Когато говорим за успеха на всяко дете, често сякаш, ние възрастните, забравяме да питаме самите ученици какво мислят те за образованието, какво би ги направило по-щастливи, по-мотивирани, по-уверени. Затова и в 10 годишния доклад за дейността на “Заедно в час” искахме да имаме задължително гледната точка и на учениците.

Поканихме Айлин Хаджийска, ученичка в 10 клас в 97 СУ “Братя Миладинови” в София, да напише собствен текст, като я провокирахме да сподели своите мечти за образованието и неговото бъдещето след 10 години. Айлин е ученичка на няколко поколения учители в програма “Нов път в преподаването”, 8 поредни години тя участва в Лятната ни академия за ученици. Отделно през годините й преподават като редовни учители и възпитаници на програмата, които работят в 97 СУ. Айлин мечтае да стане журналист и обича да пише. А как вижда тя образованието днес и в бъдеще, прочетете тук:

Аз съм ученичка, изживяла вече едно десетилетие в училище. Като всеки един ученик започнах без да знам много за образователната система и училището. Влязох в един нов свят, изпълнен с приключения и не малко предизвикателства. За мен образованието е едно от най-важните неща за хората на моята възраст. Чрез него научаваме много за света, в който живеем. То е ключово и за нашето бъдеще като разумни и отговорни за собственото си развитие личности.

Припомням си това, когато срещам затруднения с изпълнението на поставените ми задачи, и си задам въпроса: “Наистина ли след време искам да разчитам на някого, за да живея нормално?“  Моят отговор е “Не!” 

Образованието е ключ към това да бъдем независими личности. Всеки се чувства по-добре, когато разчита на себе си, а не на някой друг за каквото и да е. Ролята на един ученик е да ходи на училище и да се учи. Понякога е трудно, но след 10 години ще видим, че благодарение на тези трудности сме излезли от зоната си на комфорт и сме се развили. За мен остават още две години  и половина в училище и знам, че ще се възползвам, колкото мога повече от престоя си тук. Смятам да подобря уменията си във всяко едно отношение и да си взема най-доброто, което образователната система на България ми предлага. 

Мотивация и добри учители

Вярвам, че за да бъдем по-въвлечени в учението, на учениците са ни нужни най-вече мотивация и добри учители, които да ни подкрепят. За мен е огромна радост, че имам такива учители около себе си, от които получавам качествено образование. Задавам си обаче въпроса, дали след време децата ми ще могат да получат такова? 

Образованието е не само да си научиш урока и да бъдеш подготвен за изпитване или контролна работа. За да вземем максимума, според мен трябва да развиваме много меките си умения чрез презентации и комуникация с другите. И на второ място – да задаваме много, ама наистина много, въпроси на учителите си, не само за училище и изучаваните предмети, но и за всичко, което се случва извън него. 

Отношенията между учител и ученик са едни от най-интересните в периода на нашето израстване. Разбира се, в никакъв случай не са приятелски, но могат да ни научат на много отвъд преподаването в час. Учителите ни дават съвети и ни подкрепят, когато имаме нужда, въпреки че не са наши приятели или роднини. За мен това е и една от най-трудните професии. Един учител преподава на много ученици и изживява техните животи заедно със самите тях. 

Учители, които учат учениците да мислят разумно и да изграждат собствено мнение

След 10 години бих искала да има много повече мотивирани учители, които да учат учениците да мислят разумно и да изграждат собствено мнение по важни въпроси, а не да мислим по същия начин като тях самите. Идеалният учител не е този, който пише само отлични оценки или извинява отсъствия, а онзи, който показва, че всъщност светът има много тайни, които чакат да бъдат разкрити.

От друга страна ни е необходима и личната мотивация. Всички имаме мечти – да станем пилоти, журналисти, лекари, полицаи и какво ли още не. За да постигнем тези мечти, трябва много работа. Като за начало да започнем с това да мислим за бъдещето си от сега. Ако сега не започнем да се трудим след време може да е късно. Срещам мои връстници, които не искат да учат, защото са били тормозени в училище или смятат, че образованието не може да им помогне да сбъднат мечтите си.

Да спрем училищния тормоз

Според изследване на УНИЦЕФ учениците в България са сред 10-те най-засегнати от проблема „училищен тормоз“ от общо 43 изследвани страни. Като ученичка не веднъж съм ставала свидетел на тормоз, който кара учениците да понижават своето самочувствие и да се чувстват зле. Този тормоз има огромно влияние върху самите тях и техните мечти. Те започват да не си вярват, да се отказват и да мислят, че техните мечти са невъзможни. В бъдеще трябва да подсигурим училищна среда, която не е свързана с ужасно изживяване и съсипване на детските мечти. Самите ученици, които тормозят свои съученици, пък трябва да осъзнаят, че това не е просто шега, а има лоши и дълготрайни последствия. Това е едно от нещата, които бих искала да се променят в сферата на образованието. Учениците да осъзнаят, че е необходимо да поемат отговорност за своите действия, независимо на каква възраст са те. Необходими са много разговори между учители, ученици и родители, защото често има лични изживявания, които влияят силно и по непредвидим начин. Тук идва и ролята на учителя като слушател, който да изслуша спокойно ученика и да му даде съвет, с който да му помогне. 

Поглед към голямата картина

Учениците, които не виждат как училището им помага в сбъдването на мечтите пък имат нужда  да погледнат по-широко към света. Смятам, че всеки един ученик, който вярва, че след време някои предмети няма да са необходими, донякъде греши. Без да осъзнаваме те са навсякъде около нас, просто ние имаме фокус върху други неща. Например  математиката, един от най-трудните предмети в училище, но и най-често използваният в живота. В бъдеще ми се иска повече ученици да виждат смисъл в ученето. 

В заключение, смятам, че образованието е наистина важно за нас и, за да сбъднем мечтите си за него, трябват много труд и усърдна работа. И от нас учениците и от учителите и от цялото ни общество.