3 идеи как да използваме дебатите в класната стая: съветите на един (бивш) ученик

Защо препоръчваме на хората да дебатират, спорят и обсъждат? Защото дебатите разширяват нашия кръгозор, нашето разбиране за проблемите около нас и ни помагат да се запознаем с противоположната гледна точка. И още нещо – те са учтив и приятен начин да поспорим с някого аргументирано. 

В тази статия ви въвеждаме именно в тази така важна тема за учениците – дебатите – от първо лице, както и ще дадем няколко идеи как да използвате дебатите като инструмент за преподаване в часовете си.

Какво са дебатите?

Дебатите са най-просто казано структурирани дискусии. Структурата зависи от учителя и от избрания формат. Те са начин да се научим как да се аргументираме и да оборваме чужди аргументи.

Практикувани често, дебатите спомагат за повишаване самочувствието на учениците и техните умения да говорят спокойно пред публика, както и тяхното логическо и критично мислене.

Тези умения стават особено нужни при държавните зрелостни изпити и първите години от университета, когато ни се налага да приложим на практика принципите на дебатите при изпити и оценявания (често без да осъзнаваме).

Основните две идеи на дебата са 1) аргументът и 2) оборването му. 

1. Аргументът е нещото, което защитава твърдението ни. 

Пример: Струва си да платя абонамент за платформата Netflix.

а) Защото мога да гледам филми и да се забавлявам.

б) Мога да развия уменията си по разбиране на английски език.

Аргументът винаги отговаря на въпроса „Защо?” и цели да докаже, че сме прави. Аргументът има няколко основни елемента (абривиетурата ТОПЛО):

• Твърдение – това, което доказваме (тезата ни)
• Обяснение – всъщност частта, в която доказваме, че твърдението ни е правилно (отговаряме на въпроса  „Защо?”)
• Пример – примерите помага за доказването веростта на твърдението, защото става по-нагледно и лесно за разбиране
• Логическа Обвързаност – как всичко по-горе е свързано едно  с друго и защо всъщност тези неща доказват, че сме прави

2. Оборването представлява обяснението на това, защо нечии чужд аргумент не е верен и/или важен. 

Може да се оборва по няколко критерия:

• липса на достатъчно обяснения
• грешни обяснения
• липса на важност
• сравнение на единия аргумент с другия

Моята лична история с дебатите

Когато бях 10 клас не съм и предполагала, че някога ще мога да дебатирам и ще участвам в национални и международни състезания. Бях ученик с много и най-различни интереси, активна и винаги готова за нови приключения.

Това ме отведе на една случайна сбирка на клуб по дебати към Асоциация дебати България, тъй като в моето училище все още нямаше клуб. Бях притеснена и нямах и представа какво ще се случва.

За щастие хората, които срещнах, бяха приветливи и надълго и нашироко ми обясниха повече за дебатите и какви са основните правила. За мой най-голям ужас в следващия миг вече бяхме започнали дебат, в който трябваше да се впусна и да говоря не просто някакви си неща – ами наистина логични и аргументирани неща – за да може нашият отбор да спечели. В хода на речта си се отпуснах и започнах да давам примери към аргумента си, с които доказвам, че той е по-правилен от този на отсрещната страна. 

След обратна връзка се оказа, че съм се справила доста добре, и съдията на дебата излезе с решение, че нашият отбор е бил по-убедителен.

Тръгнах си вдъхновена, някакси по-силна и уверена в себе си. Оттогава заобичах да се предизвиквам с дебати на всякакви теми, да уча различни стратегии за аргументация и да ги използвам и в училище. По-късно продължих да развивам и клуба по дебати в моето училище и в университета, в който учих. 

Ето три дейности, които ми помогнаха да обикна дебатите като ученик в 10 клас. Дейностите могат да бъдат адаптирани и за ученици от други възрасти спрямо дълбочината и сложността на темите. 

1. Актуална новина в 2 минути

Идеята на упражнението е да се създаде навик у учениците да се интересуват и да следят случващото се по света в момента. За да не изглежда задачата толкова огромна и непосилна, разделете учениците на групи, всяка от които има дадена тема и подтема за седмицата – например образование, спорт, технологии, българска политика, международни отношения. 

В следващия час всеки има за цел да представи в рамките на 2 минути най-интересната новина, която е прочел по темата си (при ограничено време може да се попита за доброволци или на произволен принцип да се избере по един човек от всяка група).  

Важно е да не държим да чуем задължително най-значимата новина от седмицата, а тази, която е накарала учениците да я проследят и запомнят – т.е. в сферата на технологиите спокойно може да слушаме за излизането на новата версия на ФИФА в седмица, в която е изобретен вечния двигател. Хубаво е ученикът, споделил новината, да проследи развитието ѝ и да уведомява останалите при промяна. Това, разбира се, може да означава цяла година да слушаме на равни интервали за прогреса на футболен клуб Ливърпул в Шампионската лига. 

Следвайки същата логика, най-успешно е в началото да се оставят самите участници да изберат сферата, която ще следят, за да има максимален шанс всички да прочетат по нещо. Впоследствие преподавателят би могъл да остави всеки да следи тази тематика, превръщайки Мария в специалист по образование, Иван в икономика и т.н., или да разменя на равни интервали групите, за да може всеки да се докосне до различните въпроси. 

От личен опит мога да кажа, че тази дейност, която практикувахме в часовете на класа, ме подтикна да чета повече новини и да ги анализирам, за да мога да представя максимално обективно новината. Много бързо този ритуал се превърна и в такъв, когато се виждаме с приятели извън училище или когато имаме задачи свързани с презентации по даден проблем.

2. „По света и у нас“

За да имат учениците възможно най-широк поглед над даден проблем и да могат да предоставят най-много примери по него, хубаво е те да са запознати със ситуацията в поне няколко държави. За целта в часовете учителят може да избере дадена тема – образователна система, избирателна система, здравеопазване, най-развита индустрия, икономика, по която в рамките на месец да се представи ситуацията в 4 различни държави. 

За всяка държава група от максимум трима души трябва да представи до 10 минутна презентация в началото на часа, като всяка седмица се представя само една от държавите. Държавите, които да бъдат представени, могат да бъдат избрани както от преподавателя, така и на листчета да се напишат имената на редица държави – България, Великобритания, САЩ, Германия, Русия, Китай, Япония и т.н., и всеки екип да си изтегли тази, за която ще презентира. 

Хубаво е за последния час от месеца да се избере тема, в която класа може да използва натрупаните знания – например ако през октомври са се обсъждали образователните системи в САЩ, Германия, Финландия и Япония, то темата за дискусия след края на презентациите може да бъде: „Трябва ли учениците сами да избират учебните си предмети в гимназиален курс” или „Трябва ли оценките в начален етап да бъдат премахнати”. 

За раздвижване на презентационната обстановка, можете, след като представите на учениците определената тема, да ги инструктирате да отидат в различните страни на стаята – в долната ѝ част, ако са напълно съгласни с темата, в противоположната, ако изобщо не са, и посредата, ако се колебаят. Накрая учениците застанали в различните позиции на стаята следва да обяснят защо са избрали това място.

Това е една от любимите ми игри, които сме практикували в училище и университета, защото дава възможност на хората да мислят в движение, докато виждат с очите си какво е мнението на другите, а след това и да обяснят защо. Обикновено става и забавно, когато се опитваме да предизвикваме себе си и отиваме в този край на стаята, който означава противоположната ни гледна точка.

3. „Да поговорим за …“

Има теми, които няма как да се обяснят в рамките на 2 – 10 минути, както предполагат предишните две игри. Учителят може да избере тема и  започне с обяснение на основните концепции за нея. Например, какво е феминизъм и кои са основните течения или какво е политическото разделение на партиите – леви и десни. За тази дейност, в зависимост от времето за подготовка на учениците и техния интерес, може да се подходи по три начина:

• Да се намери и дефинира основния проблем, който темата се опитва да разреши. Тук учениците имат за задача да намерят проблема, който темата се опитва да разреши. Това е от особено значение, за да може да се изберат правилните стратегия и аргументи, когато учениците трябва да отстояват дадена теза. Нека вземем за пример темата за това дали учениците трябва сами да избират предметите си в училище. Това е тема за ангажираността на учениците в учебния процес, за това дали образованието е по-скоро за осигуряване на една широка обща култура или напротив – за специализация в интересна за конкретния ученик сфера. Но това не е тема за заплащането на учителите, за училищните униформи или за приложимостта на материала по химия в живота (т.е. независимо дали учениците имат право да изберат да учат химия или не, то нейното съдържание би останало същото). След като споделите темата с учениците, накарайте ги в рамките на 5 минути да идентифицират основния проблем в тях и къде би бил дебатът. Можете да използвате спомагащи въпроси като “защо?” със въпроси като “защо това е важно?”

• Да изберат основни ключови думи свързани с темата. След като учениците са разбрали темата и основната информация за нея, те могат да подготвят списък с ключовите думи за нея. Първата стъпка към успешното „дешифриране“ на темата е да се отделят ключовите думи в нея. Разделете учениците по групи и на всеки екип има задачата да представи поне 10 примера за ключови думи, като всеки отбор трябва да поясни защо ги избира и защо са важни.

• Да определят кой е засегнат от темата. Следващият въпрос, който учениците е полезно да си зададат, е „Кого ще засегне тази тема?“. За да могат учениците да направят убедителен аргумент, е важно да имат представа какви точно са хората, за които говорим. Първата стъпка към отговора му е да се идентифицират големите групи, които са пряко „замесени“ – често групи като политици, ученици, бедни хора, жени, хора от малцинствени групи и т.н.  Учениците трябва да се опитат да измислят колкото могат повече групи от хора, които са засегнати в дадена тема, да обяснят как те са афектирани (позитивно, негативно или и двете) и после да ги подредят по важност.

Дебатите могат да звучат страшно и отблъскващо, но са невероятен начин да предизвикаме учениците да мислят структурирано и да представят информация, така, както би била най-информирана и аргументирана. Уменията, които ни дават дебатите са много – критично мислене, структура, презентационни умения и умения за говорене пред публика, логическо мислене. 

Надяваме се тази статия да е полезна за вас. Тук ще намерите обща информация за това какво са дебатите и още добри практики от Prepodavame.bg.

Използвани източници:

1. Наръчник на треньора по дебати. Асоциация дебати България. Можете да го откриете тук.