Относно новия закон за предучилищно и училищно образование

Новият Закон за предучилищното и училищното образование приближава все повече България към целта да се осигури равен достъп до качествено образование за всички деца, но сега трябва да се напишат новите стандарти и учебни програми така, че да дават свобода на учителите да реализират тази амбиция.

С такова становище излезе образователната фондация Заедно в час след окончателното приемане на закона миналия месец. “Дневник” се обърна към организацията с още въпроси за това какво ще донесе по-голямата автономност за училищата, как ще се направи ефикасно оценяването на резултатите и какво може действително да се подобри след приетия документ за оптимална реформа в образователната система. На въпросите отговориха изпълнителният директор Евгения Пеева и програмният директор на Заедно в час Траян Таянов, които заедно с представители на други неправителствени организации участваха активно и в общественото обсъждане и изготвянето на новия закон.

Как новият закон за образованието въвежда принципа на автономията в българските училища

Основните промени, които новият закон предлага за увеличаване на училищната автономия включват въвеждане на Обществени съвети с няколко функции в управлението на училището и избора на училищен директор, изискване за финансова прозрачност на училищния бюджет, механизми за атестиране на учителите и планиране на професионалното им развитие, механизми за самооценка на училището, право на училищата сами да определят профилите, професиите, учебните планове и разпределените на учебните програми според потребностите на учениците си.

От гледна точка на конкретните учебни програми и планове, училищата в голяма степен трябва да продължават да следват утвърдените от министъра. Имаше идея да бъде последван полския пример и да се утвърждават учебни програми на етап, а не на клас, но тя не беше възприета във финалния текст на закона. Единствено така наречените “иновативни училища” имат право да разработват и утвърждават собствени учебни планове и програми по общообразователните предмети.

Накратко можем да кажем, че автономията не се разширява съществено спрямо досега съществуващите регламенти за управление на училището. Директорите продължават да се избират чрез по-скоро централизирана процедура, техните задължения и права продължават да бъдат строго и детайлно регламентирани от нормативната уредба, самостоятелността им не е разширена, но нивото на контрол от страна на родителите и местната общност е завишено посредством въвеждането на Обществени съвети.

Единствените специфични ясни стъпки в посока завишена автономия са възможността за самооценка на училището, възможността за атестиране на учителите и целенасочено професионално развитие следствие вътрешни механизми за оценка, също и възможност за придобиване на статут на “иновативно училище”, което има право да утвърждава собствени учебни програми по общообразователните предмети (които неизменно залягат в разширената и профилираната подготовка).

Как изглежда автономността там, където работи

В Англия например няма държавни училища. Всички училища са общински. Местната общност има значително влияние върху това кой е директор и по какви планове и програми се учи. Ако група родители или дадена неправителствена организация реши да стартира училище, то те могат да направят това и да получат субсидия от държавата. Това са т.нар. free schools.

Кралският инспекторат оценява качеството на образованието и публикува резултатите. Оценката се състои от анализ на количествените резултати и качествена оценка въз основа на посещения в класните стаи и интервюта с ученици, родители и учители. В случай, че дадено училище получи ниска цялостна оценка за резултатите, училището може да влезе в програма за допълнителна подкрепа и подобрение. В случай, че училището не подобри резултатите си след определен период, то или се затваря (при наличие на алтернативи), или се дава под опеката на специализирана верига от училища. Това са т.нар. academies.

Кралският инспекторат служи за това да даде максимално обективна оценка на резултата, а местната общност, представена в общностния съвет към училището (board of governors) имат отговорността да намерят този директор и да препоръчат такава училищна политика, която ще доведе до най-добрия резултат. Ако не се справят, местната общност губи контрол върху училището си, но то не става държавно, а се поема от специализирана верига от училища, academies.

Как трябва да изглеждат новите образователни стандарти и програми

От ключово значение е да избегнем тенденцията в образователната система да се разписват в краен детайл всички правила и процедури, само и само да не остане нещо неясно. Това е много важен въпрос, който зависи изключително от съществуващата културна и институционална рамка в страната ни. В голяма степен заинтересованите страни в нашата образователна система са свикнали всичко да е разписано в детайл и всяка неяснота резултира в стрес, конфликтни ситуации и неспособност за действие. Това е нагласата и навикът на хората в системата, създаден от начина, по който тя е оперирала десетки години наред. Но вместо това трябва да помислим как ще развием уменията им и повлияем начина им на мислене, за да им позволим да се справят ефективно в новата “по-свободна” рамка.

Опитът от Полша показва, че една изключително централизирана и регулирана система успява да премине към “по-свободен” режим на няколко нива. Първо, премахват се детайлно разписаните държавни образователни стандарти за всеки клас и за всяко едно знание, усвоено от децата. Създават се по-общи и стратегически “визии” за това, какъв вид умения, отношения и основни категории знания е нужно да придобият учениците на всеки етап от образованието и се дава възможност на учителите сами да преценят как точно ще разпределят постигането на тези цели в периода от няколко години.

Подобна идея беше предложена в процеса на разработване и приемане на новия закон, но беше твърдо отхвърлена и то най-вече от практиците в системата – от директори и учители, които се опасяваха, че такъв подход ще доведе до хаос. Полският опит показва, че хората, които обичат строги правила и ясни насоки, продължават да използват тези, с които са свикнали, без да имат нужда някой да им ги напомня и разписва в новите стандарти. А тези, които искат да иновират и да тестват различни подходи да постигат по-високи резултати с учениците си, придобиват повече свобода.

С новия закон и предстоящите стандарти – опасяваме се – няма да изменим на традицията си. Предвид очакването на хората в системата всичко да е ясно разписано и регламентирано, експертите, изготвящи стандартите, се чувстват отговорни да осигурят именно такава основа на работещите в училище.

Могат ли българските учители да се справят с автономността

Могат, ако има ясно дефинирана крайна цел (визия) за уменията, знанията и отношенията, които един ученик трябва да има на изхода на съответния образователен етап и има ефективни инструменти за измерване на нивото на постигане на тази цел. Учителите трябва да имат достъп до качествени и адекватни възможности за професионално развитие и подкрепа, които ги насочват към начини, по които да задават цели за успеха на учениците си, да оценяват ефективно прогреса им, да осмислят връзката между своята подготовка и своите действия в час и поведението и усвояването на учебни цели от учениците. Трябва и да виждат собственото си подобрение и лично удовлетворение, да се мотивират и обогатяват от съществуващи добри практики.

Учителите могат да се справят и ако директорите имат инструменти и умения за оценка на представянето и имат де факто и де юре свобода да наемат и освобождават учители.

Каква ще е ролята на Националния инспекторат по образованието и каква ще е съдбата на регионалните инспекторати

Основната идея е настоящите инспекторати (РИО) да се преобразуват в така наречените РИО – Регионални управления на образованието, които да не извършват инспектиране, а да осигуряват подкрепа и насоки на училищата – методическа, управленческа, административна – както и да осъществяват дейността по управление на системата като местни представителства на МОН.

Така Националният инспекторат става институцията, която извършва инспекция и оценка на училището. Основният приоритет в тази посока е как да преминем от досегашните инспекции, по-скоро фокусирани върху процесите и изпълнението на административните, формални изисквания, към цялостна оценка на училищата, отчитаща най-вече тяхната добавена стойност за образованието на учениците.

Положително е, че Националният инспекторат ще извършва инспекция, но по никакъв начин няма вменени права и отговорности, свързани с налагане на санкции, внедряване на конкретни мерки за промени в училище или реализиране на коригиращи дейности. Задачите на инспектората е да изготви анализ, доклад и предписание към МОН и РИО, които да се вземат предвид и да генерират съответните мерки от тяхна страна.

Инспекторатът прави такава оценка както на ниво училище, така и на ниво система. Би следвало той да действа като “външен коректив” на системата. Орган, който няма интерес да преиначава, подправя или премълчава реалността, а служи на интереса и на институциите, и на учениците и техните родители, и на правителството.

Ефективността на институцията ще зависи от много неща като това кой и как ще я построи – как ще намерим подходящ директор и управляващ екип предвид липсващите досега практики и традиции в такава дейност в страната ни, дали изобщо ще има свободата да подбере екипа си и как ще го развие, при положение, че такива хора в България няма и не са обучавани досега. А дали ще има необходимия бюджет, дали ще получи обществена подкрепа и дали ще се възползва ефективно от опита на вече утвърдени инспекторати като тези в Холандия и Англия или ще се опита да преоткрие топлата вода?

От Дневник, 23 октомври 2015 г. 

"Заедно в час" подготвя способни хора да бъдат мотивиращи учители, за да може всяко дете в България да има достъп до качествено образование.

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Абонирай се за бюлетин

Най-важното от нас директно в твоята поща

Можеш да се отпишеш по всяко време.