Историята на г-дин Фернандо Рейес е откъс от книгата “Изключителни учители за децата, растящи в бедност” на Мартин Хейбърман. Г-дин Рейес се сблъсква с проблем в класната стая и решава да открие причината с помощта на метода видеография. Как? Разберете от неговата история.

Откриване на проблема

Фернандо се труди упорито, за да изгради взаимоотношения с учениците си. Всеки ден ги посреща пред класната стая и ги поздравява на испански и английски, ръкува се с всяко дете и ги разпитва как са прекарали събота и неделя или им задава въпроси, свързани с конкретните им интереси. Всеки ден на чина на всеки ученик стои по една задачка-закачка и Фернандо ги насърчава да работят по нея с помощта на някое другарче. По този начин може бързо да нанесе отсъстващите за деня и същевременно да ангажира присъстващите ученици с мисловна дейност и да им помогне да се настроят за работа още преди да е бил звънецът.

Математиката се оказва трудна за много от децата, а според анкетата, която провежда през  първия учебен ден, учениците се чувстват неуверени в способностите си да учат по математика. Фернандо отделя много време в планиране на уроци по математика и природни науки, така че да са илюстративни, с примери и експерименти, и да са интересни на третокласниците. Въпреки това през ноември става ясно, че нещо все още липсва; учениците не са ентусиазирани да работят по темите. 

Фернандо решава да направи ново изследване (Изследователският метод, който  учителят  избира  се  нарича Action Research и се състои от седем стъпки: избор на проблем или фокус, формулиране на теории или хипотези, поставяне на основни въпроси, събиране и анализ на данни, описване на резултатите и предприемане на информирани действия.) 

Методът видеография

Спомня си, че в университета е трябвало да направи запис, докато репетира урок, и след това да заснеме видео, докато преподава. Слушането и гледането на тези записи е било пълна мъка! Колкото и да му е било трудно в университета, Фернандо решава  да направи видеозапис на свой час по математика, за да види дали няма да може да научи някои уроци, колкото и да са болезнени, в името на това да подобри преподаването си.

Фернандо поставя таблета си  на  стойката  и  решава  да  запише урока по математика, който ще преподава  на  следващия ден и е планирал през почивните дни. Осъзнава, че ще има нужда от помощ, защото  ако  само   сложи   таблета   си   на   стойката,   няма   как да проследи движението си в класната стая. Знае, че колега в съседен  кабинет  има  часове  за  подготовка рано сутрин, така че я моли да посети неговия час и да го заснеме с таблета, за да е сигурен, че има колкото се може повече видеоматериал от урока. Тя се съгласява и още на следващия ден с почти никакви церемониалности Фернандо се сдобива с необходимото видео.

Първоначално е трябвало да гледа записа два или три пъти, преди да започне да осъзнава какво се случва в класната стая. Първите две гледания са му необходими, за да свикне с идеята, че е на запис. Неудобно му е да се гледа, но с течение на времето го превъзмогва и се фокусира върху начина, по който преподава. Това, което вижда, е учител, който не е толкова ентусиазиран, че преподава математика. Фернандо усеща някакво отчаяние в гласа си, докато се опитва да мотивира учениците си да решават задачите с умножение, които им е дал. Когато някой ученик дава грешен отговор, Фернандо вижда, че се колебае и не е сигурен как да постъпи. Чува, че задава въпроси с очевидни отговори и отново посочва ученик, за когото е сигурен, че знае верния отговор, след като получава грешен отговор от друго дете. Фернандо е озадачен от собственото си поведение. Стои пред дъската, а в записа ясно се вижда, че децата на последните чинове не работят по задачите. Поема си дълбоко дъх и пуска видеото отначало. На четвъртия път започва да анализира видяното.

Набелязване на следващите стъпки

Леко е объркан, но описва нещата, върху които иска да работи, и ги подрежда по важност. Начело на списъка е неговият собствен ентусиазъм за математиката. Никога не е бил добър по математика в училище и това явно се отразява на учениците. Фернандо успява да преодолее  затрудненията  си по предмета с частни уроци през последните години от средното си образование и впоследствие обиква математиката и се справя блестящо в университета. Знае, че трябва да намери начин да предаде това на учениците си.

Вторият проблем е, че урокът му не е увлекателен. Фернандо трябва да си признае, че дори на  него му е скучно да се гледа на видео. Въпреки че си е поставил за цел да направи математиката интересна, с примери на приложението ѝ в реалния живот и експерименти, не е успял да я  постигне. Как да се ядоса на учениците в дъното на стаята, които не му обръщат внимание, когато  той самият трудно следи логиката на собствения си урок?!

Най-притеснително за Фернандо е, че  изглежда  неподготвен, когато учениците отговарят грешно.  Осъзнава, че повечето третокласници не разбират концепцията за умножение. Запаметяват  математически факти като 3 по 2 прави 6, но се вижда, че дори когато решават задачите, не задълбочават математическото си разбиране. 

За да се отблагодари на колегата си, която записва урока, Фернандо я кани на вечеря следващата седмица и споделя изводите, до които е стигнал. Казва ѝ, че е започнал да си съставя план за промяна на преподаването си, и я пита дали би искала да му помогне при обмислянето на различни стратегии, идеи и записи на други видеа. Тя не само е съгласна, но така се вдъхновява от проекта на Фернандо, че решава да проучи ефективността на начина, по който самата тя преподава математика. Фернандо е щастлив, че среща такъв съмишленик сред колегите си и се съгласява да ѝ помогне, като споделя стратегиите за изследването си и седемте стъпки, върху които работи  – метода който е научил в университета.

План за действие

При съставянето на плана си за действие Фернандо трябва да вземе предвид факта, че лошият му опит с математиката си личи в начина, по който я преподава. Трябва да разбере как да я направи вълнуваща и да я преподава с ентусиазъм. Решава, че като първа стъпка би използвал всяка възможност да е откровен с учениците си и да им разкаже за собствения си опит като ученик. Споделя им, че не е бил много добър по математика. Признава им, че му е било трудно да потърси помощ за нещо, в което не е бил добър, но е осъзнал, че има нужда от допълнителни уроци в гимназията, за да не се провали. 

Разказва на учениците, че да потърси помощ, е било най-доброто решение, което някога е взимал, защото му е показало, че всъщност е добър по математика. С индивидуалната подкрепа от учителя  е разбрал, че просто му е бил нужен нов начин, по който да  учи, и след като го е осъзнал, е започнал да се справя отлично. Фернандо вплита тези истории в уроците си, когато има подходящ момент. 

Най-важното действие, което Фернандо предприема, е да се върне назад в програмата по математика. Учениците започват годината при него и се предполага, че са се научили да умножават във втори клас. Използват и съответната терминология, например 5 пъти по 2 е равно на 10. Фернандо вижда от записа, че „пъти по“ не означава нищо за повечето ученици. След като проучва различни стратегии за преподаване, решава да промени терминологията. Следващия понеделник влиза в час и казва на децата, че отсега нататък ще казват „групи по“, когато видят знака за умножение – 5 „групи по“ 2 е равно на 10. След като решават няколко задачи с умножение, Фернандо вижда, че крушката светва за някои от учениците. И тъй като умножението  е повтарящо се събиране, смяната на думичките е първата стъпка, която помага на учениците да изградят представата   си за това какво означава да умножават.

След като променя терминологията, разделя учениците по двойки и им раздава текстови задачи, които изискват групиране на числа. Казва им, че може да използват копчета, кубчета или клечки, ако имат нужда от помощни материали. Прекарал е голяма част от почивните дни в планиране  и подготовка – да помисли как да раздели децата и да разпише три различни текстови задачи с различни нива на трудност, така че да са предизвикателни за всяка двойка. Планът му предвижда всеки ученик да реши задачата самостоятелно – един решава на чина, а другият е на дъската. След това децата сверяват отговорите си и начините, по които са решили задачата по двойки. Ако няма съвпадение, Фернандо ще ги помоли да стигнат до взаимно съгласие за това кой е най-добрият отговор и начин за решаване на задачата. Така учителят може да види как всеки ученик се справя със задачите с различна трудност. След като събере работните им листове вижда и как са достигнали до отговорите си. Не е необходимо да ги поправя или оценява – само да се учи от тях. Докато учениците споделят  стратегиите си за решаване, Фернандо „чува“ как мислят. Подготвил е различни задачи и може да раздаде на двойките различни задачи, така че да повторят дейността три пъти, докато той ги наблюдава и се учи от тях. Фернандо обикаля из стаята със списък с имената на учениците прикрепен върху твърда папка, за да може да си води записки за математическата мисъл на всяко едно от децата. Това му дава възможност и да записва всякакви проблеми, свързани с групирането по двойки, за да може да промени стратегията си в бъдеще.

Резултати и равносметка

Първият  урок,  планиран  по  този  начин,  протича  добре  и отговаря на многобройните проблеми, които Фернандо набелязва, докато гледа видеото. Започва да работи по стратегия за промяна на собственото си отношение. Това, че откровено споделя проблемите си по математика с учениците, му помага да доизгради взаимоотношенията си с тях. Освен това новият начин на планиране на уроците предвижда всеки един ученик да работи в час, дава възможност на децата да си сътрудничат и му помага да научи кои са силните и слабите им страни. Не на последно място, целият процес помага на Фернандо да се съсредоточи върху концептуалното учене, а не върху механично запомняне на математически факти и операции. Всички тези изводи, провокирани само от един видеозапис, веднага променят начина, по който учителят преподава математика. Въпреки че това изисква да се потруди повече, Фернандо е удовлетворен, че е започнал процес, който подобрява работата му и води до класна стая, пълна с щастливи математици.

Ако историята на Фернандо ви е интересна и искате да прочетете и други подобни истории, можете да си поръчате цялата книга на този линк.

Вижте как взаимното наблюдение на часове може да ви направи по-добри учители в тази статия.