От чиновете в Копривщица през Обединените колежи на света до мечти без граници
Ако затворите очи, само за миг дори, и помислите за учителите си, вярвам че в съзнанието ви ще изплува едно лице – на учителя, който винаги ви е подкрепял; на учителката, която е била ваша опора в училище; на класния, който никога не се отказа от вас; или на преподавателя, който ви вдъхновява и до днес.
Тази история е за такива учители, но и за пътя на две деца, които тръгват от китната Копривщица и отварят вратите на бъдещето си със стипендии в Колежите на обединения свят(United World Colleges). Днес – вече на финала на висшето си образование – двете пораснали деца Гана Радоева и Атанас Павлов са млади хора, изпълнени с мечти и благодарност. Благодарност към семействата си, че винаги са били до тях и към учителите, които са повярвали в тях в Копривщица, в Ню Мексико, в Дуйно (Италия), в Пловдив, и в Утрехт.
Житейските пътища на Гана и Атанас си приличат много – и двамата израстват в Копривщица, заедно посещават училищната театрална школа, а след това доброволстват в Български младежки червен кръст (БМЧК). Мечтаят смело за приключения, пътувания и нови хоризонти.
“Ние сме много добър екип и винаги сме си влияели един на друг”, споделят в разговора ни.
В две поредни години и двамата са одобрени за стипендия от Колежите на обединения свят, където и историите им поемат по различни географски пътеки – Наско продължава обучението си в колеж в щата Ню Мексико, САЩ. След това се връща в България, за да учи медицина в Пловдив. Гани завършва средното си образование в италианското селце Дуйно, а после изучава “Глобално развитие” в университета в Утрехт, Нидерландия. Гана и Наско имат и още нещо, което ги обединява преди да поемат по своите житейски пътища – една и съща учителка – Ивелина Пашова, която ги вдъхновява и подкрепя да бъдат по-смели и сбъднат мечтите си.
Всичко започва преди повече от 10 години, когато Ивелина Пашова става част от колектива на СУ “Любен Каравелов”, гр. Копривщица, като част от първия випуск учители на програма “Нов път в преподаването”. Ивелина преподавава в училището от 2011 до 2017 г. В първите две години тя е учител по английски език, а след това е поканена да заеме позицията на заместник-директор. Докато говорим за учениците ѝ в гласа ѝ долавям топлина и обич, примесени с усмивки, когато стане дума за успехите им. Ива ми разказва за перипетии и стремежи, а аз се пренасям в приказна Копривщица, отварям вратата на училището и се настанявам на един от последните чинове. А там…
Атанас е още в седми клас, а Ганка – в шести. Както на всеки ученик в прогимназиален етап, и на тях им се “налага” да учат английски език. До този момент обучението им преминава без особена мотивация. Появата на Ива обаче променя това и оставя голяма следа в учениците. Гани и Наско си спомнят ясно първите часове в класната стая на г-жа Пашова, която бързо ги печели с енергията си и с много разчупеното си преподаване. То включва образователни игри, разработване на проекти, изготвяне на плакати, презентации, гледане на филми, индивидуален подход, лятна академия и какво ли още не.
“Представи си много малко училище в Копривщица, където не се случва нищо. Изведнъж се появяват две по-млади учителки, които са “по-луди”, имат щури идеи и имат енергията да те въвлекат в тях. Трябваше да ни спечели доверието, което беше трудно, защото тя [Ивелина] много ни натискаше да учим, а това не беше обичайно за нас. Те успяваха да съчетаят интересното със забавното, имаха по-нестандартен начин на преподаване. И ни запалиха, запалиха ни да участваме в конкурси, мероприятия, семинари и т.н.”,
припомня си ученическите години Атанас.
През 2011 г. Ивелина Пашова заедно с Мария Сендова [днес зам.-директор на Частна детска градина “Слънчево Зайче” към учебен комплекс „Българско школо“.] стават част от първите учители и изцяло новата програма, с която стартира “Заедно в час”, и започват да преподават в СУ “Любен Каравелов”.
И вие може да включите в екипа си мотивирани и инициативни учители като Ивелина и Мария.
Копривщица е малък град, пълен с красиви пейзажи и жива история. За подрастващите тийнейджъри градчето дава определени възможности за развитие – участие в духов оркестър, Национало дружество “Традиция”, БЧК, извънкласни дейности, но за част от младежите това не е напълно достатъчно. Ива и Мария забелязват това и започват да провокират учениците с няколко проекта. Един от тях е Лятна Академия, в която Наско е лидер на група деца и отговаря за развитието на цял отбор съученици.
“Копривщица ми беше тясна и винаги съм знаела, че искам да изляза от града, за да видя какво има зад граница, за да изпитам себе си!”,
споделя Гана.
Двамата с Наско откриват възможност за приключение, комбинирано с висока добавена стойност в доброволчество към Българския младежки червен кръст., Заедно водят лекции и обучения в училище, посещават семинари, развиват благотворителност и наблюдават непрекъснат обмен на младежи и идеи. Доброволчеството обаче само отваря апетита им за по-смели мечти личностно развитие и постигнати цели. Гани и Наско разказват своите ученически надежди и блянове с Ива. Наско винаги е мечтал да учи в Щатите, но когато го споделя с госпожата, това променя всичко за него.
“…аз го приех много сериозно и от този момент започнах да се държа с него като с човек, който отива в Харвард.”,
разказва Ивелина.
Следват проучване на различни възможности за обучение в САЩ, индивидуална програма за подкрепа, допълнителна подготовка по английски език, ролеви игри и запознаване с изискванията за конкретни конкурси. Един от тях е кандидатстването за стипендия за образование в Колежи на Обединения Свят (United World Colleges) – глобално образователно движение, което използва образованието като обединяваща сила между хора, нации и култури за едно мирно и устойчиво бъдеще. Кандидатстването е в три стъпки, които включват тест, есе на английски и събеседване с учениците. Когато попълва кандидатурата си, Наско не предполага, че само след няколко месеца той и неговата учителка ще бъдат на летище София, в очакване на полет към мечтите, трамплин, за които е колеж в Монтезума, щата Ню Мексико.
Гани също следва сърцето си и примера на Наско. Когато научава за Колежите на обединения свят тя установява, че тяхната мисия за академичен напредък с ясен фокус върху личностното развитие, комбиниран с обмен на култура и традиции на различни народи, съвпада изцяло с нейния светоглед.
“… Следващата година, още през септември, дойде Гането при мен в зам- директорския кабинет и каза: “Тази година аз искам да кандидатствам за United World Colleges, може ли да ме подготвите?”… и седнахме с нея и се подготвихме!”,
разказва Ивелина.
Подготовката за двамата мечтатели от Копривщица протича сходно – изготвяне на план и следването му, наред с допълнителни часове по английски език, писане на есета, попълване на формуляри и много ролеви игри. И докато за Ива този период преминава в концентрация, вълнение и увереност в учениците ѝ, то Гани и Наско споделят, че са имали много съмнения дали ще успеят да се справят. Когато кандидатстват, и двамата вече имат по една международна програма, за която не са одобрени, имат и притеснения относно нивото, на което владеят езика. През цялото време на подготовка и трупане на смелост и знания , г-жа Пашова повтаря “Ти го заслужаваш!”
“Тук беше ключова роля на Ивето да успее пак да ме навие, да ми напомни какво искам, за да продължа да се боря, въпреки че съм имал едно падение.”,
разказва Атанас.
“Нямаше да съм тук, ако г-жа Пашова не беше работила с мен! По време на подготовката знаех, че има човек, който ще седне и ще ми обясни. Тя никога не седна да ми напише формулярите, но прекара часове да ми обясни как се пише апликация, часове за да развия английския си. Предостави ми учебници, 2 дни в седмицата учехме АЕ допълнително… Вече в Италия просто не исках да спра, защото знаех, че някой вярва в мен!”,
споделя Гана за своята подготовка.
Както казва бъдещият млад лекар Атанас Павлов “винаги, когато следваш мечтите си, излизат проблеми и ако някой не намери правилния подход да ти помогне, това може да е голяма пречка”. Въпреки че двамата учат в различни колежи – Наско в колежа в Монтезума, САЩ, а Ганка в Дуйно, Италия, двамата учат по сходна образователна система – International Baccalaureate (IB). Разказват, че тя има високо ниво на предизвикателност за учениците. Фокусът е върху шест предмета, необходими им за бъдещето развитие на учениците и ги провокира да опитват различни спортове, изкуства и работа в подкрепа на общностите, в които живеят. Паралелно с академичните знания, учениците развиват много умения, сред които работа в екип, критично мислене, адаптивност, умение за учене, комуникация, докато са в изцяло нова среда – в друга държава, говорят чужд език и са заобиколени от ученици от минимум 80 държави. Гана и Наско определят преживяването като “приключение”, което изживяват на 100% и завършват успешно, въпреки трудностите!
Когато се връщат назад, двамата си спомнят с искрена благодарност за подкрепата на семействата си преди заминаването за чужбина, за сълзите от щастие, за новите приятелства в другия край на света, които поддържат и до днес. Защото пътят на Гана и Наско не е пътят на повечето деца от Копривщица, не е пътят на децата, които нямат подкрепата на учителите и семействата си.
Днес Атанас е пети курс медицина в Медицински университет – Пловдив. Двоуми се дали да специализира Неврология или Неврохирургия, но е сигурен, че иска да бъде асистент в университета си, за да вдъхновява студентите, както някога г-жа Пашова е вдъхновила него.
“Накрая в 12-ти клас, Наско ми каза: Аз ще се върна в България и ще уча медицина в България, защото искам да съм лекар в България!”,
споделя с гордост Ивелина.
Само преди няколко месеца Гана започва своята магистратура “Глобално развитие” в университета в Утрехт, Нидерландия. Любимата учителка от училището в Копривщица също играе задочна роля, защото Ганка решава да напише дипломна работа за бакалавърската си степен на тема: “Как иновативното образование, което Заедно в час предлага, подпомага за подобряването на позицията на ромските деца в училищна среда”. По същото време Ивелина вече е ръководител на новата програма на организацията – “Училища за пример”.
“Най-ценното, което “Заедно в час” дава на учениците е човек, на когото му пука ти какво правиш! Някой, който дава от собственото си време, за да ти научиш език – при мен беше английски език, при някои ученици това е български език. Някой, който е готов да ти помогне, защото знае, че ти не си тъп, просто има нещо, което те спира в момента; този някой сяда и ти помага. Това отваря много пътища пред теб!”,
пише Гана в дипломната си работа. Днес момичето от Копривщица мечтае да пътува и да работи за развитието на Източна Европа и България.
На финала на тази история отварям очи и се връщам у дома. Прибирам прилежно всички истории, които Ива, Гани и Наско ми подариха – истории за мечтите и пътя към тях; за трудностите и преодоляването им; за учениците със смели мечти и техния учител, който просто не спира да вярва в тях. Всеки миг. А в ушите ми остават последните думи на г-жа Пашова:
“Това са две чудесни истории, за тези две деца – Наско и Гането… но е много важно за всяко дете да има такава подкрепяща среда!”
Виждам общата посока на мислите на тримата герои и намирам това за вълшебно, а вие?
