Какво научихме за 10 години?

Една от основните ценности, зад които застава “Заедно в час” още от своето създаване, е “постоянно учене”. Вярваме, че това е повече от важно за една образователна организация, която иска да допринася за подобряване на средата в България. Затова и 10 години след създаването на организацията обръщаме поглед назад, за да си отговорим на въпроса “какво научихме”. В този текст събираме уроците на хората, които ръководят различните екипи на организацията през последните години и са в ядрото на управлението на “Заедно в час”.

Без промяна няма растеж, без растеж няма промяна

“Ако искаме да останем полезни на образователната система, трябва да сме гъвкави и да калибрираме подхода и фокуса си”, споделя Траян Траянов, изпълнителния директор на “Заедно в час”. В началото живеехме с фантазията, че като преминем през пилотната фаза на “Заедно в час” и се научим да правим всички основни неща добре, ще влезем в някаква удобна рутина. Всичко ще се повтаря година след година и единственото различно нещо, което ще правим, ще е свързано с обема на работата, с размаха на организацията: брой учители и партньорски училища, ученици, които достигаме и т.н. 

Но истината е, че непрекъснато ни се налага да променяме подхода си, защото ситуацията и нашето разбиране за проблема еволюират. Пред нас се разкриват нови възможности, постепенно осъзнаваме, че това, което правим в момента не е задължително това, което ще правим след 3 или след 5 години. Начинът, по който работим сега, също ще е различен след 3 или след 5 години. Мисията ни и визията ни остават същите, но ние ще трябва да изобретяваме “Заедно в час” отново и отново, за да сме максимално адекватни на нуждите на образователната система.

Да правим едно и също и да очакваме различен резултат е рецепта за провал. Как се учим от грешките си е също толкова важно колкото и това как празнуваме победите – малки, средни и големи. “Ако искаме да запазим мотивацията си за дългия път, по който сме избрали да вървим като организация, за нас е особено важно не да изпадаме в деструктивна самокритичност, а да подхождаме творчески, особено в контекста на търсената от нас системна промяна”, отбелязва Анжела Деянска, Ръководител “Развитие и фондонабиране” в “Заедно в час”.

Това, което ни помага да сме все по-подготвени за трудните моменти, да намираме решения и да растем заедно като екип, е именно нагласата ни за развитие. Промяната става бавно, често е труднозабележима на пръв поглед, но с достатъчно постоянство нещата се случват. Дори и най-малкият успех се постига с много усилие, желание и упоритост. “Трябват ни вяра и търпение, за да изчакаме добрите резултати”, призовава Екатерина Янкова, Ръководител “Човешки ресурси” в “Заедно в час”.  

Образователното неравенство не е случайно

То е резултат от действия или липса на такива в системата, както и огледало на обществените ценности. Положителните промени на системно ниво, за които се борим, изискват сътрудничество, целенасоченост, проследяване на резултатите, адаптиране на подхода и постоянство. Няма как да подобрим нещо, което не измерваме.

Ако искаме да променим преживяването и резултатите на учениците в България, трябва да развиваме нашата лична себеосъзнатост. Най-лесно е да изхождаме от личните си субективни преживявания. Затова и често, съзнателно или не, вместо да променяме средата към по-добро, пресъздаваме това, което ни е най-познато. “Представете си как би изглеждало образованието в България, ако вместо да си мислим “е, какво толкова, нали и ние сме сме продукт на тази система”, помечтаем за това как искаме да се чувстват и какво искаме да постигат нашите деца в училище”, коментира Анжела Деянска, Ръководител “Развитие и фондонабиране” в “Заедно в час”. 

Вероятно един от най-важните научени уроци, свързан именно със системната промяна е това, че за да я има, “трябва да намираме или създаваме решения, които могат лесно да се копират и приложат в по-голям мащаб”, както споделя Петко Иванов, Ръководител “Технологии, операции и маркетинг” в “Заедно в час”.

Партньорството и силата на общността

През годините сме се убедили, че устойчивостта ни като организация зависи от хората: хората в екипа, хората в програмите, хората, които ни съветват и ни провокират да мислим в нови и различни посоки, и всички хора, които подкрепят мисията ни със свои ресурси. “Нашите съмишлениците даряват не само средства, но и вяра в мисията ни. Без нея подкрепата е неустойчива, а работата ни – невъзможна”, отбелязва Анжела Деянска. 

Две или повече глави мислят много по-добре от една. Това важи както вътре в организацията, така и за образователната екосистема. Ние вярваме, че е важно да има повече организации, които работят за равен достъп до качествено образование, за да можем да координираме усилията си с тях, да обменяме опит и информация. Не съществува само едно оптимално решение на този проблем, което една единствена организация да може да предостави. “Затова и силата на нашата общност се корени в партньорствата, които изграждаме”, коментира Нели Колева, Директор “Стратегически партньорства” в “Заедно в час”.  

Хората са ключът

В началото си мислехме, че е въпрос на пропуски в някоя конкретна политика, че информация за образователното неравенство и последиците от него не достига до съответните органи и институции, но осъзнахме, че тук не става въпрос за липса на информация. По-важното е в тези органи и институции да има хора, които вярват, че всяко дете в България заслужава качествено образование и работят за това дългосрочно. “Един ключов човек на правилното място, може да има огромно благотворно въздействие върху живота на хиляди деца”, допълва Петко Иванов.

Научихме, че е необходимо страшно много време преди да достигнем тази критична маса от хора, които споделят една и съща визия и работят за нейното реализиране през призмата на собствената си професия и гражданска позиция. Да убедим достатъчно хора в правотата на тази визия, да ги открием сред вече съществуващите организации и сред нашите партньори и съмишленици, да се научим да работим заедно, да се научим да обменяме опит и информация, да помогнем на възпитаниците на нашите програми да си намерят роля и място в тази система… всичко това отнема страшно много време. “Нещата не се получават просто с две конференции и след това “хайде да се съберем и да правим нещо”, този процес изисква целенасочена работа, инвестиция в изграждането на взаимоотношения в тази общност, в усещането, че въобще има такава общност”, допълва Траян Траянов. 10 години по-късно можем уверено да заявим че активната образователна общност нараства бавно, но сигурно. “Не на последно място, научихме и че децата са мъдри и заслужават да им дадем думата, особено когато говорим за тяхното собствено образование”, припомня Нели Колева.

Новини и вдъхновяващи истории от общността ни ще намерите тук.

Ако искате да си партнираме с Вашето училище, разберете как тук.

Тук можете да разберете как да ни помогнете да продължим да подкрепяме учители, които вярват в потенциала на всяко дете.