Спешните промени според учители и директори: нови учебни програми и по-малко административни задължения
Участници в събитието “Добрите практики на фокус” дискутираха ключови въпроси като националните външни оценявания, кариерното развитие и професионалната квалификация на педагогическите специалисти
Има спешна нужда от нови учебни програми, националните външни оценявания трябва да включват повече предмети, системата от квалификационни кредити за продължаваща квалификация в момента не е ефективна – това са част от изводите от дискусия между учители, директори и други представители на образователния сектор, която се проведе в рамките на събитието “Добрите практики на фокус” на 29 април в София.
В събитието участваха над 400 представители на училища от цяла България. Форумът беше организиран от фондация “Заедно в час” и сайтът prepodavame.bg и беше кулминацията на ежегодния конкурс за популяризиране на добри учителски практики “Добрите практики на фокус”.
“Ако зависи от нас, ще променим учебните програми”
Нови учебните програми – това е нужда номер едно според мнозинството от участниците в дискусията. Освен това педагогическите специалисти са положително настроени и към идеята училищата да могат да създават собствени учебни планове, да имат свобода да обединяват часове и да правят нови предметни области. Повечето от учителите и директорите смятат, че Министерството на образованието и науката (МОН) може да посочва изискваните резултати за учениците на края на всеки образователен етап и да даде свобода на училищата да изберат как да стигнат до тях. Премахването на годишното разпределение по предмети беше плюс, сега може да се даде автономия на всеки учител да разработи свой учебен план и след одобрение от директора да работи по него с учениците си, така че да постигнат критериите на националните външни оценявания, казват учители. Според тях това би стимулирало диференцираното преподаване и обръщането на внимание на нуждите на всеки ученик.
За тази цел има нужда да се помисли и в още няколко посоки, сред които:
- националните външни оценявания да включват всички предмети или да има стандартизирани изпити всяка година с последствия за учителите и директора, ако учениците не покрият базисното ниво;
- да се подобри подготовката на учителите във висшите учебни заведения;
- да се повишат изискванията при подбора на учители;
- да има помощник-учители и учители наставници;
- задължителна целодневна организация на учебния ден и оптимално разпределение на часовете в нея.
Като един от пътищата към по-голямата автономия на училищата учителите и директорите виждат възможностите, които дава статутът на иновативните училища, и смятат, че те биха могли да важат за всички учебни заведения. Тези училища, които не постигат базовия стандарт на знания и умения за учениците си, могат да бъдат задължени да работят по програмите и плановете на МОН, смятат някои учители. Според участници в дискусията по-голямата автономия ще е от полза особено за професионалните гимназии, както и за обучението във втория гимназиален етап.
За разлика от желанието за по-голяма автономия по отношение на учебните програми и планове, мнозинството от участниците бяха на мнение, че българските училища не са готови за свобода при определянето на началото и края на учебната година. В някои държави по света централизирано се определя дължината на учебната година само като брой учебни часове, а училищата, след съгласуване с обществените съвети и/или настоятелствата, решават кога точно да са учебните седмици и кога – ваканциите. Според повечето участници в дискусията в България няма нагласи за по-ранно започване на учебната година – нито сред учители, нито сред родители. Въпреки това бяха изразени мнения, че някои училища – като професионалните гимназии например, биха приветствали такава промяна.
НВО – по всички предмети
Според участниците в дискусията по-голямата автономия на училищата по отношение на учебните планове и програми трябва да върви и с промяна в националните външни оценявания. Участниците бяха категорични, че в изпитния материал трябва да се включва и съдържание от повече предмети, като бяха дискутирани два възможни варианта:
- цялостен интегриран изпит по всички предмети, подобен на PISA, и
- отделни изпити по български език и литература, математика, природни науки (физика, химия и биология) и хуманитарни науки (история и география).
По отношение на формата и провеждането на изпитите бяха изразени мнения, че на четвъртокласниците трябва да се дава повече време за работа, както и че НВО след VII клас трябва да се провежда след края на втория срок. Мнозинството от участвалите учители и директори смятат, че при непокриване на НВО след IV клас учениците трябва да получат допълнителна подкрепа и при нужда да повтарят класа. Всички участници бяха единодушни, че НВО след VII клас може да бъде разделено от приемния изпит за кандидатстване за гимназия.
По отношение на нуждата от НВО за измерване на училищната готовност преди I клас мнозинството беше на мнение, че по-добрият вариант би бил да има общ стандарт за училищна готовност, който да се използва и от детските градини, и от училищата с предучилищни групи, както и да се взимат навременни мерки за децата, които срещат затруднения.
Учителите имат нужда от повече време и свобода за подготовка
За да използват различни източници на образователно съдържание в преподаването си, включително и да създават собствени уроци, учителите имат нужда от повече време и свобода за подготовка, смятат участниците в дискусията. Полезно би им било и да има място с безплатни, подредени, преведени на български и проверени ресурси, от които да използват за часовете си. Като мерки за разнообразяване на образователното съдържание бяха посочени още:
- получаването на неограничен безплатен достъп за учители до културни и научни институции като музеи и галерии;
- допълнителни обучения, отговарящи на нуждите на учителите;
- засилена подготовка в университетите за това как се разработва и създава образователен ресурс.
А какво ще стане, ако няма предварително одобрени от МОН учебници? Мненията на участниците по този въпрос бяха полярни. Според някои това би довело до хаос и несигурност, докато други смятат, че така би се насърчила креативността на учителите и свободата им да интерпретират и работят с учебните програми, както и да търсят проактивно допълнителни квалификации и възможности за развиване на уменията си.
Системата с квалификационните кредити не работи
Качествената допълнителна квалификация на учителите и директорите също беше важна тема на дискусията. Според мнозинството от участниците системата от кредити за удостоверяване на преминати квалификации не е ефективна в настоящия си вид, дори може да бъде предпоставка и за злоупотреби. Целта на обучението често е получаването на кредити, а не надграждането на професионалните знания и умения, освен това няма реални последствия, ако не си получил изискваните кредити, смятат учители и директори.
Сред излезлите по време на дискусията предложения за подобрения в системата на продължаващата квалификация бяха:
- кредит да се получава само след доказано приложение на наученото и резултат за учениците; ефектът от обучението да се проследява на няколко етапа, вкл. и по-късен; след всяко обучение да се дава обратна връзка от обучаемите, както и от учениците като крайни потребители;
- по-добър контрол на обучителните организации и качеството на обученията както на етап регистриране в МОН (да не са само административни критериите), така и по отношение на реализирането на обученията; може да се направи рейтингова система на предлаганите обучения;
- да има рамка, според която да се планират обученията и която да представлява минимални изисквания за качеството на обучението;
- съобразяване на обученията със заявените от участниците нужди и интереси;
- да има индивидуални обучения, финансирани от училището, и всеки учител сам да може да избере на какво да отиде; ако обучение за цялото училище не отговаря на нуждите на конкретен учител, той/тя да има право да откаже участие;
- да има предвиден целеви ресурс за индивидуални обучения на учителите, различен от този в колективния трудов договор;
- да има възможност за обучения, насочени към специфична предметна област;
- използване на ефективни и по-практически методи на обучение за сметка на лекционния формат;
- обучителите, вкл. от висшите училища, да имат досег с училищната среда, да наблюдават класни стаи и др.;
- да бъдат припознати алтернативни възможности за професионално развитие като уебинари и споделяне на опит между учителите в едно училище и между различни училища;
- учителите да актуализират знанията и уменията си в технологичната сфера минимум на всеки две години;
- университетите да развиват в бъдещите учители нагласата за учене през целия живот.
Учителите нямат ефективни стимули за кариерно израстване
Професионално-квалификационните степени (ПКС) могат да бъдат мотивация за израстване в кариерата и за актуализация на знанията на учителите и директорите, но придобиването им в момента е формализирано и има нужда от промяна. Около този извод се обединиха повечето от участниците в дискусията. Според тях процедурите по придобиване на степени трябва да се подобрят (например да са присъствени), а наличието на ПКС да води до по-сериозни финансови стимули.
Участниците бяха категорични, че високите оценки от атестациите на учителите и директорите също трябва да вървят със стимули, сред които финансови, кариерно израстване, вкл. като старши учители, ментори и наставници, участия и представяне в национални форуми за споделяне на добри постижения, в екскурзии и други.
Конкретно по отношение на стимулите за израстване като базови учители и учители наставници участниците посочиха няколко предложения:
- да се уеднакви заплащането на базовите учители от различните университети;
- да се намали административната тежест на наставничеството;
- да има стимули като по-високо заплащане, точки при атестиране, точки за диференцираното заплащане;
- базовите учител и наставниците да имат намален норматив, да не са класни ръководители или да имат намалено общо натоварване;
- кариерното израстване да може да се случва по-бързо.
Директорските мандати – ябълката на раздора
Участниците в дискусията не бяха единодушни по въпроса трябва ли училищните директори да имат мандати. Основен аргумент против бяха рисковете от това да няма стимули за развитие на училището, както и от липса на кандидати – особено, ако няма възможност за преизбиране. Част от присъстващите изразиха тезата, че необходимостта от мандати може да се замени с регулярна и задълбочена атестация на директора всяка година. Поддръжниците на мандатността смятат, че един мандат може да бъде пет или шест години, но с възможност директорът да бъде преизбиран след атестация на представянето, като в тази атестация взимат участие всички заинтересовани страни – училищен колектив, родители и др.
И противниците, и поддръжниците на мандатността смятат, че договорът на училищния директор трябва да може да бъде предсрочно прекратяван в следните случаи:
- лошо/ авторитарно отношение към педагогически персонал и/или ученици;
- финансови злоупотреби;
- неизпълнение на стратегията за развитие на училището;
- масово напускане на учители и ученици;
- лоша оценка от инспекция на НИО;
- злоупотреби при конкурси за назначения на свободни места в училище.
Прочетете още:
