Заедно в час поздравява Парламента и вносителя на законопроекта и председател на Комисията по образованието и науката Милена Дамянова за приемането на новия Закон за училищно и предучилищно образование. Този закон ни приближава все повече към целта да осигурим равен достъп до качествено образование на всички деца в България.

Заедно в час приветства положително голяма част от приетите промени в новия закон, които включват:

– поставяне на нов фокус в крайната цел на образованието на децата – да бъдат мислещи, можещи, толерантни и активни, а не просто знаещи конкретни факти;

– промяна на структурата на училищното образование, което дава възможност за по-късно профилиране и по-продължително обучение в общообразователни предмети;

– либерализиране на финансирането на образованието и възможността частно инициирани учебни заведения да получават публичните средства, заделени за учениците, които се обучават в тях;

– въвеждане на национално външно оценяване в на края на първи гимназиален етап след 10 клас;

– създаване на специализирани екипи за подкрепа на деца в риск и със специални образователни потребности;

– създаване на обществени съвети към училищата;

– адаптиране на формулата за финансиране на училищата спрямо допълнителни регионални, социални и демографски фактори;

– очакване за публичност на бюджета и финансите на училището.

Има няколко елемента в закона, които имат нужда да се подобрят. Те касаят основно прозрачността и отчетността в образователната система, както и способността й да бъде отворена за качествените на практика (а не само на хартия) хора. Тези елементи включват:

– гарантиране ефективната работа на националния инспекторат;

– осигуряване публичността на оценката и самооценката на училището;

– намаляване на периода за атестациите на учителите – сегашният период от 4 години е прекалено рядък, което няма да доведе до сериозни промени и подобрения;

– намаляване на стажа за заемане на директорска позиция – сегашната промяна, която увеличава изискването за стаж, би ограничила много качествени учители от заемането на подобни позиции;

– премахване на изискванията за магистърски степени на обучители в регистрирани обучителни организации и на инспектори – сегашното изискване на подобна магистърска степен също би ограничила много качествени кандидати с необходимия практически опит да заемат тези позиции.

Оттук нататък предстои изработване на съпътстващите стандарти, които са поне толкова съществени, колкото самият закон и ще операционализират неговите постановки. От ключово значение е да избегнем тенденцията в образователната система да се разписват в краен детайл всички правила и процедури, само и само да не остане нещо неясно. Ако системата ще учи учениците да бъдат можещи и мислещи, то трябва да дадем възможност на хората, заети в системата, да бъдат пример за това – да им дадем шанс те да намират решенията и да измислят най-ефективните начини, за да постигнат целите на образованието с всеки ученик.

Очаква се законът да влезе в сила от следващата учебна година, но това не гарантира, че ще сме готови и образователната система ще се е пренастроила дотогава. Преди това е необходимо да се подготвим, като пилотираме някои елементи и не ги изискваме насила от колегите в системата без те да са подготвени за тях. Подобен пример е новото изискване директори да се избират с 5, а не с 3-годишен стаж, което поставя въпроса дали ще има достатъчно подходящи кандидати за тези позиции. Процесът на атестиране на учителите също е нещо напълно ново, за което тепърва трябва да се подготвят насоки и да се обучават хора, които да ги извършват.

В Заедно в час поемаме ангажимента си да подкрепяме институционалните ни партньори в тези следващи ключови стъпки, за да гарантираме заедно достъп до качествено образование за всяко дете в България.