Дистанционното обучение в българското училище „Аз Буки Веди“ в Кьолн
Преди уебинара „Преподаване по време на пандемия – поглед отвътре“ разговаряхме с г-жа Росица Байрактарски, която е училищен ръководител на Българско неделно училище „Аз Буки Веди“ в Кьолн. Г-жа Байрактарски ще се включи на живо в уебинара, за да сподели за опита на училището с преминаването към дистанционна форма на обучение в електронна среда през март 2020 г.
Г-жо Байрактарски, представете накратко БУ „Аз Буки Веди“ в Кьолн.
Българското неделно училище в град Кьолн е основано през 2009 година като частна родителска инициатива с цел систематично и последователно обучение на децата по български език, литература и родинознание.В началото занятията са водени от самите родители на ротационен принцип в няколко групи, но в последствие се оформят класове и обучението се възлага на титуляри с подходящо педагогическо образование и опит в преподаването на многоезични деца в начални и прогимназиални класове.
От 2014 г. школото е включено в официалния Списък на българските неделни училища в чужбина, работещи и получаващи подпомагане по тогавашното ПМС 334 и настоящото ПМС 90/29.05.2018 г. Училището обучава 207 българоговорящи деца понастоящем, разпределени в 24 групи от Детска градина до 9. клас, обучавани от екип от 8 преподаватели.
През 2017 г. училището инициира и домакинства на Първия междуучилищен конкурс по четене „Аз Буки Веди“ за ученици от 1-ви и 2-ри клас в чужбина, който събра ученици от 7 български училища в Германия. Инициативата се подкрепя от все повече училища в чужбина и извън пределите на ФР Германия – Великобритания, Нидерландия, Франция, Чехия. Към нашето училище е открита и се поддържа библиотека с българоезични издания за деца.
Кога и как се случи преминаването към дистанционно обучение във вашето училище?
На 13 март в нашата провинция беше обявено, че трябва да преминем на дистанционно обучение. Още на 14 март, първата събота след това, уроците протекоха асинхронно в електронна среда. Тогава нямахме платформа, тъй като не бяхме идентифицирали това като нужда до този етап. Инструкциите към учителския колектив бяха часовете да се проведат асинхронно, като за учениците до 4 клас се пишеха подробни сценарии на урока. Молбата към родителите беше да седнат заедно с децата и в заделеното за часове време да прочетат инструкциите, обясненията, изгледат видео-материалите, изпеят песните, направят упражненията и прочетат текстовете, описани от преподавателите и изпратени по имейл до семействата. До следващата събота бяхме решили да закупим платформата на Центъра за образователни инициативи (Мудъл среда с виртуална класна стая на БББ), да се обучим първоначално и да подготвим допълнително презентация на уроците за електронна среда.
Какви действия предприехте, за да пренесете уроците си в електронна среда?
Още по време на първата седмица след като бе обявено, че не може да се провеждат присъствени уроци, ние проучвахме какво можем да използваме като алтернатива. Моят приоритет като ръководител на училище в Германия бе защитата на данните на учениците. Това беше определящо за моя избор и предложение на платформа – сървърите трябваше да бъдат в Европа. Вторият водещ фактор беше педагогическата насоченост, т.е. да има инструменти в класната стая, а не единствено видеоконферентна връзка. Тогава се обърнахме към Центъра за образователни инициативи в София и г-н Цветански. От Центъра ни предложиха платформа и електронен дневник. Свързах се с г-н Цветански и след това направихме обучения – първоначално дистанционно, а на по-късен етап и на живо тук в Германия. Имах възможност в процеса на информиране да вляза и в учебен час на Българско училище „Кирил и Методий“ в Париж, в което използват тази Moodle базирана платформа и да се убедя в нейната практичност, за което благодаря безкрайно много на Камелия Конакчиева – Трибулен.
Как реорганизирахте учебния процес за своите ученици при преминаването към тази нова форма на обучение?
Седмица по седмица увеличавахме поетапно класовете, които използват платформата и така до месец всички можеха да провеждат синхронни занятия и асинхронно да получават ел. ресурсите за уроците на платформата. Обикновено след всяко занятие изпращаме подробен имейл, какво е взето като материал, къде се намират уроците в учебниците и какви са домашните, а сега всички материали могат да се открият достъпни в платформата, плюс интерактивни упражнения, тестове, игри, пъзели, уики и т.н. – възможностите са доста.
Все още се учим при оформянето на стила на преподаване в онлайн среда и адаптирането на учебни ресурси – вървим напред и се подобряваме в това отношение. Предизвикателство за нас бе и да преразпределим учениците си в по-малки групи до 10 души. Продължителността на часа също се намали с електронните часове. И така след изчислението на нашите ресурси се получиха двойно повече групи ученици. Това наложи да започнем да провеждаме часове и през седмицата, а не само в събота, както беше досега.
Какви са наблюденията ви за мерките, които се предприеха в училищата в Германия?
Германия беше държава, която закъсня много с организацията на дистанционното обучение. То започна през март в държавните немски училища. В началото нямаше ел. платформи, всичко протичаше асинхронно и базирано най-вече на хартиени разпечатки. Беше прогресивно ученик да има среща в zoom, тези срещи бяха сведени до минимум, за да не натоварват учениците пред екраните. Германия не беше готова за онлайн обучението и не можа дълго да стартира – дигитализирането в училищна среда е изостанало, има много законови формалности и изисквания, на които трябва да се обърне внимание и които забавяха процеса. Федералният принцип също е фактор, тъй като всяка провинция определя собствената си политика в образованието. Сега в този втори локдаун всички вече имат платформи и всички работят синхронно, както и асинхронно. Но проблематиката в zoom и събирането на разрешителни от родителите все още съществува. Тук хората са много чувствителни на тема опазване на личните данни и гледат отговорно на тези неща.
Миналата учебна година завърши присъствено, но с много предприети мерки, а тази учебна година започна присъствено при всички училища. Властите не успяха да излязат с предложение за план как да разделят учениците на групи и до декември бяха на стандартен присъствен режим, в който се носеха маски в училище. Ние в българското училище трябваше да разделим всички ученици на групички в зависимост от големината на помещението, в което се обучаваме. Носехме маски и дезинфекцирахме повърхностите между всяка група, проветрявахме на 20 мин по 3 мин. От края на декември до 22 февруари сме в изцяло дистанционна форма на обучение.
Колко са учениците във вашето училище?
Имаме 207 деца общо, които са разпределени в предучилищни групи – 4 г., 5 г. и 6 г., детска градина и в класове от 1. до 9. клас. Всички ученици живеят в окръг от 150 км от Кьолн и допреди март 2020 г. всички се обучаваха при нас присъствено.
Промени ли се ангажираността на учениците при преминаването към дистанционно обучение?
По мои наблюдения имаме два типа ученици – едната група деца са по-мотивирани онлайн (около 40%), тъй като интерактивността и работата с компютър ги стимулира и задържа вниманието им по-добре; при другата група, която има нужда от повече контакт с учителя, мотивацията е паднала значително. За да поддържам мотивацията на учениците, взех решение да провеждаме занималня през седмицата. Това е възможност от една страна да поддържаме връзка с учениците, а от друга да подкрепяме родителите, които обикновено помагат на децата с домашните.
