Пари за традициите на армията има, за това децата да са в училище – не
МОН ще даде над 230 милиона лева за национални програми, които би трябвало да повишат качеството на образованието в България. Резултат обаче няма да има – ето защо.
Всяка година Министерството на образованието и науката (МОН) публикува списък с национални програми, по които детските градини и училищата могат да кандидатстват за финансиране на дейности, които бюджетите им не покриват. По част от програмите бенефициенти са и самото министерство и неговите регионални и други структури. Идеята е мерките да са съобразени с националните приоритети в образованието и така да работя за по-високо качество на системата.
С огромно закъснение екипът на служебното правителство в МОН на 21 април публикува проектите на национални програми за 2023 г. Общественото обсъждане е до 22 май, което означава, че програмите в най-добрия случай ще бъдат приети от Министерския съвет в началото на юни. След това детските градини и училищата ще трябва да подготвят документите си за кандидатстване и одобрените евентуално ще започнат работа по дейностите в началото на новата учебна година – три месеца преди края на календарната година и съответно на националните програми. Тоест, ако някоя детска градина например е решила да кандидатства за средства за нова детска площадка, планирането и изпълнението на ремонта ще трябва да са приключили в рамките на два-три месеца.
Закъснялото публикуване на националните програми е всъщност най-малкият им проблем.
По-голямата част от парите вероятно ще може да бъде раздадена. Въпросът е как и за какво.
В мотивите на министерството пише, че с програмите се очаква да се постигнат ключови цели, сред които повишаване на обхвата и качеството в образованието, намаляване на дела на преждевременно напусналите училище, подобряване на образователните резултати, повишаване на нивото на дигиталните умения, развитие на личностния потенциал на учениците, модернизиране на училищната инфраструктура, подкрепа на новоназначени учители. На хартия посоката звучи добре. За какво обаче ще отидат средствата на практика?
За “българщината”
За деветте си месеца като служебен министър досега проф. Сашо Пенов не показа особена инициативност да променя досегашните политиките на министерството. Затова е изненадващо, че в проектите на национални програми за 2023 г. се предлагат две нови. Тематиката им е в една посока – „Неразказаните истории на българите“ цели да развие родолюбие у българите зад граница, а „България – образователни маршрути“ работи за “патриотичното възпитание” на учениците в страната. Като допълнение на двете нови програми МОН е решило да върне и изпълняваната през 2021 г. програма „Изучаване и съхраняване на традициите и историята на българската армия“, която според екипа на министерството е предизвикала “голям интерес от страна на учениците”. По какъв точно начин тези три програми, за които се отделят над 15 милиона лв., ще допринесат за изредените по-горе ключови цели за по-качествено образование остава неясно.
За дейности, които МОН е задължено да извърши по закон
Всяка година една от националните програми финансира дейности около националното външно оценяване – изработване на тестови задачи, проверяване на изпитните работи, отпечатване и размножаване на изпитите, информационна кампания и други. Провеждането на националното външно оценяване след 4, 7 и 10 клас и на матурите след 12 клас обаче е законово задължение на министерството и не би трябвало да зависи от приемането на национална програма – ако следващата година например няма бюджет за национални програми, няма да има изпити ли? Подобен е случаят и с националната програма “Ученически олимпиади и състезания”, по която се покриват разходи за канцеларски материали, командировъчни, възнаграждения на преподаватели и др.
Традиционно, и тази година е заделена огромна сума (115 млн. лв.) за програмата „Оптимизиране на вътрешната структура на персонала“, по която се изплащат обезщетения при пенсиониране на учители, директори и служители на администрацията, съкращаване на щатове и др. – дейност, която МОН е задължено да извърши по Кодекса на труда и по Закона за държавния служител, и за която не би следвало да се отделят специално средства по национална програма.
За мерки без ясна цел и обективни индикатори
От години националните програми на МОН страдат от един общ между всички основен недостатък – не стъпват на анализ на нуждите от планираните дейности и нямат обективни измерители на дейностите, които да покажат успешна ли е била дадена програма или не. Проектите на тазгодишните програми предвиждат като индикатори за постигане на целите единствено формални критерии като брой участвали ученици, брой разработени обучителни ресурси и др. Тези измерители далеч не са достатъчни, за да се разбере ефектът от дейностите по програмите. Формалното количествено изброяване не показва с какво дейностите са допринесли за личностното развитие и за постиженията на учениците и не дава информация кои дейности са били полезни за образователната система и трябва да се продължат като политики и занапред.
Така например по програма “Осигуряване на съвременна, сигурна и достъпна образователна среда” се предвиждат средства за площадки за обучение по безопасност на движението по пътищата. Проектите на детските градини и училищата трябва да отговарят на детайлно разписани критерии – например площадката трябва да има задължително от 4 до 8 кръстовища, светофар с минимална височина 137 см, 10 пътни знаци с минимална височина 110 см и така нататък. Индикатор за успеха на тази дейност е “брой осигурени площадки”. Дали децата изобщо ще ги ползват и дали след изграждането им ще пресичат на червено или не очевидно не интересува разписалите програмата.
И за какво няма да отидат средствата?
За това децата да са на училище
По време на Ковид кризата на преден план в образователната сфера излязоха хора с важна мисия, които дотогава не забелязвахме – образователните медиатори. Това са хората, които работят на терен със семействата на ученици в риск от отпадане от образованието и с трудности да настигнат връстниците си. Според доклад на Министерството на образованието и науката от юли 2021 г. “в такава ситуация са 20-25% от децата и учениците в България”.
“За тях допълнителната подкрепа, която получават присъствено в училище от учители, образователни медиатори, социални работници и други непедагогически специалисти, е основополагаща за преодоляване на дефицитите на семейната и общностната среда и присъщите им образователни неравенства”, се казва още в анализа на МОН.
По-малко от две години след публикуването на доклада служебният екип в министерството решава да не продължи програмата „Подкрепа за образователните медиатори“. Това вероятно ще остави без заетост поне половината от назначените по нея медиатори и социални работници. И ще прекъсне връзката на хиляди деца с училището. Гражданската организация “Амалипе”, която подкрепя медиаторите още преди да има държавни политики в тази посока, сигнализира за този риск края на миналата година, когато МОН се бавеше с приемането на програмите за 2023 г., но министерството така и не чу аргументите им. Организирана е и гражданска петиция за подкрепа на работата на образователните медиатори.
За връзка между образованието и бизнеса
МОН е решило да спре и програмата “Бизнесът преподава”, която работеше за ранното кариерно ориентиране и запознаването на учениците с възможностите на различните професии. Решението на служебния екип в министерството е изненадващо предвид честите сигнали на работодателите, че образованието не подготвя учениците за съвременните изисквания на пазара на труда, още по-малко за близкото бъдещето, което ще изглежда съвсем различно заради технологичното развитие. По националната програма училищата можеше да кандидатстват за организиране на срещи на ученици и учители с представители на бизнеса.
За преодоляване на истинските проблеми в образованието
Инвестициите са ефективни тогава, когато има ясна визия какви проблеми целят да решат, както и обоснован план за действие по различните мерки. 21-те национални програми засягат редица области от образованието – във всяка от които има множество предизвикателства, но не става ясно нито каква е единната основа и визия, на която почиват, нито как дейностите по програмите ще подобрят доказаните с редица изследвания слаби места в българското образование. Не е ясно как ще отлепят България от последните места в Европа по функционална грамотност на учениците. Не е ясно как ще подпомогнат доброто управление на училищата и качествената подготовка на учителите. Не е ясно как ще стимулират цялата система да излезе от ретроградното си състояние и да обърне поглед към това как изглежда качественото съвременно образование.
Прочетете още:
