Запознайте се с журито на “Учим заедно” 2023: Александра Мирчева, Елица Кандева, Елена Янакиева и Светослав Драгиев (2 част)

Точно на 10 май приключи подаването на проекти за втората година на програма “Учим заедно”. Получихме 88 кандидатури от училища в цялата страна, които търсят решения как да подобрят социално-емоционалните компетентности и уменията за саморегулирано учене на своите ученици. Докато внимателно преглеждаме всяка една от кандидатурите, е време да представим и втората част на нашето жури.
Повече за първите трима души, които влязоха екипа по оценка на проектите вижте тук
Александра Мирчева: Уменията за учене трябва да бъдат все по-значим приоритет за образователните системи

Александра e образователен експерт в сферата на училищното образование и неформалното учене. Тя е посланик на финландската организация за образователни иновации в училищното образование HundrEd и член на Комисията за иновативни училища към МОН. През 2020 – 2021 г. работи като външен експерт към Национална програма “Изграждане на училищна STEM среда”. Има дългогодишен опит в анализа на образователни политики и застъпничество като част от сдружение “Образование България 2030” с фокус върху темите развитие на умения на 21-ви век, компетентностен подход, професионално развитие на учители и директори. В рамките на 3 години координира реализацията на Мениджърска академия за училищни директори на ОБ2030. Има опит като оценител в разнообразни формати, подкрепящи образователни проекти.
Каква е твоята лична мотивация да си част от експертното жури на програма “Учим заедно”?
Развитието на умения у учениците е тема, която е в центъра на моята работа в сферата на образованието. Силно вярвам, че уменията за саморегулирано учене са ключови за успеха на младите хора днес, а училищните екипи носят заряда и мотивацията да разработят решения и успешни практики за развитието им спрямо контекста и нуждите на своите ученици. За мен е вдъхновяващо да се докосна до този заряд и да допринеса със своята експертиза училищата да бъдат подкрепени по смислен начин в своите усилия да развиват уменията на учениците за саморегулирано учене. Техният натрупан опит може да бъде мултиплициран и чрез платформата, която ще обедини добрите практики от реализираните проекти. Това прави значимостта на програмата още по-голяма.
Как развитието на умения в учениците допринася за по-добро бъдеще?
Редица изследвания посочват, че развитието на умения е ключ към по-успешна реализация на младите хора – в личен, в професионален план и като част от активно гражданско общество. Но да подготвим учениците с нужните умения за успех в света днес става все по-трудна задача, защото бъдещето не е лесно предвидимо. Уменията за учене, включително саморегулираното учене, трябва да бъдат все по-значим приоритет за образователните системи, за да подготвят младите хора регулярно да „актуализират“ своите умения спрямо променящата се среда. Това е възможност те да посрещнат с увереност в своите способности промените на пазара на труда и новите професии на бъдещето, да допринасят за икономическото и социалното развитие на обществото, от което са част.
Елица Кандева-Йълдъръм: Включвам се в журито, водена от стремежа да бъде даден път на наистина успешните модели, които са полезни най-вече за учениците



Елица е журналист с богат опит в печатните медии. От 2014 г. Е част от екипа на в. „Марица“ в Пловдив. През последните 8 г. следи проблемите в образованието като репортер-редактор в печатното издание и е отговорен редактор на специализираните списания на медията с фокус образование – „Уча с Марица“ и „Марица Образование“.
Тя е носител на годишната награда на Регионалното управление на образованието – Пловдив за 2022 г. – за журналистически принос във връзка с активно, обективно и добронамерено отразяване на общественозначими теми, свързани с образованието.
Преди да започне работа в Марица има близо 16 г. е репортер във в. „24 часа“ с ресори образование, култура, социална политика, малцинства. Завършила е журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“, като дипломната ѝ работа „Образът на малцинствата в пловдивските ежедневници, 1998 – 1999 г.“ е първото задълбочено изследване в тази област.
Каква е твоята лична мотивация да си част от експертното жури на програма “Учим заедно”?
Работата ми като журналист ме изправя пред много лица на образователната система с цялото й многообразие от професионалисти, местни специфики, училищни политики и методи на преподаване. В резултат на опитите системата да се реформира често във фокуса на вниманието ми попадат различни иновации. В някои от случаите впечатлението ми е, че да са модерни се превръща в самоцел и това всъщност не постига напредък на децата. В такива моменти съм изправена пред вътрешен конфликт кой е правилният подход – да постъпя професионално, като разкажа обективно, пренебрегвайки личното си впечатление. Или пък да не го направя – заради своята професионална и морална отговорност да не подвеждам аудиторията си, посочвайки като добър пример нещо, което изглежда атрактивно, но всъщност не е ефективно.
Включвам се в журито, водена от стремежа да бъде даден път на наистина успешните модели, които са полезни най-вече за учениците, освен за кариерното израстване на учителя и за престижа на учебното заведение. Защото не бих останала само наблюдател, ако мога да помогна в процесите. И понеже се чувствам съмишленик на хората в системата, които търсят начин тя да стане по-добра за децата.
Как развитието на умения в учениците допринася за по-добро бъдеще?
Светът ни днес прелива от информация, която е достъпна по всевъзможни канали. Вярвам, че училището, давайки базови знания в различни сфери, най-вече трябва да учи децата какво да правят с тази информация и как да я използват реално в живота си. Убедена съм че уменията за практическото й прилагане и за учене по смисления и полезен начин ще направят учениците по адекватни и приспособими в бързо променящата се реалност. За успешното им ориентиране е нужно изграждането на самостоятелност и критично мислене, което на по-късен етап дава възможност за информиран личен избор и предпазва от влияние на манипулации. Емоционалната интелигентност също е важна за общуването между децата днес и между възрастните, в които ще се превърнат след години – които ще се влеят в пазара на труда, ще определят правилата в държавата и на свой ред ще възпитават децата си. В този смисъл тези умения са важни за личностното израстване на всяко дете, а и за зрелостта на обществото.
Като неизменна част в този процес виждам и възможността училището не само да кара децата да преповтарят написаното в учебниците, а да им позволява да изразяват себе си чрез таланти, лични интереси и своята инициативност.
Елена Янакиева: Развиването на социално-емоционални умения във всеки ученик е от изключителна важност



Елена е програмен експерт „Добро образование и работни умения“ към Фондация „Америка за България“. В своята работа тя подкрепя различни образователни проекти и образователни организации в България повече от 10 години. Обича да общува с директори и учители и да слуша с интерес техния опит, споделяния и предизвикателства.
Има бакалавърска степен от СУ „Св. Климент Охридски“ и магистърска степен от университета в Мейн, САЩ.
Каква е твоята лична мотивация да си част от експертното жури на програма “Учим заедно”?
За мен винаги е било истинско удоволствие да съм част от журито на тази програма. От особена важност е възможността да разговарям с образователните специалисти по време на интервютата за програмата, защото само така имаме възможност да разберем какви са техните нужди, цели и предизвикателства.
Как развитието на умения в учениците допринася за по-добро бъдеще?
В този бързоразвиващ се свят, аз искрено вярвам, че развиването на социално-емоционални умения във всеки ученик е от изключителна важност. Чрез множество изследвания, виждаме все по-ясно, че тези умения се развиват най-добре чрез саморегулирано учене. Развитието на тези умения подпомагат учениците да имат дълбочина на разпознаване и разбиране на емоциите, реакциите и поведението – както на другите хора, така и на своите собствени. Осъзнатост, умения за работа в екип, уважение към другите и критично мислене са едни от ключовите умения на 21ви век и в комбинация със знания биха били предпоставка за добра професионална реализация на всеки ученик в България.
Светослав Драгиев: Критичната оценка и изборът на проект, който има значим и измерим принос е моята крайна цел, с която да подпомогна избора на журито



Светослав има над 20-годишен опит в сферата на маркетинга и продажбите, както и управлението на бизнес в сферата на технологиите. Завършил е “Международни икономически отношения” в УНСС. Професионалната му кариера преминава през различни позиции в сферата на маркетинг и продажби, ръководи бизнес операциите за региона на Балканите на японския технологичен лидер Сони. В момента е изпълнителен директор на фондация “За пример” и е фокусиран върху подкрепа и изграждане на инициативи, които значително да подобрят средата на живот в България.
1. Каква е твоята лична мотивация да си част от експертното жури на програма “Учим заедно”?
Инициативите на “Заедно в час” са се доказали през годините като значим фактор на положителната промяна в българското пбразование. За мен е привилегия да бъда малка част от тях. Програмата “Учим заедно” е прекрасна възможност за развитие на социално-емоционалните умения – нещо което считам за неразделна част от качествата на всеки съвременен човек. Критичната оценка и изборът на проект, който има значим и измерим принос е моята крайна цел, с която да подпомогна избора на журито.
2. Как развитието на умения в учениците допринася за по-добро бъдеще?
Живеем в динамичен, все по-изискващ и многолик свят. Уменията, които съвременните ученици трябва да усвоят в училище, стават все повече. Основна част от тези умения са самодисциплината, осъзнатото полагане на усилия за постигане на целите, разбирането че успехът не идва даром, а е резултат от целенасочена работа. Индивидуалният принос заедно с добрата работа в екип са абсолютно задължителни за всеки бъдещ успял млад човек. Вярвам, че програмата “Учим заедно” ще изгради именно тези така важни умения в учениците.
Етикет:жури, училищни проекти, учим заедно