Що е то качество в образованието и как знаем, че го има

Редица европейски държави са приели рамки, които описват доброто образование и начините да се измери. В България все още няма подобен цялостен документ

Често говорим как искаме да постигнем “качествено образование”, но знаем ли всъщност какво включва то и как можем да го измерим? Високите оценки на изпитите след VII и XII клас означават ли, че образованието е качествено? А наличието на STEM център във всяко училище?

В Закона за предучилищното и училищното образование, както и в наредбите към него, има части, които регламентират целите на образованието, както и знанията и уменията, които учениците трябва да усвоят докато са в училище. Атестациите на учителите и директорите, както и проверките на Националния инспекторат по образованието, пък се водят по различни критерии и индикатори за качеството на работата в образователната система. Не съществува рамков документ, припознат от мнозинството от хората в системата, който да даде “голямата картина” на качественото образование – какво се крие под тази фраза и как да знаем, че сме го постигнали. Рамка, която да е от полза на директорите и учителите, за да видят напредъка на тяхното училище и накъде още могат да се подобрят. И която да способства създаването на ясна и обективна картина за състоянието на българското образование. 

Какво е стандарт за качество

Стандартът за качество е рамка, която описва как изглежда качественото образование, предлагано от училища и детски градини, за да постигне резултатите, които искаме от образователната система. В някои случаи той може да дефинира от какви знания, умения и нагласи имат нужда учениците, за да успеят, и да даде инструменти как да се придобият. В други се фокусира само върху измерването на резултатите от образованието, дефинирането на ясни роли, отговорности и дейности при постигането или непостигането на целите. Стандартът може да даде насока за това как изглежда успешното преподаване, на база на което могат да се формират и конкретни очаквания към учителите. Той не е строг административен документ, а по-скоро детайлна визия и насоки, които слагат основите на образователната система.

В редица европейски държави съществуват подобни рамки – в някои те имат вече дългогодишна традиция, в други са били приети наскоро.    

В част от страните стандартът за качество не е с обвързващ характер, а е рамка (Австрия, Ирландия), пакт (Белгия), стратегия (Естония) или концепция (Литва). В Румъния, Германия, Гърция, Холандия и Словения е част от нормативната уредба. В някои държави има отделни стандарти за различните етапи на образователната система (ранно детско развитие, предучилищно, училищно, висше образование), както и за различните предмети, които се изучават в училищата.

Обща характеристика на повечето проучени стандарти е, че не са императивни, а представляват по-скоро препоръки към детските градини и училищата. Рамките дават поле за интерпретация и свобода на директорите и учителите как да ги следват в практиката си. Въпреки често незадължителния характер на стандартите, в някои държави националните инспекторати (или други институции, които отговарят за контрола на качеството) извършват оценките на учебните заведения на база тези препоръчителни рамки. Стандартите са също база, по която институциите се водят при приемането на реформи в сферата на образованието. Холандският стандарт за качество например дефинира основни (минимални) критерии, на които трябва да отговарят всички училища, но учебните заведения са стимулирани да се развиват и отвъд него.

По отношение на начините за измерване на качеството в практиката се използват вътрешни (самооценка) и външни оценки (от институции тип инспекторат). Прави впечатление, че в държави с високо качество на образованието водещ компонент при измерването на качеството е самооценката, която училищата извършват, а не толкова оценката на външната институция. Интересен подход съществува в Белгия, където има създадени специални нови функции на делегати – ментори, които посещават училищата и помагат на училищния мениджмънт да състави по-добър план за развитие на училището, но могат да извършват и проверки. В Дания ключова роля играят общинските съвети, които подготвят доклади за качеството в подчинените им училища на всеки две години. (Повече за практиките в други европейски държави можете да намерите в края на текста.)

Има ли нужда от стандарт за качество в България

Създаването и приемането на общоприет стандарт за качество, както и ефективното му прилагане впоследствие в образователната система, е ключова реформа, която би повишила качеството на образованието в България във всичките ѝ аспекти – резултати и благополучие на децата и учениците, ефективност на преподаването, подготовка на децата и младежите за изискванията на съвременния свят, оптимална среда за работа на педагогическия и непедагогическия персонал. Стандартът е и начин да се проследи напредъка на учебните заведения по обективни критерии, защото би обхванал елементи на качеството и добавената стойност на учебните заведения – аспекти, които в момента остават отвъд обхвата на националното външно оценяване и държавните зрелостни изпити. 

Стандартът може да бъде полезен в няколко конкретни посоки:

• Директорите и учителите ще получат насоки за това как да създадат работеща визия и цели на работа в своите училища, както и с какви инструменти могат обективно да измерват напредъка на учениците си.
• Институциите от сферата на образованието, както и обществото, ще разполагат с конкретни и прозрачни индикатори за проследяване на напредъка на училищата и качеството на образованието като цяло.
• Системата ще разполага с ясно разписани роли и отговорности на съответните институции, отговарящи за качеството в образованието, както и с конкретни механизми спрямо това доколко са постигнати индикаторите за качество.
• В дългосрочен план стандартът може да замени част от сегашните нормативни актове в сферата на образованието и така да намали бюрокрацията, която натоварва учителите и директорите.

Как други държави регламентират качеството в образованието