Образователни организации призовават за отхвърляне на законопроекта на „Възраждане“ за промени в Закона за предучилищното и училищното образование
Становище на група неправителствени организации от сферата на образованието по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование № 48-254-01-66 от 17.11.2022 г., внесен от Костадин Костадинов и група народни представители
Становището е изпратено на 6 декември 2022 г. до Красимир Вълчев, Председател на комисията по образованието и науката в 48-ото Народно събрание
Ние, долуподписаните организации с дългогодишен опит в сферата на политиките и работата на терен по темите на предучилищното и училищното образование, се обръщаме към Вас с призив за категорично отхвърляне на внесения от група народни представители от ПП „Възраждане“ в Народното събрание на 17.11.2022 г. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование № 48-254-01-66.
Законопроектът въвежда няколко спорни промени, които ще доведат до риск от изключване от образователната система на голяма група ученици и до премахване на един от малкото инструменти за измерване на качеството на образованието и стимулиране на кариерното израстване на работещите в системата. По този начин не само не се решават проблеми в системата на предучилищното и училищното образование, както е посочено в мотивите към Законопроекта, а се създават нови.
Считаме, че Законопроектът прави две особено притеснителни предложения.
1. Отмяна на атестацията на педагогическите специалисти
Според мотивите на Законопроекта атестирането е “паразитна политика, която трябва да отпадне от разпоредбите на ЗПУО поради невъзможността за обективно определяне на качествата на педагогическите специалисти и оценяването на работата, извършена от тях”.
Съществуват достатъчно практики – както от България, така и от други държави, които описват ясни и обективни инструменти за измерване на уменията, нагласите и качеството на работата на учителите и училищните директори. Тези инструменти се използват както за оценка на качеството на образованието в съответната държава, така и за подкрепа на педагогическите специалисти и училищните ръководители.
Като организации с дългогодишен опит в сферата на предучилищното и училищното образование считаме, че системите за атестиране на учители и директори могат да допринесат за повишаване на качеството на образованието в България. Действително в настоящата нормативна уредба, уреждаща атестациите, съществуват полета за подобрение, но това не означава, че атестирането трябва да бъде премахнато, а че трябва да бъде доразработено и подобрено.
Добре разработената и ефективно приложена система на атестации при училищните директори би могла да изключи нуждата от въвеждане на мандати – също предложение от настоящия Законопроект. Ако атестацията е последвана от реални и работещи действия по отношение на директори, които покриват изискванията и такива, които не ги покриват, изкуственото въвеждане на мандати не е необходимо.
2. Въвеждане на повтаряне на класа за ученици от II до IV клас
Вносителите на Законопроекта предлагат учениците от II до IV клас включително да са длъжни да повтарят класа при ниски оценки. Сред аргументите, посочени в мотивите, е, че това ще “спомогне за усвояване и затвърждаване на необходимите знания и умения от учениците и ще ги ангажира по-силно с образователния процес”.
Редица изследвания в сферата на образованието са доказали, че подобни наказателни мерки не водят до целите, посочени от вносителите. Основен фактор за усвояване и затвърждаване на необходимите знания и умения от учениците и за ангажиране с образователния процес са учителите и качеството на тяхното преподаване. Ако действително се цели повишаване на постиженията на всички ученици в България, то посоката за промени би следвало да са ясни изисквания и отговорности към учителите, заедно с подкрепа към тях, така че да могат да направят най-доброто за учениците.
Нещо повече, санкцията с повтарянето на клас води след себе си огромен риск от преждевременно напускане на образованието на голяма група ученици, особено от уязвими групи, както и задълбочаване на сегрегацията, детската бедност и социалното изключване. Подобни процеси се отразяват особено негативно на момичетата от определени рискови групи и биха могли да задълбочат негативни тенденции, свързани с тяхното социално благополучие, развитие и дори здравния им статус. Подобно решение допълнително задълбочава и проблемите на децата на трудовите мигранти, за които обикновено се полагат грижи от близки и роднини и за които има данни за риск от образователно изоставане, социална изолация, тормоз. В риск са поставени и децата с увреждания и специални потребности, децата, настанени в алтернативни грижи, децата бежанци. Всичко това е в разрез с дългогодишните усилия на държавни и местни институции, директори, учители, родители и граждански организации за намаляване дела на преждевременно напусналите образованието и превенция на този негативен за България феномен. Въпреки че целта на България като член на ЕС е делът на отпадащите ученици да спадне под 9% до 2030 година, той отбелязва единствено ръст от 2011 г насам, като данни за 2021 г. сочат дял на отпадане 12.2% (според Мониторингов доклад „Образование и обучение“ 2022 г. на Европейската комисия).
Също така, въвеждането на повтаряне на класа би довело до допълнителни разходи за системата. Както за тях, така и за въздействието на подобна мярка не е представена съответна оценка от вносителите, а такава е задължително необходима.
В настоящата нормативна уредба премахването на повтарянето на клас при невъзможност ученикът да постигне държавните образователни стандарти за съответното ниво беше съпроводено с въвеждане на допълнителна подкрепяща индивидуална работа с детето, която да преодолее това изоставане в рамките на училището и учебния процес. Ако желанието на цялата образователна система е действително да подкрепи и образова децата, които срещат затруднения и са в риск да не успеят да завършат клас още в начална степен на образование, то тя трябва да изследва доколко този подкрепящ модел се спазва, функционира и действително работи в полза на учениците и учителите и да работи в посока на подобряването му. Още повече, че невъзможността за усвояване на базисни знания и грамотност често е свързана с липса на подкрепа извън образователната система – по отношение на семейството и социалната среда. Особено необходима е подкрепа за децата от уязвими групи, децата с различен майчин език или бежанци, децата, които имат недиагностицирани специални потребности или не получават достатъчна подкрепа за преодоляването им, децата, които живеят в рискова семейна среда и нямат необходимите – както материални, така и социални условия да усвояват материала с изискваното темпо и ниво. В този смисъл нормативни промени са необходими не в духа на „още от същото“, което доказано не е проработило, а до въвеждане на допълнителни механизми за деца, учители и родители.
Премахването на атестацията и въвеждането на повтаряне на клас по индиректен начин създават очакването, че само учениците (и техните родители) носят отговорност за образователните резултати. Това е дълбоко погрешно. Участниците в образователния процес са много и роля на законодателната и изпълнителната власт е да създаде такива нормативни рамки, в които всеки участник има както ясни отговорности и задължения, така и достатъчно подкрепа и мотивираща среда на работа, за да ги изпълнява.
Предвид гореизложеното Ви призоваваме внесеният от група народни представители от ПП „Възраждане“ в Народното събрание на 17.11.2022 г. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование № 48-254-01-66 да бъде отхвърлен.
Становището е подкрепено от:
Етикет:Възраждане, Законопроект, Становища
