Десет години матури: време е за друг разговор

Добре опазени ли са вариантите на матурите, “изтекло” ли е произведението от последната задача в интернет, колко ученици са преписвали, какъв е броят на двойките и шестиците, има ли грешки в условията – това са основните въпроси, които обикновено вълнуват ученици, родители, държавни експерти, политици, медии, а и голяма част граждани, в края на май. И така вече десет години.

Когато през 2008 г. тогавашните правителство и парламент успяха най-накрая да наложат въвеждането на задължителни зрелостни изпити след 12-ти клас, очакванията бяха, че матурите ще създадат единен стандарт за знание, който да важи за цялата страна, да бъде своеобразен тест за качеството на работа на учителите и да се използва като база за реформи – както в държавните политики в образованието, така и за подобрения на училищно ниво. Публичният разговор през последните десет години обаче се върти далеч от тези цели. И ако доскоро можехме да се оправдаем с аргумента, че не е минало достатъчно време от въвеждането на матурите, за да има възможност за качествен анализ и мерки, то през 2018 г. това вече не важи. За да отговори реформата от 2008 г. на тогавашните очаквания към нея, е нужно да си припомним как резултатите на дванайсетокласниците могат да ни помогнат за голямата цел – да повишим качеството на образованието в България. Ето някои идеи.

Всяка година резултатите на завършващите ученици показват една стабилна тенденция – има голяма разлика между качеството на образованието в различните училища – езикови, хуманитарни, математически и професионални, както и в различните населени места в страната. Този извод е виден и от националното външно оценяване след 7 клас. Както и от международното изследване PISA, което е категорично, че в България постиженията на учениците до много голяма степен зависят от семейната среда, училището и региона, в които учат. Този неравен достъп до качествено образование спира развитието на потенциала на огромен брой български деца и силно ограничава възможностите им за реализация в бъдеще. Това пък се отразява негативно на икономиката и средата на живот в страната.

Ако резултатите от матурите се разглеждат с отчитане на всички фактори, които играят роля в дадено училище, това може да ни даде по-добра представа за условията, в които учениците там учат, а учителите и директорите работят. И да ни приближи повече до подхода, който доказано води до по-добри резултати в образованието – действия според индивидуалните потребности на всеки ученик, учител и училище, вместо централизирани реформи отгоре. През последната година Министерството на образованието и науката започна стъпки в тази посока с новата формула за разпределението на делегираните бюджети на училищата, която отчита някои специфични особености на средата. Обвързването на финансовите мерки с качеството на обучението е следващата логична мярка към по-добри резултати в училищата.

Публикуването на “Топ 10” училища според резултатите от матурите (още по-малко на тези с най-ниските, както се случваше до преди няколко години) няма как да помогне за по-качествено българско образование, ако се свежда само до истерия за влизане в “добрите” и сочене с пръст на “лошите”. Във Финландия – страната с една от най-добрите образователни системи по света, резултатите от изпитите след 12 клас не са публични, а се изпращат до отделните училища, заедно с изискване за подобрения, но и предложения за подкрепа за тях.

Време е също анализът на резултатите от матурите да включва и каква добавена стойност има училището за учениците. Дали например е подобрило постиженията им от среден (2.70) до добър (4.40) или от много добър (5.40) до отличен (5.60). В “Топ 10” вероятно ще влезе втората група ученици (които обикновено имат подкрепата и на частни учители), но прогресът на първата всъщност е много по-значителен.

Истинската стойност от външните оценявания ще дойде и, когато се разпространят добрите практики от училищата с високи резултати. Какво се случва в Смолян например, където учениците имат добри оценки по български език? Кои са училищата в малки населени места, които са успели да задържат учениците си и какви преподавателски методи използват учителите там? Разпространението на добрите примери показва, че има начини учениците да повишават успеха си и дава идеи, които училищата да приложат на практика.

Измерват ли матурите онези знания и умения, от които днешните млади хора се нуждаят, за да успеят в живота, е друг въпрос, който е време да си зададем. Въпреки някои промени във формата на изпитите през последните години, те продължават основно да мерят наученото наизуст, вместо ключови за 21 век умения като аналитично мислене, решаване на проблеми и комуникационни умения.

Освен съдържанието, важна е и системата за оценяване на изпитите, която в момента поставя доста ниски критерии за минаване на теста и не съответства на стандартите в развитите образователни системи.

Отговорите на тези въпроси могат да ни дадат насоките, в които държавните зрелостни изпити да се променят, така че да работят за по-качествено образование в България. А ако станат и база за ефективни реформи, след още десет години има шанс и да не обсъждаме отново преписвали ли са учениците и колко грешки има в изпитите.

Становището на “Заедно в час” от 2017 г. можете да прочетете тук.

Текстът е писан специално за брой 22 / 2018 г. на списание „Икономист“ от 1 юни.