активна в общността на мегафонците. Следващият ѝ проект е организацията на септемврийската среща на новите участници, за която вече има много идеи. 

Една от кулминациите на “Мегафон” е ежегодната конференция Voice It, която е на различна тематика всяка година. Канят се гости, професионалисти и експерти в съответната област, а идеята е да се чуе младежкият глас. Водеща на миналогодишната конференция през ноември 2021 е била Алекс, а темата е била свързана с безопасното използване на интернет. 

Българският посланик в Европейския съвет на децата

Тази година Алекс е избрана да бъде българският посланик в Европейския съвет на децата – Eurochild Children’s Council – с двугодишен мандат до 2024 г. На въпроса как се стигна до това постижение тя отговаря:

“Някой ти пише и ти казва, че имаш необходимите умения, искаш ли да се пробваш. Попълних формуляра без никакви очаквания и като разбрах, че съм одобрена, бях в шок. Пробвах се и успях. Може би заради нещата, които бях правила преди това. Направи ми впечатление, че формулярът беше фокусиран върху развиване на аргументативни текстове – като мини есета по различни проблеми и там ми беше най-силната част, защото аз имам мнения и няма да си ги държа за себе си.”

Този някой, който предлага възможността на Алекс, е Георги Стоев. Той ще бъде и неин ментор по време на двугодишния мандат на младата посланичка. 

“Алекс вече има много впечатляващо CV, знаех, че има потенциала и може да се справи и затова настоях да опита. Понякога знаеш нещо, което ученикът не осъзнава напълно, но ти имаш вяра в него.”

В края на април Георги и Алекс пътуват до Белгия за учредителното събрание на Съвета в Брюксел заедно с останалите избрани представители от страните членки на ЕС, включително Великобритания, Украйна, Сърбия, Естония, Ирландия, Словения и Унгария. С тях са и предишната посланичка на България, Милена и нейният ментор Емануил Георгиев, експерт към Центъра за безопасен интернет. 

Учредителното събрание преминава с много работилници и различни активности с цел сплотяване на новите членове на Съвета. 

“Запознахме се с държавите си, с организацията, със Съвета и с Общото събрание, структурата на евроинституциите. Целта беше да обменим идеи и да се запознаем, да разберем накъде са се насочили всички и накъде върви групата.”

По време на мандата си всеки един посланик е окуражен да развие собствен национален проект. Един от примерите, които впечатляват Алекс, е от бившия посланик на Финландия, който е успял да основе национален младежки парламент. Засега Алекс е вдъхновена да се опита да реализира нещо подобно на ниво град за Пловдив. 

Баланс между формално и неформално образование

Алекс цени участията си във всички извънкласни дейности, проекти и инициативи, но споделя, че се опитва да намери баланс, за да не оставя редовните си занимания в училище на заден план. Това е особено важно за нея сега, тъй като в десети клас ѝ предстоят национални външни оценявания, които ще имат тежест за по-нататъшното ѝ образование.

Посвещава голяма част от свободното си време на проектите си, защото вярва, че я развиват като личност и защото не е сигурна дали ще има толкова много възможности за изява и когато започне да следва в университет:

“А за да можеш да учиш, трябва да се развиваш като личност. Няма как да учим факти без да учим как да се изразяваме на базово ниво. Реално човек не може да разчита 100% на себе си. Трябва да работиш с хора, да общуваш, да правиш компромиси, да си част от екип. Тези неща са по-важни от факти, които можеш да провериш в гугъл. В извънкласното обучение не съществува вярно и грешно. А в час все още има учители, които ни се карат, че задаваме въпроси, което е скандално. В днешно време децата трябва да се насърчават да задават въпроси, а когато има поставени рамки с вярно и грешно те е страх, защото има много видими граници. Страхът парализира. До 18 години нямам право на мнение, а след това трябва да съм активен гражданин. Младите не гласуват, защото докато не станем на 18 нямаме право дори да кажем дали си харесваме храната или не.”

Георги Стоев допълва и със своите основни наблюдения покрай реализирането на извънкласни дейности с учениците:

“В извънкласните дейности се залага на детското участие – извън часовете децата дават мнение, изследват, търсят, в часовете е по-трудно. Това е една от съществените разлики. От тази гледна точка с ученици, с които трудно работим в часовете, извън часовете работим лесно, изграждаме връзка.”

Прочете още вдъхновяващи истории тук.