Михаил Ненов: След завръщане в класните стаи директорите трябва на първо място да инвестират в развитието на дигиталните компетентности на екипите си

Михаил Ненов е директор на бургаското ОУ „Александър Георгиев-Коджакафалията“ – първото новооткрито общинско училище през XXI век. Училището за кратко време се превърна в образователна марка, синоним на иновативно образование. Предишните му професионални роли включват учител по български език и литература, хоноруван преподавател по теория на литературата в СУ „Св. Климент Охридски“, автор на методически решения за бизнес обучения, педагогически консултант на редица национални и международни проекти. Вижда себе си като интелектуален номад и сериен образовател, посветен на усъвършенстване на света, в който живее, със средствата на познанието.

ОУ „Александър Георгиев-Коджакафалията“ официално е партньор на “Заедно в час” от началото на учебната 2020/2021, като се включва в двете основни програми на фондацията “Училища за пример” и “Нов път в преподаването”. Избрахме да ви срещнем с г-н Ненов в първото интервю за годината, заради силния му иновативен дух и неспирен образователен ентусиазъм, защото всички ще имаме нужда и от двете през следващата година, а и след това.

Вие сте директор на едно от първите училища в програма “Училища за пример”, но и един от първите партньори на “Заедно в час” в област Бургас в програма “Нов път в преподаването”. Кои са най-ценните неща за Вас и Вашия екип в двете програми? 

Най-ценното и в двете програми е това, че зад тях стои екипът на „Заедно в час“. Познавам фондацията още от 2013 г., когато участници в предшественика на програмата „Нов път в преподаването“ идваха да наблюдават моите часове по български език и литература в ролята ми на преподавател. Още тогава ми направи впечатление високата им мотивация и стремеж да вникнат в тънкостите на професията. Впоследствие, когато самият аз бях изправен пред предизвикателството да сформирам екип за ОУ „Александър Георгиев-Коджакафалията“, едни от най-успешните педагози, които успях да привлека, бяха хора, които се бяха насочили към мисията на учителя от друга професия. У тях се открива друг тип мотивация, осъзнатият избор да споделиш опита си и да участваш в създаването на бъдещето на нацията, след като сам си изградил кариера и си участвал активно в икономическия живот. В това отношение екипът на ОУ „Александър Георгиев-Коджакафалията“ много прилича на екипа на „Заедно в час“, затова и считам, че партньорството ни е успешно.

Ако трябва да опишете училището, което ръководите, с три думи, какви биха били те?

ОУ „Александър Георгиев-Коджакафалията“ все още е в процес на създаване. Тази година за първи път затваряме цикъла на основното образование с випуск в IV клас, с което процесът на постъпателно изграждане на методиката и облика ни завършва. Сега ни предстои затвърждаване на постигнатото и постоянното му усъвършенстване. За същинската „физиономия“ на училището можем да говорим едва след още три години, когато основното си образование ще завърши първият випуск, който през 2017 г. постъпи в първи клас и е преминал изцяло през системата ни. Но онова, което винаги ще ни води, са четирите добродетели, които са поставени на носещите колони пред входа на училището: Почтеност, Партньорство, Съзидателност, Добротворство. Не бих премахнал нито една, за да се побера в лимита на въпроса. 

Вашето училище е създадено с идеята по дизайн да прилага иновативен подход в подготовката на учениците. Използвате интегриран подход на поднасяне на учебното съдържание и съчетавате прилагане на усвоените знания и умения в учебния процес. Може ли да ни разкажете повече за това как подкрепяте и развивате екипа си, за да отговаря на тези принципи?

Един от ключовите фактори за успешната реализация на интегрирания подход е обстоятелството, че по-голямата част от преподавателите имат опит в кариерни пътеки, в които им се е налагало да прилагат знанията и уменията си от различни области  за решаване на практически проблеми в професионалния си живот. Този модел се прилага при внедряването на интегрирания подход на обучение – поставяне на проблем/проект, чието успешно решаване изисква мултидисциплинарна работа, както и прилагане на т. нар. „меки умения“. За планирането на процеса от страна на преподавтелите, на свой ред, се изисква постоянна екипна комуникация, познаване на целия спектър на учебните програми с цел откриването на междупредметни връзки, постоянно проучване и постоянно професионално развитие, много строго прецизирана квалификация. Това е трудоемък процес, в който е още по-наложително силното екипно взаимодействие. 

През последната година едно от най-големите предизвикателства за всички училища е преминаването към дистанционно обучение. Как го направихте вие – като иновативно училище, което използва възможностите на дигиталната среда още преди пандемията? Какви съвети/препоръки може да дадете за екипите на други училища?

Голяма част от проектите винаги са се реализирали в облачната среда на Office 365, затова и миграцията към обучение в електронна среда беше доста естествена, тъй като за всички ни, в това число и за нашите възпитаници, виртуалната класна стая беше позната територия. Друг важен фактор е постоянната работа с интерактивна дъска, каквато има във всяка класна стая, така че преподавателите вече разполагаха със значително по обем дигитално съдържание, което да използват в часовете си. Дори за най-малките ученици не беше трудно да се адаптират, тъй като още от първи клас имат избираеми часове по информационни технологии и имат изградени дигитални умения.

Кои според Вас са най-важните задачи на училищата в България след връщането на учениците в редовна форма на обучение? 

Както всички виждаме, живеем във времена на предизвикателства. Трудно бихме могли да предвидим дали завръщането в присъствена форма на обучение ще бъде задълго и дали няма и занапред, в едно необозримо бъдеще, системата да бъде изправена пред необходимостта от превключване към електронно обучение. Това важи и за бизнеса, така че изграждането на дигитални умения е все по-належащо.

Това, което системата направи дотук, е впечатляващо. Наистина успяхме да предотвратим рязкото прекъсване на образователния процес, но трябва да сме наясно, че това се случи в спешен порядък, а нищо спешно не е качествено. За да говорим за истинска дигитализация, трябва системно и целенасочено да развиваме дигиталните компетенции на педагозите и учениците съобразно Европейската референтна рамка за дигитална компетентност, която във формата си за граждани е с цели осем нива в пет области, а рамката за дигиталната компетентност на преподаватели обхваща шест области, което е естествено, тъй като именно те (и то вече не само преподавателите по информационни технологии) имат за задача да развиват уменията на учениците. Така че вярвам, че след завръщането си в класните стаи, трябва на първо място директорите да инвестират в развитието на дигиталните компетентности на екипите си, а преподавателите, на свой ред, да положат целенасочени усилия за развитието на дигиталните умения на учениците, за да бъдем подготвени не просто за следващ локдаун, а за бъдещето изобщо. Тук важна роля играе и STEM обучението, което също се основава на интегрирания подход.

А кой е най-ценният урок от пандемията, който ще ни помогне да осигуряваме на всички ученици качествено образование за непредвидимото бъдеще?

Пандемията припомни на цялото човечество, че не сме всесилни. Може да сме на прага на колонизирането на Марс, но един невидим патоген, който дори не принадлежи към живата природа, може да обърне хода на развитието ни. Смятам, че именно адаптацията към непредвидимостите е най-важният урок, който трябва да си вземем и да преподаваме ежедневно.

В рамките на програма “Училища за пример” имате възможност да работите съвместно с други училища от цялата страна. Какво е най-полезното в това общуване и защо бихте препоръчали програмата на други училища?

„Училища за пример“ е изключително ценна програма, защото екипът на „Заедно в час“ споделя цялата си експертиза и помага на училищните общности, от една страна, „да сверят часовниците си“ и да набележат посоки за своето усъвършенстване, а от друга – да общуват с други екипи, които имат различен контекст, и заедно да търсят решения на общите си предизвикателства, като обменят опит и гледни точки. 

Във Вашето училище има и учители от програма “Нов път в преподаването”, които са начинаещи в учителската професия. Защо избрахте да работите с тях и какво е най-ценното, което те дават на Вашия колектив?

В ОУ „Александър Георгиев-Коджакафалията“ от тази учебна година работят двама преподаватели – Василия Свилева и Никол Габровска, които са част от националната програма „Мотивирани учители“ на МОН, чийто оператор е фондация „Заедно в час“ в сътрудничество със Синдиката на българските учители. Присъединяването им към екипа ни е до голяма степен естествено, тъй като, както вече казах, философията ни и профилът на педагогическите специалисти много се доближават до тези на „Заедно в час“. 

Мисля, че и двете се вписаха отлично в колектива, и аз самият понякога забравям, че тепърва навлизат в професията. Харесва ми, че винаги са готови да приложат нови подходи в практиката си, за което имат и подходящите условия – свобода и подкрепа.

Какво прави един училищен екип успешен? 

Считам, че именно свободата и подкрепата са условията за създаване на истински екип. Свободата дава възможност на учителите да изследват нови територии в педагогиката, да прилагат нови инструменти, да осъществяват нови идеи. Подкрепата им помага да се чувстват по-уверени, умножава ефекта от усилията им и така се постига синергичен ефект.

А каква е ролята на директора, за да бъде един екип успешен?

Директорът е лидерът, който има нелеката задача да създаде онези условия на свобода и подкрепа, за да може екипът му да се развива. За мен е изключително важно да направя всичко възможно, така че добрите идеи да не срещат пречки по пътя на реализацията си.

Последвайте примера на ОУ „Александър Георгиев-Коджакафалията“ и станете част от програма “Училища за пример”.

Прочетете още интервюта с директори на наши училища партньори:

Мария Нестерова: Екипът ни е успешен, защото непрекъснато се обучаваме и квалифицираме

Диана Фодулска-Огорелкова: Образованието и възпитанието са общо занятие на всички хора чрез примера, който дават с поведението си

Красимира Благоева: Училището трябва да е притегателен център за общността

Невен Устов: Успешният учител има ясни цели и никога не спира да се учи

Снимки: Личен архив на Михаил Ненов, ОУ „Александър Георгиев-Коджакафалията“