От Кобе до Долна баня – или как учителят по английски Пламен Маргаритов раздвижва общността в един малък град

Неусетно, динамично и изцяло на английски. Така преминава часът по английски език на Пламен Маргаритов с третокласниците от СУ „Неофит Рилски“ в град Долна баня. Учениците, на които преподава 26-годишният учител, просто не могат да бъдат спрени – ръцете на повечето са изпънати високо във въздуха, всички се набират в полуизправена поза на чиновете си, а най-често повтаряната дума е “Teacher, teacher!” в опит да се привлече вниманието на Пламен.

„Часовете преминават почти само на английски. По-големите ученици сякаш ги е срам да говорят на чужд език, макар и да го ползват ежедневно. Не могат да счупят леда. При малките изобщо не е така – те искат всичко да знаят, всичко да кажат”, разказва Пламен.

Това важи в особена сила за Пепи, който не може да си намери място, постоянно иска да превежда какво казва господинът. Пламен обаче успява да балансира между това да дава думата на момчето, което очевидно е по-напред с материала от повечето си съученици, и това да го усмирява, за да могат и другите деца да участват в серията интерактивни дискусии, които на практика съставляват по-голямата част от учебния час. Учителят моли например Пепи да превежда вместо него заданията на по-сложните упражнения, както и да задава въпроси на съучениците си.

Така, почти без паузи и прекъсвания, преминава учебният час, като всеки ученик е взел участие.

„Ако дете отиде в Англия и говори само с англичани, за един месец ще постигне повече, отколкото за седем години в българско училище. Затова се стремя максимално да изградя среда, най-близка до естествената, и да си говорим постоянно на английски език“, споделя още учителят. Разбира се, това не винаги се получава, добавя Пламен. „Тогава си имаме Пепи, който винаги е готов да обясни на другите какво трябва да правят“, смее се той.

Японско търпение в полите на Рила

Младият учител, родом от Пловдив, който става част от програмата на „Заедно в час“ през 2017 г., има какво да сподели относно адаптирането към непозната среда. След завършването на гимназиалното си обучение, той заминава да учи международни отношения в Университета на Есекс, Великобритания, където след това специализира магистърска степен по разрешаване на конфликти. И понеже Великобритания му се вижда тясна, продължава с обучението си в университета на град Кобе, в Япония, където печели пълна стипендия по програма на Европейския съюз и изучава магистратура по политически анализ.

Споделя, че по време на престоя си в Азия е силно повлиян от японската култура и общество, като особено впечатление му правят чувството за принадлежност към общността, усърдието в работата и търпението в живота. След като завършва образованието си е назначен на позицията асистент-преподавател в своя университет, а в свободното си време участва в проекти с японски ученици, където всъщност се заражда интересът му към учителската дейност. Връщането му към България и Долна баня след подобен глобален поход може да се струва странно на мнозина, но той го приема напълно естествено.

„Още в Япония пожелах да се върна към корените си в България и пред мен стояха няколко алтернативи – или да започна работа по специалността си, най-вероятно в офис в София, или да започна да работя върху себе си, в компанията на други хора“, споделя Пламен. Разказва, че е осъзнал как в работата си на политически анализатор се е фокусирал толкова много върху академичните си умения, че дълго време е игнорирал нуждата от това да изграждаш отношения с хора, и то в общност.

„Идването в Долна Баня ми помогна да наблегна точно на тези страни. Като политически анализатор моята сфера на интерес бе в областта на местното самоуправление и много държах да попадна в малка общност. Сега мога да видя дали промяната може да стане отдолу-нагоре, а не само на системно ниво“, казва той.

Колко е важно да бъдем общност

И започва да го прави. По време на първата си година в градчето Пламен започва да разучава местната общност и научава с радост, че тя съществува – и учители, и родители, и местната власт проявяват интерес в това да предоставят качествено образование на следващото поколение. Но учителят не оставя нещата на ниво анализ, а запретва ръкави в посока действие.

„В момента с местната общност се опознаваме, за да се съгласим кое е важното за нас, как да преодолеем проблемите заедно. Все още съм на фаза изграждане доверие с хората извън училище – община, местни бизнеси, родители, за да постигнем по-добър резултат“, разказва Пламен и разкрива голямата си амбиция, която цели да постигне през 2019 г. – организиране на кръгла маса за образованието, на която да участват всички заинтересовани лица и организации и да разработят план за бъдещото развитие на образованието в Долна баня.

Тази кръгла маса пък трябва да стане основата на общностен център в града, който да свърже учениците и бизнеса в града. „Един бъдещ общностен център ще се опита да развие практическите умения на децата, потенциално ще им намери стаж. Докато в училище се фокусират на предметите и теорията, в този общностен център учениците трябва да получават уменията, нужни им да задвижат кариерата си нагоре”, споделя амбициите си учителят.

Причината Пламен да смята тази стъпка за важна е, че в последната година и половина вижда от първо лице ефектите от това младите хора да не виждат перспектива в родното си място. „Може би най-големият проблем, пред който сме изправени, е увеличаващият се брой ученици, които напускат Долна баня не само в посока големите градове, но и към Костенец. Това е най-голямата болка и предизвикателство пред нас – как да задържим учениците да останат тук“, разказва учителят.

От чужденци в час до учебна компания

През втората си учебна година в училището Пламен преподава на седем класа и движи множество разнообразни проекти и дейности с учениците. „В начален курс се опитвам да каня англоговорящи чужденци. В четвърти клас например поканих човек от Уелс. Така децата успяха да говорят с човек, на който английският е матерен език, и те бяха страшно доволни“, разказва учителят.

Със среднокурсниците пък акцентира върху проектно-базирани упражнения, които описва като „учене чрез правене“. „Английският ми позволява да правя каквото искам в часовете, защото темите са обширни и покриват целия свят – наука, животни, спорт, училище, характери… Така мога да давам на учениците да изработват проекти като плакати, вестник, дори филм сме правили с осми клас. Това им дава възможност да приложат знанията си на практика“, обяснява Пламен, според който тези задачи повишават видимо мотивацията на учениците в сравнение с безкрайното правене на упражнения от учебниците.

Но усилията на учителя не са насочени само към водещия му предмет. На своя девети клас Пламен преподава предприемачество, с който са се включили към програмата „Учебна компания“ на организацията Junior Achievement. Тя дава възможност на учениците да преминат през всички стъпки на един бизнес, от изобретяването на продукт през това как да го произвеждат, рекламират, представят пред спонсори и, в крайна сметка, да го продават. „В момента с учениците правим уебсайт, който рекламира туризма в Долна баня и се казва Discover Dolna banyа. Това влияе много добре на мотивацията им – децата имат интерес да правят неща, които да им минават през пръстите и ума“, заключва учителят.

Има ли живот в малкия град

Разбира се, трудности има – на Пламен му е трудно да затвори пропастта, която често се образува между най-мотивираните и бързо напредващи деца и останалите. „Има деца, които напредват адски бързо и са страшно мотивирани и са изградили доста прилични знания и умения за боравене с езика. Други обаче, изпитвайки трудности или липса на подкрепа, изостават“, споделя той и казва, че все още търси формулата как да се справи с това.

Но друго, което би било проблем за много хора от големия град, като него, изобщо не го притеснява – животът в малко населено място. „Гледайки трафика в София, да живея тук през повечето време ми действа доста добре. Да не говорим, че в Долна баня имаме може би най-чистия въздух в цялата страна. От друга страна, Долна баня и село Костенец, където живея, се намират на сравнително достъпно разстояние и от София, и от Пловдив, така че всеки петък мога да запаля колата и да се прибера при семейството си“, казва учителят, за който огромния скок от Кобе до Долна баня наистина изглежда като най-естественото нещо на света.

Ако и вие искате да работите за това всяко дете в България да получи качествено образование, както и да доразвиете важни професионални умения, кандидатствайте до 20 февруари за програмата на “Заедно в час”. Информация за програмата можете да намерите на този линк, а тук е обяснен целият процес на кандидатстване.