Жана Ле от екипа „Заедно в час“ разговаря с доц. дпн Елена Сачкова, училищен ръководител на Българско училище „Иван Вазов“ в Париж, за опита на училището в провеждането на дистанционна форма на обучение.

ЖЛ: Моля, представете вашето училище.

ЕС: Българското съботно училище „Иван Вазов“ в Париж е открито през 2014 г. от сдружение „Христо Ботев“ и от самото начало в него са създадени три форми на обучение – присъствена, дистанционна и самостоятелна. В него се обучават деца от 3 до 18 г., в детска градина или от 1 до 12 клас. Изучават се български език и литература, история и география на България. Училището се подпомага от българското министерство на образованието и науката, затова неговите свидетелства се признават в страната. 

Присъствената форма на обучение работи в модерна сграда на френско училище, предоставена от Парижкото кметство. Но успоредно с това БУ „Иван Вазов“ е първото виртуално училище във Франция. В неговите класни стаи учителите и учениците общуват в реално време /синхронно/ благодарение на електронната платформа Ведамо. През учебната 2020-2021 година при нас се обучават дистанционно ученици от 8 държави: Франция, Люксембург, Белгия, Германия, Норвегия, Турция, Мадагаскар и Канада. Общо училището има 115 ученици, като по-голямата част от тях са в дистанционната форма. 

ЖЛ: Как се разпределят учениците в коя форма на обучение да се обучават?

ЕС: Болшинството от нашите ученици са родени извън България. В семействата им се говори на български, турски или на езика на съответната държава. Изучаването на българския език не се смята за задължение на българските граждани в чужбина. Родителите решават дали да запишат детето си в българско училище и в каква форма. Според мен няма форма на обучение, която да е по-добра от друга – и присъствената, и дистанционната имат своите плюсове и минуси, подобно на останалите форми на обучение. Някои родители предпочитат да водят децата си в сградата в парижкото училище, но това означава за тях загуба на време: от 4 до 6 часа всяка събота. В дистанционната форма на обучение няма загуба на време за транспорт, но там учителят не може да надникне във всяка тетрадка и в началния курс родителите трябва да поправят грешките. На бялата дъска във виртуалната класна стая можем да използваме клипчета от YouTube, анимации и различни материали. В присъствената форма разглеждаме само снимки и картини от книги, но пък има и извънкласни дейности, децата играят на двора през междучасието, създават се дълготрайни приятелства. 

Семействата, живеещи около Париж, могат да изберат формата на обучение, но тези, които са твърде далече от българското училище нямат такава възможност. Затова в нашия педагогически проект бяха заложени различни форми на обучение. 

ЖЛ: Има ли извънкласни дейности в училище „Иван Вазов“?

ЕС: В присъствената форма на обучение освен учебните занятия се развива и богата извънкласна дейност: училищен хор, театрално студио, състав за народни танци, клуб за спортни танци. Децата подготвят програми за Коледно тържество и патронен празник, на които присъстват и родителите. В дистанционната форма на обучение няма аналогични структури, но учителките създават възможности за изява на децата: четат се текстове по роли, рецитират се артистично стихове, пеят се песни, а тази година дори в един от класовете децата се научиха виртуално да танцуват ръченица. И в двете форми на обучение се отбелязват основните празници от българския календар. 

Училището е представено много активно в български и международни конкурси за литературни текстове, рисунки, песни. През миналата година нашите ученици спечелиха 64 награди /гран при, златни, сребърни и бронзови медали/. Само от началото на настоящата учебна година има 78 награди за училището като цяло и за отделни ученици. Много се гордеем с факта, че най-много са наградите за литературни текстове на български език. Допълнителна възможност за изява на учениците от различните форми на обучение е и училищният вестник „Вазовчета“. Първият брой бе дело на третокласниците и предизвика голям интерес. Във втория се включиха не само ученици от останалите класове на училището, но и от 6 селища в България, както и от българското училище в Детройт. За третия брой вече има постъпили материали също от много места. Вестникът е един духовен мост между децата от различните класове и форми на обучение в нашето училище, от една страна, и между училището и неговите приятели по света, от друга страна.

ЖЛ: При затварянето на училищата във Франция вие бяхте сравнително спокойни, защото имахте натрупан опит в дистанционното обучение. Всички ученици от присъствената форма на обучение ли успяха да преминат към дистанционна?

ЕС: Да, абсолютно всички, дори тези от детската градина. Двама-трима родители не бяха прочели указанията и допълнително трябваше да се инструктират. Дистанционните занятия са по-кратки отколкото в присъствена форма, но децата се концентрират повече и може да се поддържа бързо темпо на работа. В присъствената форма учителят отделя повече време за организиране на работата и проверка на знанията. Затова в крайна сметка учебният материал, преподаден в двете форми на обучение, е един и същ. Като цяло не е толкова важна формата на обучение, а да се работи системно. Тогава децата напредват.

Когато през март 2020 г. френските училища тук бяха затворени подобно на българските заради епидемията, ние не изпитахме затруднения в пренасянето на учениците от присъствената форма към дистанционна, защото бяха налице основните фактори: електронна платформа за дистанционно обучение с техническа поддръжка; формирани учители, които знаят как да използват платформата и имат необходимите учебни помагала; родители, които изпълняват точно дадените указания. Нужната материална база /компютър, каска, интернет, телефон/ също е фактор, който за нас е без съществено значение, защото всички семейства имат нужната екипировка още преди да се свържат с нашето училище. Учениците са последният елемент от системата, но те се адаптират лесно и бързо към платформата без предварителна подготовка. Затова усилията ни бяха насочени към първите три фактора.

ЖЛ: По какво преподавате Вие?

ЕС: Аз съм началната учителката с най-дълъг и богат опит в преподаването по български език в Париж.

ЖЛ: Можете ли да ни разкажете как преминава един ваш дистанционен учебен час?

ЕС: Тази година преподавам на четвърти клас. Присъственият клас работи с учебници и тетрадки, раздадени от училището. Родителите на учениците в дистанционния клас купуват помагалата на хартиен или електронен носител. Уроците са различни по вид: за нов материал, за упражнения, контролни, развиване на речта, отбелязване на празник. Във виртуалния клас слагам на електронната дъска сканирани страници от съответния урок: едни ученици четат граматическите упражнения и художествените текстове на дъската, а други – в своите учебници. Упражненията се правят устно или писмено и се проверяват колективно. Само самостоятелните работи се снимат от родителите и ми се пращат за проверка по имейл. Аз разпечатвам, поправям с червено като всеки учител, сканирам и връщам контролните. Така се проверяват също съчинения и преразкази. Това е един от начините родителите да бъдат  информирани за случващото се в клас. Преди или след урок, по време на който се чества някакво събитие, пращам материали или линкове към песни, клипове и др. Например, на 13 февруари чествахме годишнината от обесването на Левски и по този повод бях подготвила изложение в картини за живота и делото на Апостола. Коментирах снимките в час, а след това пратих материала на родителите. Други начини за информиране са виртуалната родителска среща в началото на учебната година и груповите имейли. Всеки учител праща домашните по имейл на своя клас, а аз като директор пиша общи информации чрез груповите имейли на двете форми на обучение. Училището трябва да е в помощ на родителите. Не само да ги информира за обучението, но и да им помага, когато трябва да преодолеят технически или педагогически трудности, да поправят домашни и др. Така се изгражда една духовна общност, която надхвърля чисто образователната цел. Ето защо училището разпространява различни информации за събития, организирани от българското посолство или от българския културен институт в Париж, от български държавни институции и сдружения с идеална цел.    

ЖЛ: Училище „Иван Вазов“ в Париж има близо 7-годишен опит в провеждането на дистанционно обучение. Може да се каже, че сте добре смазана машина и всеки елемент от нея знае своята роля. В момента българските учители все още се усъвършенстват в тази насока. Със сигурност през втората вълна на дистанционно обучение през ноември се забеляза подобрение в подхода на учителите и в тяхното преподаване. Бихте ли споделили с тях опит, съвети или може би някое предизвикателство, което сте успели да преодолеете като екип?

ЕС: Не бих казала, че има възрастова граница за дистанционното обучение, но то се прави трудно от възрастни учители. Някои от тях просто не успяват да се справят, въпреки че са много мотивирани да се научат. Практическият опит показва, че има разлики в поколенията: за едни поколения ползването на новите технологии е сравнително лесно, за други – не. Аз обяснявам на децата функциите на електронната платформа, но и моите дистанционни ученици ме подканят понякога да натисна еди кое си копче. Тъй като не могат да се пренебрегнат всички възрастни учители в масовите училища, това е една категория, която се нуждае от малко повече внимание, обяснения и такт в хода на подготовката за дистанционно обучение. А всички учители имат нужда да знаят към кого да се обърнат при технически проблем. Необходима е специална помощ за учителите, а понякога и за родителите. Техническата подкрепа е по-важна от наличието на специални дидактични материали. 

ЖЛ: Какво се случи във Франция при появата на коронавируса и какви мерки бяха предприети от френските училища?

ЕС: Както в България, така и във Франция имаше преминаване към дистанционно обучение от днес за утре без никаква подготовка. Учителите нямаха информация за платформите и за тяхното ползване. Повечето училища се ориентираха към Zoom и Skype, но имаше много технически бъгове. В тази връзка ще споделя, че българският посланик ни похвали, защото родители му са се оплакали от работата на френски училища и са се гордеели с добрата организация на нашето българско училище. Във Франция има Център за дистанционно обучение, който не изигра някаква водеща роля. Учениците масово пропускаха виртуалните уроци. Неуспехът се обясняваше с липсата на компютри и се организираха дарителски акции. Българските власти и медии се показаха по-реактивни. В България издателствата отвориха достъпа до електронни ресурси, имаше уроци по БНТ, във Франция нямаше такива. Въпреки критиките, свързани с дистанционното обучение в България, които достигат до мен, смятам, че то е по-добре развито от това във Франция. И в двете страни вече се практикуват електронни дневници, но само за български училища съм чувала, че използват електронни помагала и в присъствената форма на масовите училищата. 

ЖЛ: Експериментирали ли сте смесена форма на обучение, т.е. едновременно присъствена и дистанционна?

ЕС: Не. Но имаме опит в друга област. Нашето училище е партньор на СУ „Св. Климент Охридски“ в провеждането на дистанционен изпит по български чужд език за деца и възрастни. Ние сме изпитният център, в който се явяват кандидатите, а преподавател от университета изпитва и оценява. Издаваното удостоверение се признава в целия свят, в т.ч. от българските висши учебни заведения. 

Тук е мястото да изкажа нашата благодарност към Центъра за дистанционно обучение на Софийския университет. Неговият директор – проф. д-р Румяна Пейчева – Форсайт ни помогна при създаването на нашето виртуално училище. 

Благодарности и за фирма „Ведамо“, чиято платформа и техническа помощ направиха възможни дистанционната ни форма на обучение. 

Накрая ще отбележа, че два мои проекта за дистанционно обучение не бяха подкрепени от МОН. Явно бяха твърде новаторски за своето време. Но в крайна сметка министерството призна значението на дистанционното обучение, организирано от българските училища в чужбина, още преди да настъпи епидемията. Това е една от неоспоримите заслуги на министър Красимир Вълчев. Затова изказвам благодарност за помощта и към българската държава. 

Който иска да научи повече за нашето училище, да заповяда на нашия сайт и на страницата ни във Фейсбук. 

До нови срещи!