Из “Изключителни учители за децата, растящи в бедност”
“Заедно в час” издаде на български знаковата книга на Мартин Хейбърман за добрите практики на изключителни учители, които работят с деца от уязвими общности
Една от основните задачи на “Заедно в час” е да подкрепи всички нови участници в програмата на организацията да бъдат добре подготвени и да се чувстват възможно най-уверени в първите си стъпки в училище. Екипът ни от обучители целогодишно проучва допълнителни ресурси и търси начини как да създаде преживявания, които да са максимално полезни за участниците в програмата.
Така преди преди близо две години открихме книгата “Star Teachers of Children in Poverty” на Мартин Хейбърман, която дава изключително ценна перспектива за работата, ролята и добрите практики на забележителни учители, които работят с ученици от различни уязвими общности. Ресурс, който бяхме сигурни, че искаме да достигне до повече от нашите участници и възпитаници, но и не само.
Заедно с нашите партньори от Тръста за социална алтернатива договорихме правата за издаване на книгата, заедно с още едно много ценно издание по темата – “Да преподаваме с мисъл за бедността” (“Teaching with Poverty in Mind: What Being Poor Does to Kids’ Brains and What Schools Can Do About It”). Щастливи сме, че през март “Изключителни учители за децата, растящи в бедност” вече има издание на български език. Преводът е на възпитаничката на “Заедно в час” Мая Стоянова-Уорнер, а редактор е Георги Няголов, коректор е Пенка Ватова, а дизайнер на корицата – Иван Панов. На корицата на книгата е Виолета Тасева, възпитаник на “Заедно в час” и един от създателите на “Училищни чудеса” в Ловешкия регион.
Тиражът на изданието е ограничен, но вече обсъждаме възможности за ново издание, което да имаме възможност да разпространим и извън общността на “Заедно в час.” Преди това обаче споделяме с вас въдедението на Мартин Хейбърман в първото издание на книгата в САЩ. Следете сайта ни за повече информация за книгата и как може да се сдобиете с нея през следващите месеци.
Най-големият житейски дар е възможността да се посветите на професия,
която вдъхва смисъл и надежда в живота на другите.
Да не изпуснете тази възможност,
е най-сигурният начин да вдъхнете смисъл и надежда в собствения си живот.
Мартин Хейбърман
Скъпи читатели,
Текстът, който ще прочетете, трябва да ви помогне да си отговорите на въпроса: “Бих ли могъл да правя това?” “Това” се отнася до преподаване на деца от разнообразна културна среда, които живеят в бедност в някоя от 120-те най-големи училищни области в САЩ, които обхващат общо 12 милиона деца и младежи.
Между пет и десет процента от учителите във всяка една от тези области са “изключителни”
Учители, които по всички общовалидни критерии са изключително успешни: учениците им показват по-високи резултати на стандартизираните тестове; и родители, и ученици мислят, че те се справят страхотно; директорите ги оценяват високо; останалите учители ги смятат за изключителни; органите за образователен надзор ги смятат за успешни учители; университетите, с които си сътрудничат, ги виждат като по-добри от останалите; и те самите се оценяват като изключителни учители (Хейбърман, 1993).
Изследвам внушителната база от знания, характерна за изключителните учители, чрез интервюта и посещения на класни стаи в големите градове от 1959 година насам. Като съпоставя действията на изключителните с поведението на учителите, които напускат или се провалят в същата образователна система, откроявам два вида действия: общи за изключителните и за неуспешните учители и такива, които отличават изключителните от неуспешните учители или тези, които напускат професията. В тази книга се стремя да обясня действията, отличаващи изключителните учители, както и идеологията, която мотивира поведението им. Обръщам внимание и на някои специфични действия, които изключителните учители никога не допускат – за разлика от неуспешните или тези, които напускат професията.
Надявам се читателите да пречупят ползотворните действия на изключителните учители през призмата на своите собствени личностни качества и нагласи. Читателят единствен познава себе си достатъчно добре, за да си даде честна равносметка и да прецени каква е вероятността да се справи с такъв тип преподаване.
За децата и младежите с разнообразен етнически и културен произход, които живеят в бедност и посещават училищата в големите градове, да им преподават ефективни учители, е въпрос на живот и смърт. Няма как тези деца да се реализират успешно, ако не постигат успехи в училище. За тях залогът е изключително висок. Преподаването при такива обстоятелства не е просто работа или кариера. Да се изправиш, в пряк и преносен смисъл, пред живота и смъртта, превръща преподаването при такива обстоятелства в необичайно преживяване – непредвидимо, интензивно, емоционално изцеждащо, изтощително – дори за най-компетентните и опитни учители. За начинаещите учители, за които е предназначена тази книга, напрежението и физическото и емоционалното натоварване са отвъд всякакви представи и трудно може да се опишат с думи. Най-неточното описание на първата година преподаване в училище в метрополисен регион би я определило като просто обикновена “работа”, с която човек лесно може да се справи. Заради изключително високите нива на емоционално напрежение тази първа година по-скоро може да се сравни с работата на ръководител на полети в контролна кула, отколкото с работата на учител. Поредица от неописуеми перипетии? Да. “Просто работа”? Не. Преди дори да се задълбочите в действията на изключителните учители и да се запитате “Аз мога ли да се справя?”, трябва да помислите дали можете да работите “на ръба на възможностите си” с деца и младежи, изтерзани от напрежението, породено (и никога напълно отминаващо) от това, че не са задоволени техните основни човешки нужди от физическа безопасност, храна, живот без болка, здравни грижи и надеждни родители, които да ги обгрижват и обичат безрезервно.
Да завършиш традиционна програма за учителска квалификация като подготовка за работата в този емоционален водовъртеж, е все едно да се готвиш да преплуваш Ламанша, като правиш дължини в университетския басейн.
Плуването не е такова плуване. Горещият душ, чистата хавлия, шкафчето в съблекалнята, правият коридор в басейна, предварително загрят, охраняван и хлориран, нямат нищо общо с жестоката реалност на двуметровите, смразяващи кръвта вълни, с които ще трябва да се бориш в продължение на 35 километра, без да знаеш дали се движиш в правилната посока, но упорствайки с ясното съзнание, че повечето “разумни” хора никога не биха се подложили на такова изпитание. В крайна сметка “Защо да си рискуваш здравето и живота без причина”? Този въпрос се струва смислен на неуспешните и на тези, които напускат. Изключителните учители знаят причината.
“Преподаването не е такова преподаване” и “децата не са такива деца”. Да приключиш първата си година като пълноправен учител в градско училище, по никакъв начин не е свързано с това колко си бил “успешен” по време на педагогическата си подготовка в университета. Дори ако практиката е била в градско училище, не си отговарял пред родителите и директора за резултатите и поведението на учениците си. С други думи, плавал си в сигурна, обезопасена моторна лодка и си наблюдавал как някой друг се опитва да преплува Ламанша.
Предстои да изпитате емоционалното изтощение от общуването с деца, родители, учители, директор и други колеги в ролята на пълноправни учители.
Тази книга описва преподаване, в което във всяко едно действие на учителя са втъкани силни чувства.
Предупреждавам, че такова преподаване изисква пълно посвещаване, безкрайна смелост и огромно постоянство, но се опасявам, че в действителност изисква много повече.
Вземайки всичко това предвид, важно е да подчертая, че буквално хиляди изключителни учители се справят всеки ден. Учениците им научават много, държат се уважително един към друг и към останалите и са на път да станат щастливи и успешни граждани, които дават своя принос за развитието на обществото. Тези изключителни учители са се учили в хода на работата, някои с помощта на ментори, а други – напълно сами. Имам силно основание да вярвам, че още по-голям брой бъдещи учители, някои ангажирани в съвсем други професии или пък все още в университета, могат да бъдат подбрани и обучени да се справят като изключителните учители.
Източник: Haberman, M. (1993). Predicting the success of urban teachers (The Milwaukee trials). Action in Teacher Education, 15(3), 1–5.
