Как българското училище да влезе в XXI век

Текстът е публикуван в бр. 12 (40) на сп. Business Global

Автори: Люба Йорданова, Мария Христова – фондация „Заедно в час“

Докато спорим в кой клас да се учи „Под игото“, а не как учебните програми да формират здрави, етични и предприемчиви личности, образованието остава в плен на миналото

Амбициозни и способни ученици, предприемчиви и творчески личности, етични и информирани граждани, здрави и уверени хора. Това са целите, които си поставя Уелс през 2017 г., когато започва цялостна реформа на учебните програми в училищата. С помощта на експерти от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) уелските власти създават детайлна пътна карта за изготвянето и въвеждането на новите програми. Зад нея застават представители на различни партии, за да се гарантира, че реформата ще продължи без значение кой е на власт. 

В новите учебни програми на Уелс няма списък със задължителни произведения по литература или теми по география. Има цели и ясна визия какво е важно в шестте области на обучение – математика и математически умения, наука и технологии, езици, грамотност и комуникация, изкуства, хуманитарни науки и здраве и благосъстояние. На база на тези документи училищата и учителите съставят своите собствени програми. Институциите ги подкрепят с качествени обучения и необходимите ресурси, така че сами да стигнат до най-подходящите за техните ученици учебно съдържание, организация на часовете и методи на преподаване. Целият процес по промяна на програмите трае пет години и е съпътстван от ясна комуникация към образователната система и обществото за смисъла от промените. А добре работещият инспекторат по образованието на Уелс следи за това дали всяко училище достига до четирите цели от по-горе.  

През това време в България

Междувременно в България разговорът за промените в учебните програми започва наново всяка година. И приключва бързо – с медиен скандал отпаднало ли е някое много важно произведение от програмата по литература, с преместване на материал от един клас в друг или със съкращаване на някоя дума от описанието на това какво трябва да знаят учениците на края на годината. Затваряме си очите за последиците от навлизането на изкуствения интелект в образованието – които се случват, дори и да не искаме да ги забележим. Не говорим за това кои са професиите на бъдещето и как трябва да се промени училището, така че да подготви учениците за тях. Не споменаваме и ключовите умения на XXI век, макар че редица експертни организации като Световната банка и ОИСР във всеки свой доклад ни напомнят, че българските ученици изостават от връстниците си от други държави. 

Този отказ на България да види реалността в образованието, да признае проблемите си и да започне да действа за тяхното преодоляване се отразява негативно в няколко аспекта. Първо на учениците, за които училището губи своя смисъл още с първите прекарани години в класната стая, а в дългосрочен план ги лишава от умения за личностен и професионален успех. Отразява се на икономиката на България, която получава изпълнители, които се примиряват със статуквото, вместо създатели, които търсят и развиват нови идеи. Отразява се и на цялото ни общество, което отглежда пасивни наблюдатели, които не гласуват на избори, вместо активни граждани, които променят средата около себе си към по-добро.

Защо е важно да променим учебните програми

Изследователят от Института за изследвания в образованието Асенка Христова наскоро цитира новозеландския професор Джон Хети, който от десетилетия се занимава с оценка на ефекта на всички възможни фактори върху постиженията на учениците. От изключително обстойния му труд става ясно, че това, което има най-голямо значение за академичните резултати и благосъстоянието на учениците, са учителите, ученето на учениците, стратегиите за преподаване и учебната програма. 

Българските учебни програми отдавна не отговарят на изискванията на съвременния и бъдещия свят. Те не развиват в децата и учениците умения, които да им помогнат да станат мислещи хора, активни граждани и да бъдат конкурентни на пазара на труда. Учениците в България учат теория и в най-малките детайли, стимулира се ученето наизуст вместо креативността и аналитичните умения. 

Същевременно през ноември т.г. Световният икономически форум публикува доклада си Future of Jobs Report, в който изрежда уменията, които работодателите смятат, че ще са най-търсени до 2025 г. Топ 5 от тях са: 

1. Аналитично и иновативно мислене;
2. Активно учене;
3. Комплексни умения за решаване на проблеми;
4. Критично мислене и анализиране;
5. Креативност, оригиналност и инициативност.

Нито едно от тези пет умения не е фокус на българската учебна програма и преподаване. Не е фокус и на изпитите, с които учениците се оценяват – както в училище, така и външните (националните външни оценявания след IV, VII и X клас и държавните зрелостни изпити след XII клас). Тотално извън целите на българското образование е и развиването на социално-емоционалните умения на децата и учениците. 

Как може да стане промяната

Примерът на Уелс и на други държави (виж каретата) ни показва, че качествената реформа в учебните програми не става бързо. Необходимо е истинско и надпартийно политическо обединение – нещо, което България скоро не е виждала. Необходимо е и категорично политическо лидерство, така че да бъдат преодолени атаките на статуквото в образователната система, които неминуемо ще дойдат, защото истинската реформа няма да се хареса на всеки. Необходима е международна експертна помощ, ангажиране на българските експерти с опит по темата и на самите директори и учители, които трябва да се почувстват овластени и да бъде чуто мнението им. Необходима е и прозрачна и убедителна комуникация с цялата образователна система, родителите, медиите и всички заинтересовани от образованието хора.  

Промяната на учебните програми е и само една част от пъзела. Тя трябва да върви паралелно с промяната на университетската подготовка на бъдещите учители, която също е застинала в миналото. Училищните директори трябва да започнат да се избират по обективни и професионални критерии, така че да могат да управляват добре институциите си и да вземат самостоятелни решения за учениците си. Качеството на продължаващата квалификация на учителите също трябва да бъде гарантирано, както и осигуряването на достатъчна подкрепа от наставници, помощници на учителите, психолози, ресурсни учители и др.

Това може да бъде реформа в истинския смисъл на тази дума. И това е начинът българските училища да влязат в XXI век – преди той да е свършил. B

Как други държави реформираха учебните си програми 

Шотландия

Изучавани сфери в общото образование: изобразителни изкуства, здраве и благополучие, езици, математика, религиозни и морални науки, природни науки, социални науки и технологии.

Вторият етап (за ученици между 16- и 18-годишна възраст) има за цел да предоставя широко и задълбочено образование, за да развие гъвкави и адаптивни млади хора със знания и умения, които ще са им необходими, за да се развиват сега и в бъдеще. Учебната програма е насочена към:

• специализация, задълбоченост и точност
• добра подготовка за придобиване на квалификация на най-високото ниво, на което са способни
• развиване на умения за учене, живот и работа.

Изучавани сфери във втория етап: професионална специализация, практически опит, както и акцент върху здравето и благосъстоянието. Във втория етап се работи съвместно с университети, колежи, работодатели, родители и общностни центрове.

Уелс

Рамки за училищните учебни програми:

• да дава възможност на всички учащи да напредват
• висококачественото учене и преподаване са в основата на всяка учебна програма
• учителите трябва да имат възможност да развиват и използват своето преподаване, умения и креативност, за да реализират амбициите си чрез учебната програма
• трябва да повишава очакванията към учащите и да подкрепя равенството и приобщаването на всички.

Регионални консорциуми осигуряват програма за професионално обучение и предлагат индивидуална подкрепа на училищата и учебните заведения за разработване на приобщаваща учебна програма.

Словакия

Литва

Чехия