Смених професията си, за да стана учител по математика

Историите на икономист, работещ в сферата на книгоиздаването и счетоводител/главен технически сътрудник, които правят рязък професионален завой с помощта на “Заедно в час”

“А ти какъв искаш да станеш, като пораснеш?”

До болка познат въпрос на всяко дете. И ако като деца все още имаме наивността и ентусиазма да отговаряме на този въпрос, с течение на годините търпението ни се изчерпва. “Какъв искаш да станеш?” също преминава през различни трансформации, съобразени с възрастта: “В кое училище ще учиш?”, “В кой университет ще кандидатстваш?”, “Каква специалност искаш да запишеш?”, “Каква работа ще си търсиш с тази специалност?” и т.н. 

Сякаш хората, които задават всички тези въпроси, никога не са изпитвали съмнения и никога не са се чудили какво ще правят с живота си. Може и така да е, но не всеки намира призванието си още като дете, а за някои от нас самият процес на смяна на различни професии и постоянно учене си е призвание сам по себе си. В “Заедно в час” вярваме, че изборът на кариера не е доживотна присъда, а професионалистите от различни сфери, които вече над 10 години ни се доверяват при смяната на професията си, са доказателство и вдъхновение. 

Затова в тази статия ви разказваме за двама от новите участници в програма “Нов път в преподаването”, които не само коренно сменят работата си, но и стават учители по един от “най-страшните” предмети в училище – математиката. Ако някога сте се чудили как се става учител по математика, ако не си учил за това в университета и защо някой би избрал да работи точно това след успешно изградена кариера в друга сфера, този текст е точно за вас! 

Историята на Данаил Райков

Екоикономика и международни икономически отношения, книгоразпространение, а сега… математика в 75 ОУ в квартал “Факултета” в София 

Данаил завършва екоикономика и МИО в УНСС през 2017 година. Преди “Заедно в час” се занимава с книгоразпространение в едно от големите и най-стари български издателства. Няколко години работи в книжарница, след което преминава в дистрибуторския офис на издателството, който обслужва всички обекти от веригата в страната. Книгите винаги са били голяма част от живота му, но постепенно осъзнава, че “работата пред компютър в офис, общуването с клиенти и постоянния стремеж към реализиране на печалби не го удовлетворяват и започва да се замисля, че има нужда да прави нещо, което приляга повече на ценностите му.”

Споделя, че решението да стане учител не е било спонтанно:

“Идеята постепенно назряваше в съзнанието ми, докато не стигнах до един етап, в който бях сигурен, че това е правилното решение за развитието ми, а в лицето на “Заедно в час” открих точното място, на което да сбъдна това свое желание.”

Вдъхновява се и от примера на своята майка, която е учител по български език и литература:

“От нея знам колко благородна и смислена е тази професия, въпреки че е една от най-отговорните, изискващи и подценявани. Аз лично съм имал късмета да уча в централни софийски училища – 127 СУ “Иван Николаевич Денкоглу” и Национална търговско-банкова гимназия. И в двете преподаватели са ми били интелигентни и отдадени на професията си хора, за много от които да си учител е повече призвание отколкото работа. Иска ми се повече ученици да имат този шанс.” 

Защо точно математика?

Човек като Дани, който е завършил икономика и владее чужди езици, може да си позволи лукса да избира измежду няколко предмета за преквалификация. Какво го кара да се насочи към математиката?

“Странно е, но след като преминах всички етапи на подбор, бях решил, че ще бъда учител по английски език. Той и математиката бяха двата предмета, между които имах избор и по време на предварителните обучения в програмата се подготвях за преподаване на английски. Дълга история е причината да размисля, но както и много други колеги, първоначално се притеснявах от математиката, пазих неприятни спомени от училище, а и никога не съм се имал за добър по този предмет. Може би точно тези причини сега ми позволяват с много по-голям интерес да преоткривам математика, бидейки от другата страна и давайки си сметка колко приятна, занимателна и достъпна може да бъде всъщност. Стремейки се да планирам уроците си, така че да бъдат интересни за когото трябва, осъзнавам колко широко приложение всъщност има математиката дори и в света на по-малките. Опитвам се да покажа това на учениците си, за да не са поредните, които питат “Това с какво ще ми помогне в живота?”.”

Пътят на Василена Динчева

Индустриален мениджмънт и опит като счетоводител/главен технически сътрудник, а сега… преподава математика в 27 СУ “Акад. Г. Караславов” в столичния квартал Люлин

Василена завършва индустриален мениджмънт в ТУ-София през 2004 година и няколко години работи като главен технически сътрудник и счетоводител. За нея пътят обратно към класната стая е провокиран от лична разтърсваща загуба.

“В началото на 2020 г. загубих майка си. Трябваше да открия нещо, което да ме задържи на повърхността, но и не само. Исках да се изправя, да направя нещо, с което не само аз, но и мама да се гордее, да е обществено значимо, нещо с което да променя реалността, в която живеем. Замислих се какво мога и обичам, какво съм мечтала като дете и какво искам да постигна в бъдеще. Когато обобщих всичко това, отговорът  беше да стана учител. Виждам около себе си как децата отиват в посока, която никой не желае. Искам да помогна и да променя бъдещето на децата около себе си.”

Избира да стане учител именно чрез програма “Нов път в преподаването” на “Заедно в час”, тъй като в наше лице намира “пълната подкрепата на екип от професионалисти, на обучители и на координатори, които не пестят време и ресурси за постигане на общите ни цели.” И допълва:

“Когато сме заедно, ще имам възможността да се уча, да мисля, да анализирам, да създавам, да общувам, да нося отговорност, да разрешавам проблеми и да се самоусъвършенствам. Ще мога да подкрепям децата, да ги развивам, да ги вдъхновявам и водя. Искам да вложа времето и енергията си в нещо голямо, изпълнено със смисъл.”

Какво е да си учител по математика?

Василена окуражава всеки, който в момента се колебае дали да поеме по пътя на учителството. Ето какво споделя за професията и какво препоръчва на бъдещите си колеги:

“Днес като учител по математика имам  възможността да покажа на учениците си, че математиката е необходима, да я обвържа с живота им, да направя часовете приятни, полезни, изпълнени със смислени за тях преживявания и положителни емоции. Ако човек смята, че от огъня на неговите очи може да пламнат сърца, да разбуди жажда за живот и напредък и да допринесе животът да стане по красив, то тогава да поеме своето призвание да бъде учител, без страх и съмнение, че това ще го направи щастлив и ще осмисли всеки негов ден.”

Ако и вие търсите смяна на кариерния си път и искате да сте колеги с хора като Данаил и Василена, кандидатствайте за участие в програма “Нов път в преподаването”.